Защо Бойко Борисов игра „пас” на изборите за президент?
Залисани във вътрешната бъркотия, замаяни от глобалния хаос май пропускаме една от големите загадки на Прехода у нас. И ето, че настъпи моментът да се запитаме: защо Бойко Борисов игра „пас“ и се въздържа от участие в президентските избори през 2016 и 2021 г.?
Цели две десетилетия, още от появата си в праймтайма с голямата генералска фуражка като главен секретар на МВР през 2001 г., той старателно и последователно градеше образа на Бащица, но когато настъпи моментът не погледна през Ларгото към офиса на държавния глава. Наистина, любопитно и още как…
Всички пътища водеха към „Дондуков“ №2 и наистина той можеше да бъде избран с лекота. Но в крайна сметка се оказа, че нарисуваната кандидатура на Бойко Борисов е изографисана чрез „симпатично мастило“, тоест невидима.
Странно, много странно, направо загадка за гениални детективи от поредицата Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Жул Мегре. От патриотизъм можем да включим и родния литературен образец на тънката игра с доказателства и алиби Авакум Захов.
Важното е, че масовото убеждение за неизбежния маршрут на трикратния премиер се размина с реалността.
Общественото мнение бе съвсем адекватно, тъй като самият Борисов през цялото си пребиваване във властта всячески акцентираше върху своя стопроцентов президентски профил. Не случайно той се държеше като главнокомандващ въоръжените сили, като външно-политически говорител на страната, като гарант за етническия мир, като блюстител на Вярата, Църквата и
Историята, като закрилник на бедните и слабите, като покровител на изкуствата и спорта. Тоест, като Бащица на нацията с подчертано надпартийно, народняшко, понякога дори селяшко излъчване ала Тодор Живков. А околните, не само придворните, преторианците и клиентелата, го именуваха в съответната почти монархическа гама: Началника, Шефа, Боса, даже Падишаха…
И, съвсем естествено, Бойко даде директна заявка за президентския жезъл, когато преди десетилетие изпрати своя министър Росен Плевнелиев да му топли стола на „Дондуков“ №2. Пет години по-късно обаче нарисуваният сюжет внезапно кривна в неочаквана посока, след като Борисов хвърли на публиката абсолютно неизбираемата Цецка Цачева.
А фарсът се повтори съвсем наскоро, като този път в ролята на „сламения човек“ бе професор Анастас Герджиков. Така излезе, че кандидат №1 умишлено финтира и неглижира три поредни състезания за най-върховната позиция в държавата – 2011, 2016, 2021 г.
Вчера бе рано, утре ще бъде късно!
Известната сентенция, приписвана в различни варианти на Владимир Ленин и на още дузина мислители, философи, писатели и общественици, очевидно не е била добре разчетена от иначе изключително адаптивния, интуитивен, при(роден) политик от Банкя.
През 2011-та наистина бе твърде рано за излизане на Борисов от „Дондуков“ №1, защото премиерът все още не се бе нарадвал на финансовите и управленските сладости на изпълнителната власт след първите две години в офиса над колоните.
Освен това една подобна стъпка би спънала похода на най-близкото Му обкръжение към големите пари по „обществени поръчки“ и евро-проекти. В същото време ГЕРБ щеше да увисне във въздуха без своя символ, крепител и повелител, а перспективите на безпартийната „партия“ хич нямаше да са розови.
И затова, до голяма степен логично, Бойко реши да прескочи един мандат на „Дондуков“ №2 в името на „реалния бизнес“ с Брюксел, Бюджета, Метрото, Магистралите… По-късно в същата верига на приоритети се появиха и Фантомите…
През 2016-та обаче пейзажът бе коренно различен. ГЕРБ си върна Властта след кратката пауза около кабинета на Орешарски, като паралелно с това партията му ГЕРБ утвърди и разшири контрола върху цялата обществено-държавна тъкан.
От централната и местната администрация през силовите структури до медиите, бизнеса, синдикатите, работодателите, образованието, културата, спорта и т.н. Особено важно място в тази желязна Пирамида заемаше Темида, а своя принос даваха силно лоялни и зависими „инфлуенсъри“ от различни жанрове.
Именно в онази, неправдоподобно благоприятна конюнктура след втория кабинет на ГЕРБ и „патерици“, излъчен през 2014-та, Бойко Борисов трябваше да пренареди приоритетите в своя залог.
Отстрани и постфактум е лесно да се дава акъл, но ми се струва, че Началника спокойно можеше да назначи „делегиран продуцент“ за министър-председател, така както го направи при президентската номинация на Плевнелиев по „член 64/68“.
Все някой би паснал за подобна роля на „Дондуков“ №1. Кой знае, но фигури като Томислав Дончев и бургаския кмет Димитър Николов още по онова време се въртяха в обществения и медийния оборот. Освен това никой не би дръзнал да оспорва приоритета на Лидера, така както Медведев никога не си позволи да пресича пътя на Путин при дворцовите рокади в Кремъл…
Преди пет години обаче прословутата интуиция на Борисов за първи път го подведе. Ако, естествено, в играта не са излезли „козове“, „терци“, „валета“ и „карета“, недостъпни за широката публика?
