Promiana.eu пита: Шпионира ли КПКОНПИ „неудобни“ политици?
Парламентът не успя да се справи с преустройството на КПКОНПИ. Сигурно шефът на антикорупционната комисия Антон Славчев е хвърлил три пъти сол през лявото си рамо, щракнал е три пъти червената химикалка и три пъти е прескочил по три стъпала.
И не, това не е шега. Но за странните обсесивно-компулсивни привички на случайно озовалия се на позицията председател на КПКОНПИ ще пишем подробно друг път, защото темата за особеното му душевно състояние наистина е интересна. А може би и опасна. Но за това скоро….
И така, днешната тема е за почтеността. Почтен ли е председателят на КПКОНПИ? Почтени ли са неговите служители? Какво всъщност значи да си почтен, когато работиш за такава структура?
За да отговорим на този въпрос, нека първо да уточним, че една част от служителите в КПКОНПИ, които имат статут на агенти на ДАНС, имат по закон правомощия да ни следят, да ни подслушват, да ни шпионират и изобщо да извършват всякакви „оперативни“ дейности.
В това по принцип уж няма нищо лошо, разбира се, всички специални служби имат подобни права, стига обаче това да се прави законно и да се контролира адекватно. По „случайност“ тази служба в КПКОНПИ е под прякото му ръководство, който й е бил директор преди да заеме сегашния си пост.
Ресурсите, с които тази служба разполага, агентурният апарат, както и техниката за осъществяване на специално наблюдение и проследяване, правят този инструмент изключително опасен в ръцете на човек, който има достъп до него. Особено безконтролен достъп.
Няма яснота кой, кога, как бива следен и подслушван. Съществува възможност такива дейности да се използват за цели, различни от записаните в закона. Особено в предизборна обстановка подобни милиционерски техники и прийоми могат да се използват за политическо изнудване и шантаж.
Особено като се има предвид, че дейността на КПКОНПИ е насочена към висшите политически длъжности.
И тук идва въпросът – каква е гаранцията, че тези средства се използват правомерно? Честно казано, не е голяма. Една от тях е почтеността, за която говорихме по-горе. Но не почтеността в моралния смисъл. Законът казва, че агентите трябва да минат проверки за почтеност.
А това означава, пак според закона, проверка, която има за цел да установи, че изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото.
Законът казва още нещо – че до 6 месеца от преназначаването на агентите от ДАНС в КПКОНПИ, отговарящи за тези дейности /това се случва през 2018 г./ същите са длъжни да преминат проверка за почтеност, като непреминаването на проверка за почтеност е основание за освобождаване от длъжността.
Нещо повече – тези служители са длъжни да преминават периодични и инцидентни проверки за почтеност по време на заемане на длъжността си, като непреминаването отново е основание за освобождаване.
Защо пишем всичко това? Защото такива проверки изобщо не са преминавани – нито първоначално, нито впоследствие.
Ще го повторим още веднъж – служителите, агентите, които могат да ни следят, подслушват, снимат и т.н., не са преминавали проверка, която има за цел да установи, че изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната и в интерес на гражданите и обществото, при положение, че такива проверки са задължителни.
Това е твърдение, което може лесно да бъде оборено. Нека да видим дали някой ще го стори. Съмняваме се…..
В допълнение бихме желали да дадем гласност на публикувания на страницата на Съвета на Европа Доклад за оценка на България от Пети кръг на оценка на тема „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централното управление (висшите държавни длъжности) и правоохранителните органи“. Докладът е приет от GRECO /Групата на държавите, борещи се срещу корупцията/ на 92-ото пленарно заседание, проведено в Страсбург, 28 ноември – 2 декември 2022 г. Докладът е публикуван на 19.01.2023 г. на следния адрес:
https://rm.coe.int/-/1680a9cab6
Ще цитираме няколко пасажа от него без коментар:
„В хода на посещението на екипа за оценка на ГРЕКО беше представено широко споделеното мнение сред представителите на властите и гражданското общество, че Комисията за борба с корупцията, която има широк спектър от компетенции (например проверка на декларации за имущество и интереси, започване на разследвания на престъпления, свързани с корупция, и производства с отнемане на имущество) е до голяма степен неефективна.“
„В хода на посещението екипът за оценка на ГРЕКО остана с впечатлението, че проверките на декларациите за имущество, доходи, активи и интереси, независимо дали извършени от Комисията за борба с корупцията, или от другите упълномощени органи (инспекторатите в органите по назначаването), не са достатъчно изчерпателни, което е позволило значителни нередности да преминат незабелязани.“
„Представителите на КПКОНПИ потвърдиха, че макар Комисията да може да извършва проверки на място, това рядко се е случвало на практика, тъй като техните ресурси и методи на работа позволяват преди всичко провеждането на документни проверки относно разликите и несъответствията между предишни и новоподадени декларации.
