ЧЕРВЕНИ ПАЧКИ: Ветеринар разпределя „порциите“ от Кремъл
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Червените пари от Москва текат основно по три канала в България. Разбира се, има и няколко по-дребни организации на русофили, които също се намесват в добре платените игри на „тихата”, наричана още и „народна” дипломация.
Иначе казано, това са руските агенти за влияние, които обаче отдавна не се борят по убеждения нито пък се борят за обезценените рубли, а предпочитат да им се плаща в твърда валута. Да не говорим, че сметките им не са в руски банки, а децата им са пратени да учат на Запад. Известно е още, че едни от най-върлите русофили през последните години предвидливо са се сдобили и с американски паспорти, но засега ще спестим имената им.
Името на ветеринаря от Димитровград Пламен Пасков е световно неизвестно в България, може би го знаят само най-върлите русофили, за които дружбата с Москва е като слънцето и водата за всяко живо същество. По образование той е ветеринарен лекар и до 2000 г. работи в Димитровград, Пловдив и други градове.
Според официалната му биография, докато скопява прасета и лекува кучета и котки, на Пасков му хрумва да създаде софтуер за управление на ветеринарни клиники. Малко след това с помощта на група приятели програмата става факт.
Софтуерът не предизвиква особен интерес в България, но за сметка на това е приет възторжено в Русия. Интересно защо ли? Буквално от нищото димитровградският ветеринар успява за броени месеци да покори огромната държава.
И въпреки че в Русия има стотици хиляди компютърджии, то Московската градска ветеринарна асоциация избира непознатия чужденец Пасков и му поръчва специализиран софтуер, а скоро след това неговият продукт става „задължителен по желание” за ветеринарите служби в Русия.
Резултатът от това е, че пасков е залят с пари. Поне така се хвали той. Пред партийни другари ветеринарят обяснява, че офисът му е на метри от Кремъл, а бизнесът му носи несметни печалби. В русофилските среди от години се носят легенди за богатството му.
„Да имам добър бизнес в Русия. Даже е неприлично да се каже колко е успешен” – обяви преди време ветеринарят.
Част от партийните другари при разговори и срещи често с усмивка подхвърлят, че са на ясно „как стоят реално нещата”. Те направо казват, че Пасков е офицер от руското разузнаване. Той самият досега не е опровергал тези твърдения, споделят очевидци.
Работата в Москва очевидно не отнема много време на преуспелия ветеринар, понеже той продължава да живее в България и дори подържа кабинета си в Димитровград. И най-важното е, че не спира да развива активна политическа дейност, при това не само у нас.
Слабо известният тук ветеринар е редовен участник в политически предавания по телевизии в Русия и Беларус. Там той е представян като политолог и една от водещите фигури на проруското лоби в България. Той е изявен антиваксър, отрича коронавируса, противи се и на дигитализацията, защото във всичко това вижда опит на САЩ да паробят света.
Далеч по-любопитно е обаче ролята му в задкулисието на най-изявената в момента русофилска партия „Възраждане”. Активисти на формацията дори се кълнат, че той е истинският шеф, а формалният водач Костадин Костадинов-Копейкин съгласува всяко свое действие с него.
Пасков не може да го видите в първите редици на партийните митинги, той не се блъска с остриетата, а стои най-отзад и като истински генерал наблюдава как се изпълняват указанията му. „Аз само помагам на „Възраждане”, но нито съм член, нито съм активист, нито съм пропагандист” – скромничи Пасков.
Кариерата на русофилския кукловод обаче не започва с партията на Копейкин. В силните години на „Атака” той е част от структурата на Волен Сидеров. По онова време хората на Сидеров разполагаха с огромни пари, издаваха вестник и купища агитационни материали, направиха и собствената телевизия.
Формално средствата за това идваха от партийната фондация, чиито дарители обаче така и останаха неясни. Твърди се, че огромна помощ е оказвал Пламен Пасков, макар че самият той никога не се е афиширал като фактор в партията. Затова пък често го канят като коментатор в партийната телевизия. Гръмко налагат името му като геополитически анализатор, а той с яростно громи подлите планове на Запада да унищожи Русия.
Господинът се пробва няколко пъти и в изборите, но без успех. През 2015 г. има мерак да стане кмет на Димитровград, но резултатът му е миниатюрен. Две години по-късно се пробва и за президент, но събира едва десетина хиляди гласа. След като формацията на Волен отива в запаса, Пасков постепенно се изтегля от нея и се прехвърля към новата пропутинска звезда д-р Костя Костадинов.
Според митологията в средите на нашите русофили по пари с Пасков може да се мери само официалният предводител на московското войнство у нас Николай Малинов, чийто метаморфози от търговец на американски цигари до разпространител на руски телевизии „Уикенд” е описвал много пъти.
Как подсъдимият за шпионаж Малинов и съпругата му Даниела, издател на сайта „Руски дневник” захлебват от проруските си медийни канали, си знаят само те. Факт е обаче, че движението „Русофили” няма финансови проблеми и често организира скъпо платени другарски срещи.
