Земеделският министър: България наистина дава най-високи субсидии

За 2023 г. с плащанията, които предстоят през декември, земеделските стопани в България ще получат малко над 3 млрд. лева обща сума – за всички, за всичко. Това заяви пред БНР министърът на земеделието Кирил Вътев и подчерта, че концентрацията върху субсидиите, отклонява вниманието от пазара.

„Най-важното нещо, което трябва да се случи в българското земеделие, е висока производителност, за да сме конкурентни на пазара“, подчерта той.

Той определи като голяма грешка на протестиращите фермери това, че „те не разглеждат какво са получили като сума за годината, а разглеждат всяка ставка сама за себе си и тя им изглежда малка“.

Министър Вътев представи данни, според които броят на земеделските стопани в животновъдството, които са подпомогнати, в страната е удвоен:

„Освен това и броят на закланите животни за 2022-ра е по-голям от броя на закланите през 2023 година“.

„Не можем да гледаме ставката само по една мярка, трябва да гледаме сбора от всички мерки, по които се подпомагат земеделските стопани, а той е водещ в ЕС, а по държавни помощи сме втори след Полша, коментира той и отбеляза, че в останалите държави тенденцията е държавните помощи да се намаляват, дори в някои страни клонят към нула.

По думите му „основната претенция“ на протестиращите животновъди е да се наруши европейският регламент за „помощта по Украйна“ (компенсации заради войната в Украйна – б.р.), по който има рамка:

„Тази рамка означава еднократна помощ до 250 хил. евро, със ставки на глава и на стопанство. За разлика от Европа, в България имаме огромни стопанства – като хектари. Там обикновено са малки и са кооперирани, затова у нас трудно става кооперирането, защото са големи. Една част от тях – да ги закръглим на 90 – още през 2022-ра година са достигнали тавана от 250 хил. евро, допустим като държавна помощ. Това не са европейски пари, това са пари от държавния бюджет на България. Недоволни са, че за 2023-та година не са получили нищо, но те са ги получили веднага – още в самото начало“. 

Кирил Вътев заяви категорично, че продажба на земя от Държавния поземлен фонд няма да има.

„Получих запитване по имейл от заместник-министъра на финансите Георги Клисурски. Запитването беше какво бои се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на еди-каква си стойност. Ние сметнахме, че при цените, на  които би могла да се продаде тази земя, прави 700 хил. декара. Тези 700 хил. дка от години насам се отдават чрез търг под аренда и носят годишно 90 млн. лева на Министерството на земеделието. Ако тази земя се продаде, за по-малко от 4 години сумата 340 млн. лева ще е по-малка от полученото от аренда, т.е. не е рентабилно и не е изгодно да бъде продадена. Ние сме написали икономическа обосновка, че сме против да бъде продадена земя. Емоционалната, чисто политическата обосновка – не мисля, че ще срещнете министър на земеделието, който ще се съгласи да се продава земя от Държавния поземлен фонд“, обясни земеделският министър. 

Министърът обясни, че сумата от 340 млн. лева за 2025 г., която съвпада със стойността на земята, е в графа „Други приходи“, а такива приходи могат да се направят от много неща – примерно от въвеждащия се сега патентен данък за диворастящи гъби и трюфели:

„Смятам, че от това ще се събере солидна сума. Ще се възобнови и дезинфекцията на „Капитан Андреево“. Има откъде да се събират други приходи и то не за сметка на земеделските стопани, а чрез въвеждане на регулация“, посочи още той.