Преди 32 г.: Как Желю стана президент
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
Точно преди 32 години България се сдоби с първия си президент демократ. Тогавашният лидер на СДС Желю Желев стана държавен глава на 1 август 1990-а, след като предшественикът му на поста Петър Младенов подаде оставка заради разраснал се скандал с репликата „Най-добре е танковете да дойдат”.
Последната бе изречена на митинг на опозицията пред парламента на 14 декември 1989-а. Тогава наследилият Живков перестройчик излезе да говори пред протестиращите и като не успя да ги усмири, предложи на обкръжението си да извикат бронирани бойни машини. Слава Богу, танкове все пак не дойдоха и кръвопролитията и гражданската война бяха избегнати.
„През 1990 г. кандидати за президент в Народното събрание бяхме Петър Дертлиев и аз, но трябваше да съберем 263 гласа от 400 души, а не можехме. Луканов беше наредил на БСП-то да изберат Желев. 4 пъти гласуваха против нас.
Част от СДС също не беше съгласно с Дертлиев. Решихме да сменим кандидатите и в зала „Изток” Желев пред 140 души каза, че ще приеме да го издигнат, но за вицепрезидент е длъжен да предложи мен – Петър Берон. Изчете ми дори биографията. Същевременно се е договарял с БСП-то да сложи Атанас Семерджиев.
Този подлец можеше спокойно да дойде и да ми каже, че няма начин да се събере квалифицирано мнозинство, ако няма комунист за вице. Щях да се съглася и да отстъпя. Той не го направи. В момента, когато съобщиха, че е избран, бях през 4 стола от него на същия ред. Димитър Луджев го побутна с думите: „Предложи Семерджиев!”.
Желев стана и направи тъкмо това. Обяви, че за вицепрезидент предлага ген. Семерджиев. Напълно неправомерно всички от БСП започнаха да ръкопляскат. Председателят на ВНС проф. Николай Тодоров каза, че е избран. Ами не става така! Избира се, както президента”, връща лентата на спомените си брадатият съименник на автора на „Рибния буквар”.
Легендарният политик и зоолог и до днес не може да прости на Желю, че по време на президентстването си му направи куп бели и го набеди за агент на ДС.
През лятото на 1990-а кандидат за най-високия пост в държавата е и починалият този юли говорител на митичния кръг „Монтерей” Виктор Вълков – по него време лидер на земеделците. Той обаче се оттегля от надпреварата по собствено желание. А причините да си направи самоотвод са основно две.
„Първата е, че бях свързан с ръководството на втората управляваща партия, тоест бях част от властта. Нямаше да бъда посрещнат добре от митингуващите 1 милион души на улицата в София. Втората причина да се откажа, беше чисто лична. Ако бях станал президент, трябваше да се ограничавам, да се затворя, да не се виждам с когото и когато поискам.
Да се подчинявам на протоколни рамки не е за мен. Никога не съм се стремял към власт. Навремето станах председател на БЗНС, защото положението го налагаше, а не защото ми е било цел”, споделял е приживе пред наш репортер наследникът на Петър Танчев.
Желю Желев минава в опозиция на тоталитарната власт още през 60-те години на миналия век, припомнят запознати. Когато заради скандалната за времето си дисертация той е изключен от БКП и уволнен от философския факултет на СУ, с жена му Маруша се установяват за постоянно в нейното село Грозден.
„През 1960-а бях аспирант първа година. Трябваше много литература да прехвърля за темата, по която бях започнал да работя – за определението на материята, което Ленин дава. Аз това Лениново определение го отричах категорично, отхвърлях го. Твърдях, че то няма нищо общо с науката.
Аспирантурата си я карах в София, но можех и да отсъствам от столицата. Аспирантът е асистент, който не е задължен да присъства при студентите. Той си копае по дадена тема. Работех за дисертацията си, като четях материали в Народната библиотека, но ходех и в Грозден. В София първо си мислеха, че темата ми не е сериозна. Разработих я обаче и като я прочетоха, започнаха хайка срещу мен. Защо съм критикувал Ленин?!
Разбрах, че няма да ме допуснат до публична защита. Затова отпечатах дисертацията в 200 екземпляра на циклостил в едно ТПК. Платих над 200 лева. С приятел и колата му комби разпространихме всичко светкавично. Трябваше да действаме преди да се усети милицията и да ни арестува. След като бяхме дали екземплярите на 200 интелектуалци, всеки се замисли за репресиите. 70 бройки занесохме в университета, в Писателския съюз…
Дори на Тодор Живков изпратихме екземпляр, на Митко Григоров (неформален заместник на Тато в БКП през 60-те), на завеждащия отдел „Култура” в ЦК… Така де факто вързахме ръцете на потенциалните си преследвачи”, разказвал е приживе първият ни президент антикомунист.
В личен план следват сравнително хубави години за изпадналите в немилост съпрузи Мария и Желю – в Грозден се раждат щерките им Станка и Йорданка. Пак на село Желев пише и книгата на живота си – „Фашизмът”.
