Ето как откраднаха „Слънчев бряг“ и го превърнаха в бетонно гето (РАЗСЛЕДВАНЕ)

Перлата на българското Черноморие – курортът Слънчев бряг, е превърнат в бетонно гето. От бившия семеен комплекс, предпочитан от българи и чужденци през 70-те и 80-те години на миналия век, няма и помен. Тук-там някоя пощадена градинка напомня за зеления оазис, опасвал навремето курорта, връща лентата „Уикенд“.

Сега той е център на алкохолен туризъм, от всяко заведение през 20-30 метра гърми музика. Получава се смес от невъобразим шум, който обаче не прави никакво впечатление на опиянените чужденци. Курортът вече се е превърнал в град – евтин за западняците и скъп за българите, който през активния сезон буквално се пука по шевовете с 350 000 летовници.

Историята на приватизацията му до ден днешен е съпътствана с корупционни маркери, шумни скандали, битки за влияние и дори убийства. Те са свързани с екзотични структури като Първа частна милиция и с прочутия несебърския бос Димитър Желязков – Митьо Очите, осъден като ръководител на организирана престъпна група за наркотрафик.

Одисеята на комплекса започва с писмо на Министерския съвет № 54 от 3 април 1991 г., с което правителството на Димитър Попов стартира децентрализацията и демонополизацията на държавните обединения.

Два месеца по-късно –  на 12 юни 1991 г., ръководство на Комитета по туризъм (КТ) издава Заповед № 4, с която назначава комисия. Тя до 16 юни 1991 г. (в рамките само на четири дни!) трябва осъществи разделянето на парчета на Държавната фирма (ДФ) „Слънчев бряг“. Задачата е непосилна и по всичко личи, че никой не се и кани да я изпълнява. Превръщането на огромната държавна фирма в рояк от акционерни компании е на практика първата стъпка към приватизацията.

Осемчленната комисия се състои предимно от експерти на Комитета по туризъм, като вероятно само един от тях е наясно какво се разпределя – това е заместник-председателят на комисията Георги Николов, директор на ДФ „Слънчев бряг”. Контролът върху изпълнението на заповедта е възложена на зам.-председателя на КТ – небезизвестната Недялка Сандалска.

Не е ясно как комисията се е справила със задачата да уточни икономическото дередже на подразделенията в комплекса само за четири дни. Във всеки случай обаче още на 14 юни (два дни след като е образувана комисията), КТ взема Решение № 83, с което прекратява съществуването на ДФ „Слънчев бряг” и образува 13 държавни фирми на базата на неговите подразделения.

Трансформацията предполага огромни възможности за печалби – например фирмата „Хотели – Слънчев бряг” е с уставен фонд в размер на 43 милиона лева, като тя е правоприемник на собствеността върху десетки хотели, къмпинги и комплекси от бунгала.

Бързината, с която се осъществява разпределянето на собствеността и пререгистрацията на новите фирми, говори за отдавна подготвян процес.

Това е и акт, съпроводен със съответната тържественост – очевидци разказват, че споменатите приложения към решението на КТ са раздадени на церемония на новоизбраните директори от тогавашния ресорен вицепремиер Димитър Луджев, който бил заявил: „Честито! От днес сте милионери”.

Масово се сключват договори с частни арендатори, които развиват обслужващи дейности в хотелите и ваканционните селища, а самите печеливши позиции се заемат с големи рушвети.

Особено показателен е случаят с фамозния Соломон Анжел, който взема под аренда 17 хотела, като се задължава за срок от 10 г. да ги реконструира и инвестира в подобряване на категорията и качеството на услугите. Естествено, нищо от това не е изпълнено и този случай е една от причините КТ да освободи председателя на новообразувания консорциум „Слънчев бряг” ООД Георги Николов. Той обаче е реабилитиран по време на кабинета на проф. Любен Беров и е назначен за първи зам.-председател на КТ, оглавяван по това време от проф. Емил Лозанов.

Николов се забърква в афера с подмяната на легитимно избраните арендатори с други, подбрани по неясно какви критерии, непосредствено след като става ясно, че договорите за аренда вече се сключват не за определен срок, а за неограничен – докато съответният обект бъде приватизиран.

Това предизвиква скандал и проф. Лозанов е извикан да свидетелства пред Временната анкетна комисия на Народното събрание за проучване на истинността на сигналите за корупция в законодателната, изпълнителната и съдебната власт във връзка с подменените арендатори в Слънчев бряг. Ребром е поставен и въпросът вярно ли е, че „различни политически лидери и политически сили предлагат свои списъци“ на лицата, които трябва да вземат обектите.

На заседание на комисията на 26 май 1994 г. професорът казва, че върху него е имало натиск от страна на вицепремиера Евгени Матинчев. По неговите думи Матинчев се опитал да го принуди да пусне заповед за назначаване на комисия, която да разследва борда на директорите на Слънчев бряг, който току-що е разпределил даваните под аренда обекти.

