Икономисти посочиха каква данъчна промяна може да очакваме

Не трябва да се вдигат данъци, но е необходимо да отпаднат данъчните преференции. Това обясни пред БНР проф. Валери Димитров, Фонд за гарантиране на влоговете, бивш председател на Сметната палата.

„Те са лобистки и вредят на публичния интерес.

Облагодетелстват определени бизнеси. Но не трябва да се тръгва към прогресивно данъчно облагане. Могат да се намалят разходите, свързани с издръжката в публичния сектор. Огромна част от публичните разходи са неефективни. В България се харчат огромни средства без видим резултат. Тук има огромно поле за реформиране“.

Разговорът за бюджета става все по-необичаен, обясни Петър Ганев , икономист от Института за пазарна икономика.

„Не мисля, че в него има грешки. Разписва базови политики. Този бюджет беше хвърлен на депутатите и инициативата отиде в тях. Важното е, че в момента има рамка с дефицит над 6%, но големите партии виждат, че може да се свали до 3%. Двете водещи формации в парламента в момента играят ролята на финансов министър“.

Ганев посочи основните решения, които дават от Института за пазарна икономика за постигане на 3 – процентен дефицит.

„Капиталовите разходи ще бъдат по-ниски. Сега са заложени 10 милиарда, вероятно ще бъдат  8. По ПВУ има огромен хаос и бавно начало, едва ли ще успеем да усвоим толкова. П

ри издръжката, която също е около 10 милиарда, се появяват едни допълнителни 2 милиарда, които после изчезват. Никой не може да обясни откъде идват те. Вероятно и там има резерв. Очевидно ще бъде вдигнат дивидента на държавните предприятия. Това е менюто, около което има съгласие. Политиците вярват, че само с тези неща и игра с икономическия растеж връзваме 3%“

Икономистът обаче смята, че това не е достатъчно. Той посочи още ,че е необходимо отпадане на данъчните преференции.

Проф. Димитров обаче отбеляза ,че обществото свиква с тази временна привилегия и започва да я третира като право. 

Според Петър Ганев най-тежкият дебат е за учителски заплати и за пенсиите. 

„Да бъдат изпълнени политическите ангажименти, но това може да се направи с отлагане от няколко месеца. И пенсионери, и учители са спечелили повече от бюджетната политика през последните 4 години,  отколкото всички други. Там са дадени обещания, които ги няма в нормативни актове“.

Ганев обясни ,че нямаме нужда и от допълнителни разходи за облекло в съдебната система.

Проф. Димитров напомни, че само МС има правомощия да внася проект за държавен бюджет. 

„Народните представители имат право да правят предложения за промени между първо и второ четене. Не е добра идея да се отхвърля изцяло бюджета. Решаващата дума е на парламента. От волята му зависи да отпаднат всички данъчни преференции“

Неговото лично мнение е, че трябва да се стремим към преодоляване на дефицита и да имаме балансирани бюджети. 

„Не виждам причина да не се проектират бюджетите като балансирани. Дефицитът може да бъде свален“

Ганев също смята, че не трябва да се отхвърля бюджета на първо четене. 

„Ако го направят, ще трябва да променят правилника на НС.  Във втория вариант е да направят много голяма корекция между първо и второ четене“.

Двете големи формации говорят в сходен тон – да се спази правилото за 3-те процента, но има твърде много неопределености и хаотични действия, посочи икономистът. Той призова да се правят по-малко опасни ходове и определи отхвърлянето на бюджета като такъв.

Проф. Димитров обясни причината БНБ да поиска да бъдат увеличени резервите на банките. 

„Това не е традиционната дискреционна парична политика, която повечето банки в развитите държави провеждат. БНБ действа в условия на валутен борд . Единственият инструмент за дискреционна политика, който е съвместим с валутния борд, това са правилата за задължителни минимални резерви, които банките трябва да поддържат в централната банка. Той е инструмент за регулиране на парите в обръщение.

В контекста на глобалното и европейско увеличаване на лихвените проценти, това са мерки за охлаждане на кредитния пазар. БНБ няма право да определя лихвения процент спрямо макроикономически цели на паричната си политика“.

Той смята тази стъпка за логична. 

„Банковата система в България е стабилна. Така се преодоляват рисковете от свръхкредитиране и потенциалното влошаване на кредитните портфейли на банките. Увеличението на свръхликвидността е опасна. Политиката на задължителните минимални резерви охлажда кредитния пазар. 

Банките в България са с висока ликвидност. Не може да има опасения, че  някоя банка би изпаднала в тежко състояние и това би предизвикало системна криза“

Петър Ганев разясни, че забавянето на растежа в Европа идва и при нас. 

„Тази година ще има нисък растеж. Политическата нестабилност пък води до отлагане на важни стратегически решения, свързани с бюджета и с ПВУ. Ако нямахме политически неразбории, щяхме да сме получили 15-20% по плана. А ние стартираме сега някакви програми. Никой не знае дали някога ще получим второ плащане“.

Постоянната промяна във властта води до трудности да се изгради дългосрочна визия, отбеляза той.

„Липсата на лидерство дава своите отражения, но не толкова тежки, колкото очаквахме. Ако нещо може да скапе икономиката, това е да преосмисляме базови неща в уредбата на нашата икономика и държава“.

Проф. Димитров пък вижда наченки на здрав разум, че трябва да се преодолее яростното политическо противопоставяне между двете големи формации. 

„Трябва да се стигне до правителство. Най- добрият вариант е да бъде експертно, подкрепено от двете големи политически сили. Между тях трябва да има консенсус за членовете на подобен кабинет. Шансовете да се стигне до него са 50 на 50“.