МЪКАТА СВЪРШИ: Румен Радев пое властта, какво следва?

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

От 1 август, понеделник, България е без парламент и реално цялата власт отива в ръцете на президента Румен Радев. Той ще издаде указите (очакванията са това да стане във вторник, 2 август, когато излиза Държавен вестник), с които ще разпусне парламента и ще насрочи датата на предсрочните парламентарни избори (най-вероятно на 2 октомври), както и ще назначи служебното правителство.

То ще е четвъртото, откакто Радев е президент, и третото поред в рамките на около година. И нещо по-важно – ще се различава много от предишните.

Задачата на последните два служебни кабинета беше да поставят началото на разграждането на управленския модел на ГЕРБ и извършените кадрови назначения в тях бяха направени съобразно тези цели.

Начело на двете служебни правителства Радев постави свой доверен човек – Стефан Янев, който към онзи момент беше секретар на държавния глава по сигурността. Основната задача пред министрите беше да осветяват корупционните практики по време на управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ.

Другата задача беше да се пресече порочната практика на купуване на гласове по време на изборите, с която беше натоварен Бойко Рашков в качеството на министър на вътрешните работи

Задачите пред служебния кабинет

За разлика от миналата година обаче сега пред новото правителство на президента има други предизвикателства. То ще трябва да се справя с инфлацията и забавянето на икономиката, свързана и с драстичното нарастване на цените на петрола, газа и електроенергията, заради войната в Украйна, както и новата вълна на ковид.

От тази гледна точка изборът на Гълъб Донев, който се сочи като евентуален служебен премиер, изглежда напълно логичен. В двата предходни кабинета на Радев той беше вицепремиер по икономическите и социалните политики и социален министър. Подобно на Янев също е близък до президента. В момента е негов секретар по социалната политика.

Ключов от гледна точка на тези предизвикателства ще е постът на служебния министър на енергетиката. С него са свързани и опасенията, че досегашната политика на правителството на Кирил Петков за диверсификация на газовите доставки и прекратяването на плащания на „Газпром“ може да бъде ревизирана от служебния кабинет.

Отказът на редовното правителство да плаща доставките на руското дружество в рубли, което доведе до прекратяването им, и смяната на бившия директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов беше една от линиите на напрежение между бившия премиер Петков и президента Румен Радев.

Като евентуален служебен министър на енергетиката се сочи Росен Христов, който е слабо познат в енергийния сектор. Бил е представител на холандската фирма Dietsmann, която през 2017 г. купи дружеството „Енергоремонт холдинг“. Неговата основна дейност беше рехабилитация и ремонт на енергийни съоръжения и печелеше доста обществени поръчки на АЕЦ „Козлодуй“.

Дружеството се свързваше с бизнесмена Богомил Манчев, чиято бивша фирма „Риск инженеринг“ беше един от подизпълнителите на нереализирания проект за нова атомна централа „Белене“. До 2018 г. Христов е бил в управителния съвет на дружеството, което се преименува на „Дитсманн“ през 2020 г.

За другия ключов пост в служебното правителство – на министър на вътрешните работи, на когото ще се разчита да спира търговията с гласове на предстоящия вот, се сочат две имена. Едното е на бившия директор на Областната дирекция на МВР в Плевен Венцислав Катинов, за когото се смята, че е близък до президентския съветник Пламен Узунов. Катинов беше заместник на Узунов, когато той стана вътрешен министър в първия служебен кабинет на Герджиков, и беше назначен на същия пост и в предишните два служебни кабинета.

Другото сочено име е това на Иван Демерджиев, за когото се твърди, че е по-вероятно да заеме поста. Той беше зам.-министър на правосъдието в последните две служебни правителства, а когато Янаки Стоилов стана конституционен съдия, за кратко зае и министерския пост. В края на март от МС обявиха, че е назначен за зам.-министър на вътрешните работи, но малко след това той каза, че се отказва от поста.

Още разлики между предишните правителства и сегашното

Между последните две служебни правителства и новото се очаква да има и още една разлика и тя най-вероятно ще бъде в подбора на хората, които ще влязат в изпълнителната власт за следващите най-малко три месеца.

