“Политико“ гръмна с новина какво ще значи газовата сделка между България и Турция
Споразумението може да доведе до по-голям внос на руския природен газ в ЕС и също така поражда опасения в Европейската комисия относно конкуренцията.
Газовата сделка между Турция и България буди опасения, че тя може да позволи на ЕС да внася още руски газ точно когато блокът се опитва да прекрати този внос, пише „Политико“.
Според западното издание Европейската комисия наблюдава зорко споразумението, за да се увери, че то не нарушава правилата на ЕС за конкуренцията.
От ЕК са заявили, че следят въпроса „много внимателно и че в случай на индикации за несъответствие, включително за възможно нарушение на антитръстовите правила на ЕС, ЕК няма да се поколебае да предприеме подходящи действия“.
Сделката, подписана през януари, междувременно почна да се превръща в политически проблем за България. Тя беше одобрена от служебното правителство на страната, което заяви, че е загрижено за сигурността на доставките, след като Русия спря износа за България миналата година.
Сегашният кабинет твърди обаче, че сделката не е трябвало да бъде подписвана заради неизгодните за страната клаузи и започна официално разследване. Засега обаче споразумението е в сила.
Съгласно условията му, които не са оповестени публично, но до които „Политико“ е получил достъп, „Булгаргаз“ може да внася 1,85 млрд. куб. м газ годишно през границата на връзката Странджа-Малкочлар с Турция.
Това е около 60% от годишното потребление на България. „Булгаргаз“ ще трябва да плати такса за обслужване в размер на 2 млрд. евро на турската газова компания „Боташ“ за период от 13 години, независимо дали ще използва този капацитет.
Сделката също така дава на „Боташ“ достъп до българските газопроводи, за да продава газ на потребителите в България, както и в съседни държави като Румъния, като плаща на „Булгаргаз“ около 138 млн. евро транзитни такси.
Сделката не нарушава правото на ЕС: Брюксел твърди, че правата за пренос на газ през газопреносната инфраструктура трябва да бъдат предмет на конкурентна тръжна процедура, ако те пресичат границите на ЕС, но това не се отнася за споразумения с трети страни като Турция. Въпреки това то предизвиква опасения, че облагодетелства българските и турските компании за сметка на конкурентите.
Според Мартин Владимиров, експерт от Центъра за изследване на демокрацията в София, договорът може да „наруши конкурентното право на ЕС“, тъй като дава изключителни права на двете фирми да търгуват с газ през граничния пункт.
През януари Европейската федерация на енергийните търговци (ЕФЕТ) предупреди в отворено писмо за липсата на прозрачност в споразумението и заяви, че „дискриминационният достъп до преносен капацитет рискува да възпрепятства конкуренцията на българския пазар на едро“.
Опасения за Кремъл
Има притеснения, че споразумението може да бъде начин Москва да увеличи доставките си на газ за ЕС. Преди инвазията на Русия в Украйна тя осигуряваше около 40% от вноса на газ в Съюза. Досега този дял е намалял до 8,4%, тъй като „Газпром“ прекрати експортните сделки с много клиенти от ЕС.
Проблемът е, че България няма как да знае произхода на турския газ, а той може да идва от Русия, която е свързана с Турция чрез газопровода TurkStream, минаващ през Черно море. „Боташ“ междувременно внася газ по тръбопроводи от Русия, Иран и Азербайджан, както и втечнен природен газ от световни източници. Затова и сделката може да „отвори вратата за руски газ“ към ЕС, предупреждава Аура Сабадус, старши анализатор в компанията за пазарна информация ICIS.
Въпреки че ЕС не е наложил санкции на руския природен газ, той си е поставил за цел да прекрати вноса от Москва през 2027 г. – осем години преди края на българската сделка.
Откритото закупуване на газ от Русия е политически токсично за много страни, но по-непрозрачните доставки не носят същия риск.
Българската сделка е възможен индикатор за това как ЕС вероятно навлиза в „нова ера на руската търговия“, където енергийните сделки на високо равнище с Москва се заменят с непряк внос, посочва още Сабадус.
Високопоставен дипломат от ЕС, който запази анонимност, за да говори откровено, заяви, че в Брюксел са „обезпокоени от трети страни, които се опитват да избегнат (б.р. политиката на) ЕС по отношение на Русия“, добавяйки: „Всички ние трябва да бъдем бдителни по този въпрос“. „Ще следим внимателно произхода на внасяния газ“, допълни в заключение дипломатът.
От „Булгаргаз“ обясниха пред „Политико“, че „основното условие“ за търговете по сделката е „произходът на доставките (б.р. на втечнен природен газ) да произхожда само от държави, незасегнати от санкции, ембарго или каквито и да било търговски ограничения“. „Боташ“ и енергийното ни министерство отказват коментар.
Щастливият посредник
За Турция сделката с „Булгаргаз“ е част от опитите страната да се превърне в основен износител на изкопаеми горива за ЕС.
През октомври турският президент Реджеп Ердоган обяви, че е постигнал споразумение с руския си колега Владимир Путин за превръщането на Турция в „газов хъб“ за снабдяване на континента.
„Това отдавна е мечта за Ердоган и Анкара изглежда смята, че тъй като европейците спряха да купуват директно руски газ, има интересна възможност да действа като посредник“, казва Кадри Таштан, енергиен експерт в американския German Marshall Fund. Според него перспективата за реекспорт на изкопаемите горива на Москва е още по-привлекателна предвид „тежкото икономическо състояние на Турция“.
Москва също има интерес
Юрий Шафраник, бивш енергиен министър на Русия и ръководител на Съюза на производителите на нефт и газ в страната, заяви пред „Политико“, че ЕС вероятно ще продължи да купува чрез трети страни.
„Според мен европейските страни ще продължат да внасят около 35 млрд. куб. м руски газ“, заяви той, което все още е по-малко от 78-те млрд. куб. м, внесени в ЕС през миналата година. Шафраник добави, че редица други държави са заинтересовани да действат като посредници в процеса.
„Това ще има положителен ефект както за Русия, така и за тези страни, като ще допринесе и за увеличаване на реекспорта на газ по тръбопроводите“, допълни той.