„Това беше някъде през 1966 – 1967 г. Зимата беше голям студ. Имаше в стаята, където мъжът ми работеше, печка с реотани, но тя не можеше да сгрее никого. Слагахме я под масата, за да му е топло на ръцете поне. Желю беше облечен с кожух на баща ми. Имаше една мастилница. Топеше в мастилото и пишеше”, разправяше експрезидентшата преди смъртта да я отнеме от близките й.
В началото на 70-те нейният татко ходил при Станко Тодоров и акад. Димитър Косев, за да ги моли да върнат съпруга й в София. Тъстът Иван Маринов се познавал с премиера от времето, когато онзи бил първи секретар на Бургаския ОК на БКП. С ректора на СУ пък били приятели от детските си години.
Уви, нито единият, нито другият съдействал. „В политбюро ресорният по идеологията е акад. Тодор Павлов”, вдигали рамене големците.
Книгата „Фашизмът” е издадена през 1982 г. от „Народна младеж”. Тиражът е 10 000 бр., но 3 седмици след пускането му по книжарниците е изтеглен и унищожен, тъй като в труда са описани прилики между фашистката диктатура и соцсистемата. Така Желю съвсем се утвърждава като дисидент на режима.
На 3 ноември 1988 г. Желев е сред инициаторите за създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в 65-а аудитория на СУ. В ръководството са избрани и активни борци против фашизма и капитализма, и хора от висшата номенклатура. Те трябва да предпазят организацията от евентуални репресии.
В сдружението са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин… За председатели, които да се сменят на ротационен принцип, са издигнати Мария Бойкикева – майката на днешния лидер на „Демократична България” Христо Иванов, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Невена Стефанова и Желю. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков.
Програмната декларация е изпратена до ЦК на БКП, до творческите съюзи и средствата за масова информация.
До падането на Тато от власт членовете на опозиционната формация се събират редовно в столовата на университета и дискутират статии от руския печат. Като представител на тази организация Желев участва в закуската, която през януари 1989-а френският президент Франсоа Митеран дава в посолството на ул. „Оборище” на критични към комунистическата партия интелектуалци.
„С члена на Политбюро Йордан Йовков успяхме да убедим Тодор Живков да се отпусне една страница в официоза в. „Работническо дело” за изяви на Клуба за демокрация и гласност.
Но междувременно активистите на сдружението изстреляха залп от интервюта по „Свободна Европа” и тази възможност увисна. Уверявах Тато, че част от дисидентите са честни хора, а други просто по кариеристични подбуди искат пак да са отпред, че не бива да приемаме поведението им като противодържавно. Но МВР вероятно имаше своя солидна агентура сред тях, защото Живков знаеше за най-интимни разговори, които се водят в клуба.
Той беше объркан, но нямаше да стигне до крайни, брутални мерки спрямо интелигенцията. Някои екстремисти в органите на сигурността започнаха да говорят за „остри, извънсъдебни активни мероприятия” по отношение на обществено активни дейци – да разбираме провокации, побой, шантаж. Като казах това на Живков, той просто скочи и отсече моментално: „В никакъв случай!
Кой е този, който може да си помисли това?!”, редеше спомени приживе личният политически съветник на Бай Тошо Костадин Чакъров.
Същата 1989 година Клубът за подкрепа на гласността и преустройството приема редица протестни декларации – включително и такава, осъждаща Възродителния процес. Заради тях Желю става обект на преследване. През май той е арестуван като акцията се ръководи от небезизвестния проф. Димитър Иванов – началника на страховития Шести отдел на Шесто управление на ДС.
Два дни по-късно, интервюиран по телефона от Румяна Узунова, философът отправя в ефира на радио Свободна Европа искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото и информацията, свобода на сдружаването, равноправие на националните малцинства.
След като Живков е принуден от своите другари в Политбюро да сдаде властта на 10 ноември 1989-а, авторът на „Фашизмът” се включва в организирането на първия митинг срещу управляващата БКП, проведен на 18 ноември на пл. „Ал. Невски”.
На 7 декември пък е създаден Съюзът на демократичните сили и Желю става негов пръв председател. На този пост остава до избирането му за президент през лятото на 1990-а. Той е и ръководител на делегацията на СДС на Кръглата маса. Именно там се договарят параметрите на българския преход.
„Кръглата маса е дело преди всичко на СДС. Говореше се, че Андрей Луканов и пленумът на ЦК на БКП са я измислили, но не беше така. Коментираше се дори дивотията, че ДС по инициатива на КГБ стои зад нея. Реалните резултати показаха категорично, че точно с Кръглата маса съборихме цялата тоталитарна политическа система на комунизма.
Извоювахме й статут, по-висок от този на действащото Велико народно събрание. Това ни даде възможност да наложим темите на дискусията”, разправяше Желев преди кончината си през 2015-а.
Материалът Преди 32 г.: Как Желю стана президент е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
Народ
