Кузман Илиев отговори на въпроса, който вълнува всички българи! ВИДЕО
Ценообразуването е най-сложното нещо в икономиката и винаги когато политиците си мислят, че могат да влияят, се заблуждават. Това каза икономическият експерт Кузман Илиев по bTV по повод изявленията на служебния кабинет за сваляне на цените на основни хранителни продукти.
По думите единственото, което може да направи властта, са условия, които да направят българските производители и предприемачи конкурентноспособни. А това, което може да свали цените, е поведението на потребителите, които започват да купуват по-малко, когато не могат да си позволят високата цена.
„Идеята е да се намали социалното напрежение и на хората да им се хвърли нали някаква такава димка, че видите ли ние правим нещо“, допълни икономистът по повод мерките на служебния кабинет.
Ето какво още обясни той:
Говорим за „спадове на инфлацията“, но реално цените продължават да нарастват, но просто с малко по-бавен темп – поне статистически гледано. Привидната битка с инфлацията е важна политически: първо, за да се успокои общественото недоволство от стопяване на доходите. Второ, да се види от партньорите ни, че правим необходимото да отговорим на критерия за инфлация по пътя към еврото.
Доходите обаче се топят мощно, а забавянето на инфлацията е неизбежно поради забавянето и на глобалната икономика, изразяващо се в анемичен или “отрицателен растеж”, ерго рецесия. Забавя се и темпът на ръст на паричното предлагане навсякъде, което също е предвестник именно на рецесия.
Скритият инфлационен данък удря най-бедните най-тежко, а българите дават средно 1/3 от бюджета си за храни. Причините за инфлация обаче сега се удобно замъглени – налетите трилиони и безумната енергийна политика, – а фокусът се насочва към симптомите.
У нас основен фактор бе дълговото фискалното харчене през заплати и социални плащания, което засилваше инфлация в ущърб на най-уязвимите групи, от една страна. От друга, ние сме 2.5-3 пъти по-енергоемки от нашите конкуренти и историческата енергийна криза логично ни удря най-тежко.
Дългосрочното решение е спиране на допинга – печатницата за пари – и устойчиво създаване на енергиен капацитет, а не социални експерименти от рубриката “Зелена сделка”. Повече инвестиции и производство, по-малко политизиране на икономическите отношения.
Безплодни и вредни акции, граничещи с административен произвол, няма да направят така, че да произвеждаме повече, нито да има инвестиции и да растат доходите. Ниските реални доходи по естествен път ще регулират свръхвисоките цени, нормализирайки разходите за живот. Реален ръст на заплатите има само, като създаваме нормални условия за предприемачи и бизнес и оттам расте производителността.
Проблемът обаче трябва да се решава в основата му – ПР акциите не дават системни решения, а само влошават бизнес средата за домакинства и бизнес.
