Напоследък, като гледам хората, често изпитвам тъжни чувства за човечеството и сегашното състояние на света. Всичко това ми изглежда като голям експеримент. И все повече се уверявам, че е така.

Ако спрете да се занимавате с нещата в главата си, поне за малко, ще можете да забележите всеки ден на улицата: Хора, „смазани от ежедневието“, някак намусени, с извити гърбове от тежестта на живота. Всеки ден ставаме свидетели на истории от черната хроника, вируси, болести, гладни, безпомощни, убити… Целият свят буквално се е извратил. Чудя се, кога сме се разболели толкова психически и духовно?

Освен че всички ние сме, жертви на лоша и безсмислена система (макар че съм изключително против да се смятаме за жертва), най-много съм натъжен от всичко, което превърнахме в някакви „проекти на хора“. Хора чиито мисли, чувства и живот се контролират от всички, освен от нас самите. Някои под претекст, че нямат време, някои от тежестта на житейските обстоятелства, а други просто са твърде заети с материализма и фалшивите ценности.

Кой ни заряза така и ни отрови с фалшиви ценности?

Ние сме паднали морално най-ниско в историята на човечеството, никога не сме били „по-плитки“. Никога не сме имали толкова голям потенциал, колкото сега, да бъдем „дълбоки“, да правим чудеса заедно; да си помагаме, да не се занимаваме с истории за расизъм, национализъм или гладни да изземем всички ресурси за себе си.

Кой ни заряза така и ни отрови с фалшиви ценности? Кой от нас, хората ни направи пленници на собствения си живот? Цялата система с нашата подкрепа?

О, да, така мисля. За тази абсурдна глобална система ние сме страхотна „Служба за поддръжка“ за унищожаване на собствения ни живот.

Не е ли един от най-големите парадокси на това човечество, че 16 500 деца умират от глад всеки ден и че почти 800 милиона души нямат достатъчно храна. От друга страна същата храна от супермаркети, хотели и ресторанти по целия свят и често от домовете ни – завършва в кошчето ?!

Според наличните данни само в ЕС храна за 143 милиарда евро се губи годишно! Една трета от храната, произведена от цял ​​свят, се изхвърля всяка година!

Хей, не е нужно да имате много интелигентност, за да разберете, че нещо голямо не е наред тук?  Ако започнем да мислим малко с главите си и да гледаме на света по друг начин, със собствена, а не чужда логика? Мислите на другите хора са лесни за разбиране, когато имате собствена глава.

Има нещо зверско в хората, но и божествено

Не съм склонен към конспиративни теории, но по един перфиден начин биологичните оръжия вече се използват, а хората са роби от 16 век. Дефиницията на робството е – Робството е форма на класическа и експлоататорска социална организация и се основава на частна собственост и труд на робите.

Колко от нас имат привилегията да вършат работа, която обича и да печелят толкова пари, колкото са му необходими; да не са бедни, да не бъдат тормозени от някой социопат(шефа), да живеят живот, а не просто да оцеляват и т.н. .?

Малко хора в света имат тази привилегия. Ако е така, то за мен е робство, но по модерен и хитър начин, поръсено със златния прах – демокрация, свобода и т.н…

Но да се върна към последната точка на тази история. В цялата тази гнила, болна система – „човекът е станал вълк за човека“.

Поговорката, оцеляла от векове – Homo homini lupus est – е стара латинска поговорка на римския писател Плавт. Цитирана от влиятелния английски философ Томас Хобс. Според него в естественото си състояние човек е; непредвидимо агресивен, той е егоист, вълк единак.

Тоест, ако двама мъже искат едно и също нещо, те непременно се сблъскват в инстинкта си за самосъхранение. Същият Хобс обаче има друга поговорка „Човек е Бог за друг човек“ – той пише, че и двете поговорки са правилни.

Вярно е, ние хората можем да бъдем зверове един за друг и да бъдем добри като Бог, зависи какво ще изберем. В хората има и двете – в зависимост от това колко храним доброто или лошото в себе си – вълкът или Бог.

И ако всеки човек, би дал най-ценното божествено в себе си, както на себе си, така и на другите; а това е уважение, любов, състрадание, то „експериментът” няма шанс да успее!

Можем да бъдем част от „експеримент“, само ако се държим като диваци и позволим на коварната и манипулативна система да ни накара да вярваме;  че човек е вълк за човека, а не Бог!