Вицепремиерът е диктувал тази заповед от кабинета си, в който е бил Георги Николов. Председателят на КТ категорично отказал, тъй като в комисията били предлагани арендатори, които не са успели да получат обекти. В отговор Матинчев заявил, че ще освободи борда, и му треснал телефона.

Евгени Матинчев на 9 май 1994 г самосиндикално със заповед на МС, каквато той няма право да издаде, назначава комисия за проверка на „Слънчев бряг” ООД и определя за неин шеф Георги Николов, а за членове – хора от управата, които всъщност ще проверят сами себе си, както и неспечелили арендатори. Синдикатите отказват да участват в този фарс, а в групата няма дори и един юрист.

При това положение проф. Емил Лозанов хвърля бялата кърпа и от 12 май 1994 г. делегира на Георги Николов да упражнява правата на председателя на КТ при уреждане на възникналите спорове в комплекса. И досега остава загадка кой е посъветвал Лозанов за този акт – дали не е лично премиерът Беров. И двамата професори впоследствие са разкрити като агенти на ДС. Беров е агент на Второ главно управление – контраразузнаването, а Лозанов – на Шесто, политическата полиция на режима.

След като взема властта в комплекса, Николов играе ва банк. Той издава заповед направо от името на КТ на 15 май 1994 г., с която анулира решението на борда на директорите – единствения законен орган, който има право да разпределя давани под аренда обекти.

Възлага се на изпълнителния директор на „Слънчев бряг” ООД Братой Копринаров да състави комисия и да извърши подбор на кандидатите, при това до 16 май 1994 г., или един ден след издаването на заповедта – акт, който би бил невъзможен без предварително подготвен списък. За капак документът е узаконен и с печата на „Слънчев бряг” ООД. Комисията прави нова класация, като в много случаи арендаторите са абсолютно неоснователно подменени.

Измамените арендатори се обръщат към Бургаския районен съд и на 20 май 1994 г., съдът им връща обектите. Комисията обаче обявява за недействително решението на съда. Изчерпал своите възможности да овладее положението, в специална декларация до председателя на КТ и до медиите, съветът на директорите подава оставка и хвърля вината върху изпълнителния директор Братой Копринаров и Николов.

С това операцията по превземане на Слънчев бряг е приключена и обектите са дадени на правилните хора. Напрежението обаче витае във въздуха на Слънчев бряг. Измамените арендатори заплашват с протестни действия и с гладна стачка.

Пращат писма и декларация до премиера проф. Беров, в които открито пишат за случаи на явно изнудване от страна на Николов, за получаване на подкупи и изразяват съмнение, че отношенията му с вицепремиера Матинчев са само служебни. Николов е уволнен, но Матинчев успява да вземе и главата на проф. Лозанов. Засечката бързо е преодоляна, с което се спуска завесата на първо действие на приватизацията на курорта.

През 1995 г. при кабинета на Жан Виденов започва второто действие, като част от хотелите набързо са пуснати за масова приватизация. Именно върху този факт акцентира бившият министър на регионалното развитие в кабинета „Костов“ Евгени Чачев. „Непонятно е защо всичко се струпва върху Иван Костов, при положение, че процесът започва две години по-рано“, коментира той.

През 2000 г. шеф на Агенцията за приватизация е Левон Хампарцумян. Той продава на парче 12 хотела, реновирани изцяло с държавни пари. „Ако трябваше да ги продам анблок, корупционният и политическият натиск върху мен щеше да бъде безобразен“, обяснява години по-късно Хампарцумян. Той продава и земята под хотелите с право на строеж за 7 години, като казва, че не е предполагал по какъв ужасяващ начин новите собственици ще се разпоредят с това право.

Бумът на масовото строителство в курорта започва още през 1999 г. В Слънчев бряг настъпва истински хаос. През годините се сменят трима министри на регионалното развитие, петима председатели на съвета на директорите на комплекса, трима кметове на община Несебър и двама главни архитекти. Туризмът няма свое министерство. 

Едновременно с това Министерството на регионалното развитие регистрира безучастно поредния строеж в комплекса. Някои хотели буквално са вдигнати на самия бряг. Плажните дюни, които по това време са защитени територии, са включени в баланса на комплекса, заедно с басейните, за да се увеличи пясъчната ивица. Навремето тя е била 8 кв. м. на почиващ, сега е сантиметри.

През 2000 г. официално влиза в сила новият Застроително-регулационен план, но започват частичните изменения, без да се съгласуват. По това време се оказва, че да се строи без разрешение е законно,  като сградите без книжа трябва да бъдат узаконени до 2003 г. Финален щрих внасят депутатите от НДСВ през 2001 г. с поправка в Закона за устройство на територията.

Те увеличават коефициентите на плътност и интензивност – ключови фактори за застрояване на комплекса. Това поражда ефекта на разтворената носна кърпичка. „Хотел на четири етажа става на 8, а мястото се увеличава поне два пъти. Бяха изпрани няколко милиарда и резултатът е налице“, заявява лаконично бившият министър Чачев.