Експерти по национална сигурност обясняват, че Малинов и Пасков са типични представители на „народната” дипломация на Москва. Казано по друг начин – руското финансиране обикновено минава през наши бизнесмени, които в крайна сметка са обикновени позамогнали се пионки. Руските служби им досега им осигуряваха договори и гарантирани печалби, те пък насочваха част от парите към структури, които работят за каузите на Кремъл.
Доста по-завоалиран е обаче нефто-газовият канал, по който Москва се разплаща със своите протежета в България. По тази схема през годините са захранвани предимно предприемачи, близки до БСП и ГЕРБ.
Как става това? Запознати обясняват, че търговията с горива е изключително непрозрачна и позволява вмъкването на посредници в сделките. Така те получават легално солиден комисион, без реално да вършат каквато и да е работа. Търговската логика сочи, че доставката на нефт за бургаската рафинерия трябва да е изключително проста, още повече че руската компания Лукойл – собственик на Нефтохим, има собствени находища в Русия.
Суровината от тях може пряко да се продава у нас, без излишни посредници или формалности. Оказва се, че нещата далеч не стоят така. Търговията с руския нефт минава през множество етапи, докато стигне от Русия до България, и с в нея са навързани няколко фирми, с регистрация из Западна Европа. Те си препродават нефта и така цената му скача.
Веригата, според признанията на политици, все още не е напълно изяснена, но се подозират, че става дума за данъчни врътки, чиято цел е данъците върху печалбата да не се плащат тук. При подобна дълга верига от посредници не е проблем да се добави и още някоя офшорка, собственост на „правилния” руски приятел в България. В замяна на посредническата услуга – друг е въпросът доколко има нужда от нея, посредникът прибира прилични проценти от сделки за стотици милиони долари.
Годишно това са печалби в милиони, обясняват хора от службите. Част от парите остават като награда за извършените услуги, а с останалите българският фаворит на Москва финансира дейностите на определени политически партии и фондации. Сигурно не е случайно, че въпреки настойчивите опити на НАП, от „Лукойл“ така и не разкриват цялата схема, по която се търгува нефта за бургаската рафинерия.
Отделно от това са консултантските договори с „Лукойл Нефтохим” и дъщерните му фирми. Срещу неясно какви важни бизнес съвети те легално получават огромни пари. Друг вариант за лансиране на русофилското лоби е назначаването на висок пост в самата компания. Както е известно, съпругът на Корнелия Нинова е сред шефовете на Лукойл, без да е ясно какъв точно опит има и как е избран.
Подобни схеми се въртят и с доставката на руски газ. До преди две години посредничеството на чужди фирми е официално заковано в договорите между Булгартрансгаз и Газпром. След намесата на Европейската комисия, практиката е спряна и нашият газов доставчик директно сключи договор с Газпром. Елиминирането на посредниците бързо се отрази и на цените на газа. След като дълги години те бяха едни от най-високите в Европа, тарифите паднаха сериозно.
Руската компания обаче да продължава да ползва услугите на странни консултантски фирми, обясняват запознати. Формално целта е дружествата да дават съвети за работата в България, но реално това е просто оправдание да се излеят легално едни пари за финансиране на проруските организации у нас.
Освен политическо влияние, рашките у нас се грижат и за икономическите интереси на своите шефове. Близо едно десетилетие газовата връзка с Гърция, която ще позволи внос на азерски газ, така и не бе завършена, макар парите за строителството да са осигурени от ЕС.
Не случайно срещу вицепремиера Асен Василев се надигна огромен вой и куп обвинения веднага след като обяви, че България повече няма да преговаря с Газпром, след изтичане на договора в края на годината. Според Василев и премиера Кирил Петков с това ще се заеме Европейската комисия, която трябва да договора общи доставки за целият съюз.
В същото време според източници на „Уикенд” хора от мениджмънта на „Булгартрансгаз” са станали милионери от сложни схеми с препродажбата на руски газ. Самите те, допълват запознати, са слагали всякакви капани, така че газовата връзка с Гърция да не се случи. Едва ли въпросните мениджъри ще си позволят такива солови игри, ако зад гърба си не са усещали мощната подкрепа от Москва.
В схемите, които описваме, се въртят милиони. Затова не е чудно, че процентът на русофилите у нас е най-голям в цяла Европа. Причината за това далеч не е само Шипченската епопея, нито носталгията по песните на Кобзон и Алла Пугачова.
Все пак да не забравяме и един позаглъхнал в последно време по обективни причини изявен русофил – Николай Банев. По едно време клетникът се беше засилил да прави Евроазийска народна партия в България. В килията му беше спипан мобилен телефон, а разпечатки показаха, че е говорил с руски лобисти.
Те му предложили да оглави нова формация, която да лобира за интересите на Русия в България. Арестантът Банев така и не можа да стане партиен строител, после се чу, че ще иска политическо убежище в Русия. И това обаче не се случи.
Материалът ЧЕРВЕНИ ПАЧКИ: Ветеринар разпределя „порциите“ от Кремъл е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
Народ