Кеворкян е бесен: Плаща ли Кремъл на Кирчо?

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Плаща ли Кремъл на Кирчо?! Този въпрос  се търкаля от известно време из София. Изглежда стряскащ, но никак не е нелогичен, след всички номера, които кирчовци ни спретнаха заедно с руснаците и при специалното участие на „Газпром“.

Някои добре осведомени хора дори смятат, че партенката за четирите  хиляди лева, които руснаците уж плащали на неколцина свои избраници от българското си лоби, е измислена от някакъв чуждестранен пи ар екип. Целта била да се омекоти очаквания удар срещу Кирчо заради газовите му недомислици.

Един мой приятел тези дни изброи 10-те пи ар гафа на кирчовци. Със сигурност са повече, но бройката им няма особено значение – понеже по начало Кирчо и най-близкото му обкръжение му са създания, невъзможни дори за най-простото описание. И водните боички биха се уплашили от тях. Толкова са одиозни, че сякаш не са реални хора, а някаква измислица на Природата.

Ако е вярно, че Кремъл е хванал в мрежите си Кирчо и сие, това може да е работа само на руското външно разузнаване – там са невероятно изобретателни и коварни, питайте за подробности англичаните. Купуват, плащат и сетне с удоволствие те злепоставят. Това напомня за най-важната клауза от договорите на „Газпром“ – „Вземи или плати“, леко модифицирана, разбира се: „Вземи комисионата от газа и чакай да те опикаят“.

Последната дума може да подразни някоя целомъдрена баба, симпатизантка на Кирчо, което също се очертава като един от модерните тукашни феномени: дразнят се от неприличните думи, но не и от неприличието на собствения си живот, при който едва оцеляват. Тази скотщина пък никак не мога да я проумея.

Лично аз не вярвам, че руснаците играят заедно с Кирчо – но пък, от друга страна, колко време ще издържи някой от доверените газови посредници на екс-премиера, докато изплюе истината? И то не в някоя от митичните изповедални на „Любянка“, ами в луксозен хотел в Солун, примерно.

Като оставим настрана осмърдяването на Кирчо от руснаците, следва и изобщо злепоставянето ни заради ината му. Всъщност, въпросът дали Кремъл е омотал и привързал към яслата си Кирчо и ортаците му, вече получи неприятно допълнение от бившия (от ГЕРБ) министър на енергетиката Делян Добрев.

Според него, за последните три месеца посредниците на Кирчо са прибрали 200 милиона евро от доставки на газ от „Газпром“, показа и фактури за съответните сделки. Досега никой не опроверга твърденията му.

А как си мислите, че са подбрани въпросните посредници? Сигурно са спазени всички подходящи ритуали – като се започне от кръвната клетва и се стигне до чисто прагматични уточнения, най-важното от които е старият съдийски лаф: „Това, дето ще е после, го искам сега“. На честна дума никой не разчита, дори да се отнася за руски газ.

Ние си караме обаче в непрекъснато медийно затъмнение и цяло чудо е, че заради тази си небрежност още не сме наказани с постоянно слънчево затъмнение. Направо си го заслужаваме.

Вижте сега, как ви унижават и в това отношение. Един от най-активните посредници между „Газпром“ и българските будали от „Булгаргаз“ е фирмата „МЕТ“. Преди време Кирчо прави човек от въпросната фирма шеф на „Булгаргаз“, тоест – назначава го да преговаря сам със себе си.

Чували ли сте изобщо за подобно мошеничество? Джеф Тибълс, авторът на знаменитото изследване за най-прочутите световни измами, би се парализирал от завист, че първи не се е добрал до този факт. Нашите „официални“ медии обаче не се сещат да погледнат, дори през рамо, към тази история.

За пресконференцията на Добрев бяха необичайно щедри, позволиха му да очертае контурите на далаверата и веднага забравиха скандалните данни, които той изнесе. Изобщо не си направиха труда да ги проверят или препотвърдят.

Как да не се чувстват тогава удобно кирчовци в този рай на измамниците. Напоследък гребенът на Кирчо е клюмнал – сигурно сънува как играе казачок, обаче пак свари да изтърси една глупост: той бил подготвил оферта за седем танкера втечнен газ, обаче сега служебното правителство трябвало да я потвърди?!

Глупомерът на този човек отдавна е ударил в облаците, но някои медии продължават да го търпят. В случая той подготвя личните си медийни балами – защото, когато балонът за прословутите танкери най-после се спука, той ще обвини за това Служебниците на Радев.

А минаха вече три месеца, откакто Измамникът обяви, че два танкера са на път и всеки момент ще ги посрещне с по два байрака във всяка ръка – американски и украински.

Това го съобщи след посещението си при вицепрезидентката Камала Харис, неизвестно защо организирано – освен да  придаде някакъв фасон на поредната му измислица. Зад този човек винаги се влачат поне десет шлейфа на Лъжата.

Няма ги танкерите, а и да дойдат, Кирчо ще може само да се снима с тях, нищо повече.

Той играе пределно рисковано, особено, ако руснаците са го излющили. Един факт е безспорен: той предизвика безподобна по мащабите си газова криза – но пък това е най-ефикасният начин посредниците му да приберат огромни пари.

ПростоКирчо изобщо не се притеснява от разобличенията, които ще го настигнат някой ден. Така е устроен, така може да мисли – в режим, който не се отличава кой знае колко от режима на някогашните магураджии.

Лъжите му вече трудно могат да бъдат изброени, обаче не бива да му се сърдим, така е нагласен софтуерът му. Сигурно руснаците са го изчислили без никакви усилия. Предполага се, че техни (на руснаците) хора от върхушката на ЕС са посъветвали нашия ентусиаст да говори директно и срещу Путин, това е най-доброто прикритие.