Битката е жестока и съпътствана от бомбен атентат и две показни убийства. Взрив през 2001 г., насочен срещу Митьо Очите, убива трима души, между които и съпругата му. Четири години по-късно снайперист застрелва боса на „ВАИ Холдинг“ Георги Илиев в заведението му „Буда бар“, по това време пълно с хора. Димитър Янков – председател на Общинският съвет на Несебър, е застрелян на 9 май 2007 г. със 7 куршума в главата. Янков е тръгнал при любовницата си и е без охрана.

Около 21,30 ч общинарят паркира луксозния си джип „Порше Кайен“ пред дома й на бургаската улица „Гладстон“. Броят на изстрелите едва ли е случаен – седем са хотелите на Янков в Слънчев бряг. Той е първият крупен приватизатор в комплекса, близък до подземни фигури като Георги Илиев и Иван Тодоров – Доктора. През 1991 г. се опитва да приватизира криминално 18 елитни хотела заедно със Соломон Анжел, но не успява.

Последният грандиозен скандал, свързан с курорта, е през май 2010 г. Тогава оръжейният търговец и агент на ДС Младен Мутафчийски е свален от поста шеф на борда на директорите на „Слънчев бряг” АД.

Новите директори на дружеството разкриват, че за 9 г. предшествениците им изхарчили необосновано 200 млн. лева, получени от приватизацията на хотели, и са оставили в наследство само 8300 лв., налични в касата, а дългове са за милиони. Така през годините постепенно се ражда бетонното чудовище, като буквално всеки квадратен сантиметър от курорта е продаден, а комплексът се увеличава почти три пъти. Държавни остават сама алеите и инфраструктурата му.

Навремето шедьовърът със зеленина е създаден от архитект Никола Николов. Негови бивши колеги заявяват, че той ще се обърне в гроба, ако може да види бетонното гето. Синът му Владислав Николов, също архитект, казва за баща си: „Звучи грозно, но почина точно навреме“.

Антон Югов следи строежа

На 6 юли в далечната 1958 г. е направена първата копка на комплекса. Тя става без духова музика, както и впрочем самото му откриване. Лично тогавашният премиер Антон Югов следи строежа, а оперативките се провеждат в София. Изграждането е възложено на „Главпроект“, а отговорен проектант е арх. Никола Николов. Той го замисля като семенен курорт с ниски хотели и много зеленина.

Паркът е създаден през 1980 г.  Николов разполага по уникален начин четири- и  петзвездните хотели в специален ред – перпендикулярно на бреговата линия, а не успоредно, както е сега, за да не закрие гледката към морето. През 1959 г. пристигат и първите туристи от бивша Чехословакия, които се настаняват в хотел „Калина“, обличат банските и се втурват към морето. Поради това няма и тържествено откриване. След второто разширяване през 1985 г. се смята, че комплексът изцяло е запълнил капацитета си. Десети ноември го заварва  със 112 хотела, 28 000 легла и 4 къмпинга с 8000 места.

Дъщерята на Митьо Очите е новата принцеса тук

Малката дъщеря на Митьо Очите – Ивелина, започва нов бизнес. Тя открива заложна къща „Надежда”, чрез която ще се занимава с лихварство. Ивелина Желязкова е депозирала официална молба до Министерството на икономиката, което трябва да санкционира старта на бизнеса. Очаква се до седмици да са получи одобрение и да започне работата преди активния летен сезон.

Заможният татко е осигурил за дъщеря си няколко имота за бизнеса в курортния комплекс. Локацията им в Слънчев бряг не е случайно подбрана, а те са в близост до някои от най-популярните дискотеки, казина и барове. Младата дама навлезе в света на бизнеса веднага след завършване на средното си образование, когато стана собственичка на таксиметровата фирма „Съншайн 0604“.

Местни припомнят, че това им е семеен бизнес, все пак баба й Станка е една от първите таксиджии в община Несебър. Митьо Очите беше тежко ранен на 8 юни 2006 г. по време на престрелка в заведение „4 Yuo” в Слънчев бряг, избухнала след скандал с Божидар Кузманов – Божо Кравата. Един от аверите на Желязков беше убит, а няколко други – ранени.

Фирма със 100 лева капитал пази комплекса

Фирма, регистрирана със 100 лева уставен капитал, ще пази комплекса през новия туристически сезон. Това гласи заповед на изпълнителния директор на „Слънчев бряг” АД Златко Димитров от 28 март 2023 г., видя „Уикенд” на сайта на държавното дружество.

На бургаската „СГ Ди Би ЕМ” ООД е поверена охраната на 9 КПП-та. Тя целогодишно ще пази и обекти като фотоволтаик „Арда”, централната и крайбрежната алея, оранжерията и ресторант „Плама”. Срещу това ще получи 245 000 лева без ДДС. Фирмата е собственост на някоя си Дора Иванова. В Търговския регистър 43-годишната дама е обявила, че дружеството е микропредприятие, като за 2021 г. приходите са му в размер на 275 000 лева и е платило 15 000 лв. данъци, показа справката на „Уикенд”.

Материалът Ето как откраднаха „Слънчев бряг“ и го превърнаха в бетонно гето (РАЗСЛЕДВАНЕ) е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