През призмата на отминалото време и видимата му повърхност днес може да се обобщи, че евентуалната кандидатура на Бойко за президент през есента на 2016 г. с висока степен на вероятност би променила следващия етап от българската драма.
Най-напред, едва ли при подобен сценарий Румен Радев щеше така леко и меко да се приземи на жълтите павета. Защо? Ами, защото при тогавашната конфигурация на силите на никого нямаше да хрумне мисълта за мажоритарна алтернатива срещу Лидера на ГЕРБ, плуващ в океана на народната любов.
Борисов обаче игра „пас“, а Корнелия Нинова извади джакпот с гениалната номинация на Льотчика. И така постепенно натрупващата се, неизбежна, масова нетърпимост към ГЕРБ бе персонализирана от военно-въздушния ас, за да се стигне до актуалната конюнктура.
Ето как за пореден път излезе вярна сентенцията, че вчера е било рано, а утре ще бъде късно. През 2011-та бе рано на Бойко за президент, той пропиля шанса си през 2016-та, а през 2021-ва вече бе изпуснал влака за успоредната гара върху некропола на древна Сердика.
Както казва народният лаф: не се знае какво губиш като печелиш и обратно. А дали Началника не пожертва своята лична кауза заради… „Шайката” по Антон Тодоров?!
Именно този христоматиен „еничар“ и такива като старите „сини влъхви“ Георги Марков (агент Николай), Александър Йорданов, Спас Гърневски плюс преиграващите „артисти“ Тома Биков, Любен Дилов, Харалан Александров, Георги Харизанов, Стойчо Стойчев плюс още няколко истерични „мисирки“ от социологията и политологията допринесоха за залеза на „Падишаха“, който няма как да повтори звездната траектория на своя кумир – „султан“ Ердоган.
Президентът на Турция обаче умело сърфира срещу вълната от алтернативна местна власт в най-големите градове, докато Бойко Борисов бе разглезен от болшевишката догма „вся Власть советам“.
Властта изяде процентите, а Вашингтон вдигна картон
Хипотезите за една от големите загадки на Прехода са няколко. Първата е, че през 2011-та и 2016-та Бойко е имал на масата и под нея неимоверно по-сериозен финансов, европейски и задкулисен залог в сравнение с представителната, но неМатериална власт на Президента.
Втората е, че „началниците“ оттатък Атлантика по някаква причина са му вдигнали жълт картон с предупреждение да не прави излишни движения през Ларгото.
А дали тук някъде из сенките на специалните служби не изплува досието на бившия посланик на САЩ у нас, полковника от разузнаването на Вашингтон Джеймс Пардю, който бе събрал папка с доста нелицеприятни факти и обстоятелства около куп родни политици?
Към края на дните си уважаваният дипломат заяви, че Борисов е превърнал България в еднопартийна, корумпирана и мафиотизирана държава. А това бе сигнал от кървавочервена лампа откъм „Големия брат“…
Като теглим калема или „киртика“, както казват играчите на карти, май ще излезе, че Властта изяде процентите, а Вашингтон вдигна Картон на Борисов. За разлика от наднационалния Коминтерн под егидата на ЕНП в Брюксел, който нямаше нищо против българският „отличник“ да остане още цяло десетилетие.
Дори без покровителството на пенсионираната Ангела Меркел! Без значение и от неговата топла връзка с уж неприемливите според „ценностите“ Путин, Ердоган, Орбан?! Да не отивам чак до военнопрестъпника и трафикант на човешки органи според Международния трибунал в Хага Хашим Тачи…
И тук трябва да затворим кръга на загадката със заключението, че даже в залеза си Бойко Борисов се оказа изключително ловък политик.
Той отлично бе проумял, че няма шанс срещу Румен Радев, защото есента на 2021-ва е много различна в сравнение със същия сезон на 2011-та и 2016-та. Защо? Ами, защото всяка власт изхабява, а огромната и безконтролната – още повече!
И затова дали сам, дали с помощта на съветници, но Борисов бе наясно, че ще стане за резил, ако се изправи в мажоритарен двубой срещу бившия командир на ВВС. И много правилно Бойко игра „пас“…
Аритметиката е проста. Преди пет години ГЕРБ все пак осигури близо 1,3 млн. гласа в полза на Цецка Цачева и ги хвърли в канализацията. Преди две-три седмици обаче низходящият електорален тренд на доскорошната Партия-държава доведе до минус от 50%.
Точно такъв унизителен разгром Борисов не можеше да си позволи след премиерски „хеттрик“ и почти две десетилетия на политическия Олимп. Особено в битка „един срещу един“ с Румен Радев.
Сега остава да разберем дали „им(пасът)“ на Бойко е стратегически, като временното отстъпване на Москва от маршал Кутузов на Наполеон преди два века, или е панически и предвещава финал на една кариера, подходяща за филмиране от Холивуд.
Лошото в случая е, че според актуалната политкоректна Догма в сценария на всяка цена трябва да бъде предвидено място за лесбийки, гейове, джендъри и мигранти. А Началника никак не ги обича тези работи. Впрочем, по тази тема има пълно съвпадение с автора на този коментар…
Георги Атанасов, „Уикенд”
Материалът Защо Бойко Борисов игра „пас” на изборите за президент? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