И ето я равносметката, която някои все още не искат да смелят: за три месеца са прибрани 200 милиона евро – срещу няколко нелицеприятни думи за Путин. Какъв кеф само.

Някои медии, особено телевизии, отдавна са прихванали доста от греховете на политическите измамници – един от тях се храни от лъжата, че всеки ден е сам за себе си, неговата история започва сутринта и приключва вечерта. На другия ден се отваря нова страница и така до края на света. Много редки са случаите, когато някои факти или събития се разчоплят педантично и то, ако не представляват особена заплаха за Политическата Секта. Кирчовци са схванали това и използват максимално тази слабост на медиите у нас.

Спомняте ли си, как Кирчо орева орталъка, че ще бори и пребори корупцията. Отдавна обаче не говори за нея – а и медиите не обелват и дума за това. Вероятно и руснаците са го предупредили да не мели прекалено много на тази тема, понеже думите посредник и взятка (подкуп) са бракосъчетани отдавна.

Изглежда, Кирчо ги е послушал и затова вече дори не споменава за титаничната си битка с корупцията, която трябваше да стане ако не учебник, то поне учебно помагало за Европа.

Няма и нужда вече да го прави, защото би трябвало да е удовлетворен напълно от собствения си опит: самият той корумпира законността, когато в нарушение на Конституцията бе назначен за министър, а след това бе наврян и в премиерския стол; корумпира непрекъснато Истината с всекидневните си лъжи – с някои от тях сложи началото на енергийната катастрофа; корумпира, колкото можа, и отношенията ни с македонците.

Тия дни някои се хвалеха с поредния ни исторически успех: скопяни щели оттук-насетне да пишат в учебниците си, че Самуил е български цар.

Открай време сме си такива, вярваме на пушилката, на фойерверките, а не на документите – изчакайте да видите новите им учебници и тогава скачайте до небето. И се попитайте, защо скопяни не обещават учебници, в които да не пише за „бугарските фашисти“.

Аферата с газа, която някои са склонни да нарекат „Кремълската връзка на Кирчо“, ни подсеща за един от най-позорните провали на Прехода –  криминалната приватизация на Костов. Тогава продаваха евтино, направо подаряваха, сега пък купуват прескъпо, но целта е една – личното обогатяване на някои хора/властници.

Вече е ясно, че безсрамно приватизираха през посредниците „Булгаргаз“ – но никой не говори за това. И как не се намери поне една медия, която да издири договора ни с „Газпром“, за да се убедим, че кирчовци са гробокопачите на енергетиката ни – и то заради просташката си арогантност.

Клаузата „Вземи – или плати“ е повече от ясна, тоест – ако не вземеш договорените количества газ, все едно ще трябва да ги платиш. Ето в каква главоблъсканица влязохме заради хашлашкото поведение на Кирчо – и по-скоро заради скритите му игри. В момента купуваме прескъпо руски газ, а вероятно ще трябва да платим и неустойки за невзетите количества.

Има ли такива тъпанари някъде по света?

Костов имаше един лаф, с който оправдаваше приватизацията си: „Едно нещо струва толкова, колкото дават за него“. Ако този принцип се приложи към политиканите ни, включително сега и към кирчовци, бъдете сигурни, че никой и един цент няма да даде за тях.

Костов направо разхвърли националното ни стопанство, направи някои невероятни подаръци – като предаде „Кремиковци“, „Балкан“ и още немалко други ценни държавни притежания на подходящите хора. А една солидна банка дори била продадена на цена, по-малка, отколкото са били наличностите в нея – гениално, нали?

Костов слагаше свои предани пажове да управляват Агенцията за приватизация и така тихомълком изчезнаха всички документи, които уличаваха Бандата на Приватизаторите. И тази страница остана бяла. Движим се към нещо неясно, което неизвестно защо наричаме „Бъдеще“ – като сричаме от една библия с бели страница. Няма да стигнем далече.

Костов премина през доста сложни лични превращения, които, в крайна сметка, го окрупниха като политик – в други времена от него би излязъл един напълно приличен балкански диктатор. Всякакви сравнения с ПростоКирчо са напълно неуместни.

Онзи е като глухарче, довеяно от случаен полъх на вятъра – да се изразим поетично, за да не кажем, че Кирчовата поява бе поредният невъобразим дрисък на нашето вечно политическо несъстояване. Обаче се оказа, че и той може да прилага някои от приватизационните мурафети на Костов.

Всъщност, те са съвсем елементарни – обаче, въпреки това, се оказаха прекалено сложни за наивния българин, който непрекъснато опява, че го ограбват – обаче все още у него надделява респекта от тариката-политик, още повече от тариката-богаташ, трябва някой много да се злепостави с далаверите си, за да се разсъни той напълно. И тогава пак ще предпочита да вярва, че някакви полтъргайстове опикават Съдбата му.

И така се изнизва Българското Време – през далавери, през негодници и елементарни простаци.

Скоро целокупното население ще се чумери пред въпроса: какви сме, сме ли изобщо нещо или сме някаква безволева тълпа, съпровождаща неизкоренимата кирчовщина. Ще се изправим пред книгата с белите страници – които обаче постепенно започват да се запълват с един лъжовен разказ – по-отвратителен дори от отвратителното време, в което се нахендрихме.

Както казваше Кенет Уайт – „Кретените напредват“.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”

Материалът Кеворкян е бесен: Плаща ли Кремъл на Кирчо? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