ВЪПРОСЪТ: БСП или чуждо ООД?

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Винаги, когато една историческа институция умира, от нейната гибел следва верижна драма, тъй като обикновено става дума за не едно и две поколения, чиято съдба е тясно преплетена с потъващия „Титаник“. Подобна колизия се случва откак свят светува с държави, империи, блокове, партии и системи, така че актуалните процеси в БСП не са нещо екстраординерно.

В конкретния случай донякъде е изненадваща геометричната прогресия на разпада, както и неправдоподобната наглост на „червената“ апаратната клика, приватизирала най-старата и най-авторитетна българска политическа марка.

Ипотека на „червено“

В тази рубрика, а и на други места, отдавна бе написано, че участието на БСП в правителството на Кирил Петков&Асен Василев напомня за ипотека на „червено“, която няма как да донесе нищо добро за своя притежател. Защо? Ами, защото както следва от „Американския консенсус“, установен преди три десетилетия, винаги, навсякъде и за всичко са виновни „левите“.

Разбирай, наследниците на марксистко-ленинските, комунистически партии от бившия Източен блок, а не псевдо-психо- менте-джендър „левицата“ от Холивуд, Демократическата партия на САЩ и социалдемокрацията тип „брюкселска дантела“.

И затова съвсем очаквано и неизбежно в момента БСП консумира щетите от пропадналата инвестиция в акции на хай-технологията „Промяна“. Най-вече по темата „Украйна“, за провала в българо-руските отношения и даже за енергетиката.

Всъщност, почтеността изисква да се подчертае, че Нинова и протежета се опитваха да се противопоставят на износа на българско оръжие за режима в Киев, на бутафорната шпионска афера и на аматьорския подход на „кирчовците“ по казуса с газовите доставки, но тяхната реакция бе ялова, импотентна и в крайна сметка безполезна.

Както казва народът – от кумова срама! Имитация вместо конфронтация със социално-политическия антипод в лицето на дясно-корпоративните, откровено русофобски „Продължаваме промяната” и „Демократична България”. За ИТН вече не знам какво да кажа…

Впрочем, ето го лайтмотивът на драмата. БСП по правило плаща цената за „националния консенсус“, тъй като Столетницата е натоварена с изначална и ирационална вина заради „комунизма“, докато други се ползват от универсална индулгенция като „демократи“.

А най-неприятното последствие за „Позитано“ №20 от коалиционния водевил е това, че краткото участие във властта ще има дълги и болезнени отражения в различни посоки. На първо място сред хората, за които понятия като БКП, НРБ, СССР, Благоев, Кирков, Димитров, Вапцаров, Живков, Ленин, Сталин, Хитлер, Бандера, Хирошима, Виетнам, Сърбия, Косово, Ирак, Либия, Сирия, Одеса, Донбас все още означават нещо.

В крайна сметка абсурдният пърформанс „4 в 1“ на трупата от „Солни пазар“ може да бъде илюстриран чрез крилатата фраза на бившия руски министър-председател Виктор Черномирдин, който в началото на 90-те заяви по повод финансово-икономическите реформи на Елцин: „Хотели лучше, получилось как всегда…“ Необходим ли е превод?

Жълтите павета пързалят Бузлуджа

Шофьорите в София добре знаят, че жълтите павета са особено коварни, когато падне дъжд или мокър сняг. Да не говорим за мътната каша-киша след обработката на трасето от общинските служби. Тогава символите на столицата се превръщат в пързалка без спирачки. Та, ето тези битово-транспортни мотиви ми дойдоха в главата покрай поредния рунд от вътрешния разпад на БСП.

Защото, така както природата подхлъзва автомобилите между Ларгото на „Дондуков“ и Коня, по идентичен начин и елитът на „Позитано“ №20 пързаля Бузлуджа, ако използваме този старопланински връх като символ на Столетната партия, създадена наблизо преди повече от 130 години.

Елементарно, но може би фатално за наследството на Димитър Благоев, оглозгано, опорочено и обезчестено от Луканов насам. В продължение на три десетилетия върхушката на БСП търгува за собствена изгода с капитала, завещан от предшествениците. Не само моралния на Дядото и идеалистите от първите поколения левичари и антифашистката Съпротива, но и материалния от 45-те години между 9 септември 1944-та и 10 ноември 1989-та, през които Партията направи много за България. Независимо от исторически грехове като Македония и Възродителния процес.

Не е тайна, че стотици „червени барони“ и „мобифони“ взеха активно участие в криминалната контрареволюция у нас, легитимирана като първоначално натрупване, приватизация, реституция, държавни поръчки, евро-проекти и т.н. Тоест, ликвидация на предишната България. Немалко имена и факти са на повърхността, някои и досега ненаситно гребат от Солунската митница, но в момента е важно да се разбере как и защо БСП се превърна в ООД с чужд капитал.

Участието в обреченото правителство на „кирчовците“ в окото на бурята има две обяснения: едното е, че Корнелия Нинова и сие са се жертвали заради обществения интерес, а другото е, че елитът от „Позитано“ №20 имаше неистова потребност от парче власт след тежката диета, продължила почти десетилетие след авантюрата „Орешарски“.

Преценете сами какво натежава на везните, като прегледате списъците с назначенията в министерства, агенции, ведомства, бордове и областни съвети на хора, свързани по един или друг начин с „Позитано“ №20? Впрочем, по тази тема „десницата“ е много по-алчна и по-арогантна, но това е записано в нейната ДНК, докато „левицата“ би трябвало да се придържа към по-различни ценности.

