Истината лъсна: Ето какво се случва със сметките след еврото в Хърватия
На 1 януари 2023 година хърватите имаха двоен повод да празнуват – не само идването на Новата година, но и присъединяването към Шенгенското пространство. Присъединяването на Хърватия към еврозоната от същата дата обаче съвсем не бе прието така еуфорично. Хърватската куна, въведена след обявяването на независимостта през 1990-те години, бе заменена от единната европейска валута.
„Сдържаното посрещане на еврото не бе оправдано“, казва икономическият анализатор Горанко Физулич.
„Мнозина се страхуваха от промени, от поскъпване и от това, че жизненият им стандарт ще спадне. Но тези, които разбираха какво означава въвеждането на еврото, нямаха търпение.“
Хърватското правителство се опита своевременно да разсее страховете на населението от еврото. Месеци преди въвеждането на единната европейска валута всички цени в магазините трябваше да бъдат посочени както в куни, така и в евро.
При това еврото в Хърватия още отпреди официалното му въвеждане беше неофициална валута. Цените в редица сектори от години се посочваха в евро – например за автомобили, недвижими имоти, наеми или строителство. Туристическите агенции също обявяваха цените си в евро, а и голяма част от спестяванията на хърватите далеч не бяха в куни.
Въпреки това в първите месеци след въвеждането на еврото гражданите масово се оплакваха в медиите от поскъпването, постоянно се публикуваха касови бележки отпреди и след промяната на валутата. И действително – някои заведения определено се възползваха от обстоятелството, за да закръглят цените или осезаемо да ги увеличат. Ценовите скокове не са големи, но става дума за нещо, което е ежедневно пред очите на хората и за немалка част от тях играе роля и във финансов план.
Икономическият експерт Физулич, който е бивш министър на икономиката, все пак смята, че новата валута не носи вината за спада в жизнения стандарт на някои от гражданите. Инфлацията в Хърватия за юни 2023 г. е една от най-високите в ЕС – 8,3 процента.
А по равнище на доходите – средната чиста годишна заплата е от 11 000 евро – страната е в долната част на класацията. Основният проблем на Хърватия обаче не е новата валута, а голямата ножица в доходите, неизгодната икономическа структура и твърде високите държавни разходи, казва Физулич.