Освен това не беше налична изчерпателна статистическа информация относно декларациите, подадени от лица, заемащи висши длъжности и проверени от упълномощените органи. Като цяло настоящата система не позволява ефективен надзор върху доходите, имуществото и интересите на лицата, заемащи висши длъжности, за да се гарантира прозрачност и отчетност пред обществеността.“
„С оглед на гореизложеното GRECO препоръчва:
– да се гарантира, че декларациите за доходите, имуществото и интересите, подадени от лица, заемащи висши държавни длъжности, подлежат на задълбочен, проактивен и независим механизъм за контрол, свързан с режим на изпълнение;
– на органите, отговарящи за тази задача, се предоставят достатъчно човешки и финансови ресурси; и
– да се изготвя и предоставя на обществеността изчерпателна статистика за резултатите от този контрол.“
Тук е моментът да се отбележи, че при срещата си с представителите на GRECO шефът явно премълчава за проблема, свързан с проверките за почтеност на ръководените от него агенти.
Поради това в доклада е засегнат същият проблем, но само по отношение на МВР, като GRECO препоръчва да се засили системата за проверка на сигурността в полицията, включително като се гарантира, че проверките за почтеност се извършват преди назначаването и на редовни интервали по време на кариерата на служителите на полицията, в зависимост от тяхната изложеност на корупционни рискове и необходимите нива на сигурност.
Премълчаването на проблема, обаче, не го решава. А въпросът дали хората които ни следят и подслушват са почтени продължава да стои.
А почтен ли е самият председател? Скоро ще разберем…
p.s. Вследствие на скорошните публикации във вашия сайт началникът предприе „лов на вещици“ в КПКОНПИ, като уволни или принуди да напуснат редица служители на различни нива, по подозрение, че са съпричастни към публикуваната информация.
Във връзка с това искаме да успокоим председателя, че колкото и да уволнява, заплашва и притиска, тези му действия са нищо повече от безразборно мятане на човек, попаднал в плаващи пясъци: И при двете резултатът е затъване.
Нашият източник обърна внимание и на наша по-стара публикация:
https://narod.bg/2023/01/17/%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82-%d0%b8%d0%bc%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d0%bd%d0%b8-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%b8-%d0%ba%d0%bf%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%bf/
В нея между другото се споменава следното: Прави впечатление, че почти всички решения /поне от публикуваните/ за установяване на конфликт на интереси оневиняват лицата, срещу които са насочени.
Например в последното публикувано – срещу Наско Михов и Александър Николов, съответно изпълнителен директор и заместник-изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй, не е установен конфликт на интереси.
Тук става въпрос за същия Александър Николов, който бе ударен вчера от „Магнитски“ заедно с Владислав Гооранов. А решението, с което той се „оневинява“ ,е публикувано на страницата на КПКОНПИ -Решение № РС-132-22-124 от 19.12.2022 г. Два месеца преди да го обявят за корумпиран, КПКОНПИ го изпира.
https://www.caciaf.bg/bg/reshenija/konflikt-na-interesi/reshenija-na-kpkonpi/reshenija-za-ustanovjavane-konflikt-na-interesi-syglasno-chl-13-al-1-t-4-ot-zpkonpi
Е, сигурно и други медии биха стигнали скоро до тази информация, публична е. А каква е връзката между материала по-долу и изпирането на Александър Николов? Именно тези, които не са подлагани на проверки за почтеност, са „разследвали“ въпросното лице…
Материалът Promiana.eu пита: Шпионира ли КПКОНПИ „неудобни“ политици? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
Народ