Уви, жълтите павета очевидно нивелират и размазват идейно-политическите граници. Ето защо уж правоверни „социалисти“ ала Вигенин заговориха с щампования език на Вашингтон и Брюксел по темата „Украйна“, а самата Корнелия Нинова и някои от най-близките до нея партийни фактори буквално се хвърлиха на амбразурата в защита на кабинета „Петков“, органически нетърпим за червения електорат.

Тук е моментът за още малко почтеност и обективност – „кирчовците“ бяха подкрепени от хиляди традиционни избиратели на БСП под мотото „Анти-ГЕРБ“, но войната, лъжата, русофобията, инфлацията, скъпотията, горивата, топлината и водата бързо промениха нагласите и компромиса на класите. Ако някой все още се замисля върху социалния Рубикон, разделящ хората на „златен милиард“ и „лош човешки материал“…

Щафета към Нищото

Понякога ми се струва неправдоподобно как е възможно иначе интелигентни хора, като повечето от каймака на „Позитано“ №20, да допускат толкова драстични политически гафове. Очевидно съществува втори план зад поляната на Бузлуджа, осеяна с декор от червени знамена. Къде обаче е този реквизит през останалите 12 месеца от годината без един ден?!

Впрочем, обяснението не е сложно – или възприемат партията като бащиния, с която могат да правят каквото си искат, или напълно са скъсали с Идеята и електората, или интересът им диктува това, което всъщност правят, а именно – да припяват като папагали на евро-атлантическия избор, „ценностите“ и „националния интерес“, ама през призмата на дясно-корпоративната Догма.

Тази щафета към Нищото върви от пост към пост вече близо три десетилетия. С кратки спирки и обратни завои в периода на Жан Виденов и в отделни епизоди от мандатите на Нинова. Председателката веднъж го каза просто и ясно – какво и на кого Преходът отне, но после я изядоха и тя не повтори това, което 99% от червеният електорат споделя.

Ето откъде започва смъртоносният вътрешен разлом в червената среда. И може би точно на това несъответствие между тялото и главата се дължи трагедията на БСП и въобще на лявата идея у нас. Няма друго обяснение защо най-бедната нация в ЕС, органично лява по произход и манталитет, вече отпуска по около 250 000 червени бюлетини на наследницата на някогашната милионна Партия. И то при масовото разочарование и отчаяние от „демокрацията и пазарната икономика“.

Корнелия Нинова е умна жена, но така и не разбра досега, че остатъчният електорат на БКП гласува не за нея или за „модерната социалдемокрация“ ала Станишев, а за…  Тодор Живков. Председателката направи много за социалната политика, най-вече за пенсионерите, които за първи път след Тройната коалиция получиха сериозно повишение, но очевидно ще докара БСП до най-ниската точка в Нищото…

Няма как да бъде различно, след като нито един от „лидерите“ на най-старата партия у нас не намери вътрешни сили да излезе и да заяви, че автентична лява България е против неонацисткия режим в Киев. И още да каже, че изнасянето на оръжие за бандеровските банди е престъпление, че „шпионските афери“ са натрапени отвън, че САЩ и колективният Запад провокираха трагедията в Украйна, така както и енергийната, хранителната и ценовата криза. Ако иска би могъл да добави Сърбия, Косово, Ирак, „Арабската пролет“, „Царевна“, изгорените етнически българи на човешката клада в Одеса от 2 май 2014-та плюс безумието на „кирчовци“ да си го мерят с „Газпром“. Така биха сторили легендарни червени оратори като Георги Кирков или Георги Димитров…

3 мандата, ама за Х години?

Мрачната равносметка за БСП не изглежда толкова непонятна, ако си дадем сметка до какво сюрреалистично пребоядисване стигнаха занаятчиите от фирма „Позитано“. Мислещите хора от различни цветове подкрепиха Нинова, когато тя отряза почетните, доживотни депутати с по 6-7 мандата, за да наложи лимит от три престоя в парламента, общо 12 години?!

Добре, ама при сегашната конюнктура с италиански сценарий от две редовни и две служебни правителства на година абонаментът на народните представители от БСП може да се проточи до второ пришествие. Както се получава в момента.

С някаква мазохистична антилогика, след всеки пореден изборен провал, „Позитано“ №20 тиражира сякаш под индиго или ксерокс своите листи. С почти несменяеми или козметично размествани водачи. Отстъплението е трагично, пропадането е съдбоносно, унижението е чудовищно, но „златните две дузини“ продължават своя път към Ведомостта за щатни депутати. И, май с незначителни изключения става дума за хора, които нямат друг шанс извън държавната софра.

Лявата България в прав текст ги бламира, не гласува или търси алтернативен вот, но Централата ги лансира отново и отново с цинично безразличие към гласа народен. А майтапът в нещастието се състои в това, че при очертаващите се резултати през есента БСП вече няма да има дори мизерните 26 кресла в Народното събрание. Тоест, някои от водачите на листи ще останат извън свещената Ведомост. Едва ли ще се надяват и на назначения в министерства и тлъсти бордове, за разлика от онези „тото-щастливци“, които осребриха за себе си пировото участие на „Позитано“ №20  във властта на всяка цена.

Сметката обаче остава за хората, искрено споделящи левите идеи, но лишени от адекватно политическо представителство. В сегашния си вариант БСП е ООД, ЕТ, АД или даже НПО, но в никакъв случай не и боеспособна алтернатива на пещерния капитализъм с дъх на украински и прибалтийски неонацизъм, покровителстван от американския глобален хегемонизъм. Някога го наричаха империализъм…

Георги Атанасов, специално за „Уикенд“

Материалът ВЪПРОСЪТ: БСП или чуждо ООД? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