В двата кабинета на Стефан Янев за министри бяха назначавани фигури и експерти от левия и десния политически спектър, като идеята беше да се покаже, че този управленски модел може да се възприеме и при конструирането на редовно правителство. Като част от тях бяха съгласувани и с политическите сили, които след това сформираха кабинета „Петков“.

Сега обаче очевидно Радев сам ще избере състава на служебния кабинет, защото с нито една от парламентарно представените формации според депутати той не е консултирал назначенията. Нещо повече – предстоящите назначения бяха обсъждани в много тесен кръг и до последно може да има изненади в изтеклите в медиите имена.

По тази причина очакванията са той да заложи за министри основно на хора от близкия си кръг в президентството, на които има лично доверие, на фигури от предишните служебни правителства и на експерти.

Сред имената, които вече са били в предишни служебни правителства и се сочат като евентуални министри и в новия кабинет, са това на бившия вицепремиер от двете служебни правителства на Янев – Атанас Пеканов, както и на бившия зам.-министър на регионалното министерство арх. Иван Шишков, който сега се очаква да бъде назначен за титуляр на ведомството. Като служебен министър на отбраната се спряга името на главния секретар на президента Димитър Стоянов.

Ключов в контекста на изгонените от правителството на Петков 70 руски дипломати и служители на посолството ще бъде и постът на министър на външните работи и по фигурата, която ще бъде назначена начело на ведомството, ще разберем дали служебното правителство ще предаде сегашната позиция за подкрепа на Украйна и ще предприеме стъпки за смекчаване на тона с Русия.

Другото любопитно ще бъде дали в служебното правителство ще има приемственост с редовния кабинет на Кирил Петков чрез запазването на част от зам.-министрите на четворната коалиция, или ще бъдат предприети смени и на второто управленско ниво, както и в държавните дружества, каквито рокади се направиха по време на двата служебни кабинета на Стефан Янев спрямо кадрите на ГЕРБ.

Ще има ли представители на БСП

Назначенията в служебното правителство ще покажат и колко дълбок е разломът между президента и лидера на БСП Корнелия Нинова. Разногласията между двамата през последните дни влязоха в нова фаза – на публичните обвинения. При връщането на третия мандат в четвъртък президентът доста остро постави срок до края на седмицата парламентът да избере председател на КЕВР. Нинова пък го обвини, че е „част от групата, която е свалила правителството“ на Кирил Петков.

Заради този конфликт социалисти подозират, че в служебното правителство може да влязат хора от опозицията на лидера на БСП. В предишните служебни кабинети за правосъден министър беше назначен Янаки Стоилов, който не беше в добри отношения с Нинова, но не беше и сред изявените й критици. Сега обаче за поста се сочи Крум Зарков, който на последния конгрес на БСП обяви, че ще се кандидатира за лидер на партията, но форумът отхвърли оставката на Нинова и така тя запази поста.

Показателно за отношенията между президента и Нинова ще бъде и кой ще оглави икономическото министерство, на което тя беше министър. Депутати от БСП подозират, че начело може да застане човек от средите на социалистическата партия или изявен критик на политиката ѝ в областта на износа на оръжие.

По време на редовното правителство БСП се противопоставяше на директния износ на оръжие за Украйна, а това ставаше чрез трети страни. Това се случваше с подписа на Нинова, за което тя получаваше сериозни критики, включително и от страна на президентството.

Всъщност назначението за министър на икономиката и действията му също ще е ключово за това дали служебното правителство ще ревизира политиката на кабинета „Петков“ спрямо позицията на България за войната на Русия в Украйна.

Ще е любопитно и дали служебният кабинет ще предприеме смяна на кадрите на БСП в управляваните от социалистите министерства и държавните дружества, които Нинова направи, докато партията беше на власт. При последните две служебни правителства бяха предприети мащабни назначения на кадри на БСП, които обаче бяха от средите на опозицията на Нинова.

Част от тях тя смени, когато формацията влезе в изпълнителната власт. Ще е интересно сега дали служебното правителство ще предприеме същия подход, или ще се опита чрез оставането им на по-ниските нива в изпълнителната власт да ги привлече на страната на опозиционно настроените на Нинова партийни членове.

Публикация на „Капитал”, заглавието е на Promiana.eu

Материалът МЪКАТА СВЪРШИ: Румен Радев пое властта, какво следва? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