За какво внимават инвеститорите в развиващите се пазари през 2023 г.
Бяха тежки 12 месеца за нововъзникващите пазари, които видяха повече правителства да изпадат в неплатежоспособност, валути страдат и двуцифрени загуби както в акции, така и в облигации – въпреки че много инвеститори са оптимисти, че 2023 г.
може да донесе известно облекчение, предават световните агенции.
Събития, тенденции и теми, които инвеститорите очакват да оформят перспективите за нововъзникващите пазари през следващата година:
1. Високи цени, нисък растеж
Забавящият се темп на повишаване на лихвените проценти в Съединените щати и други големи икономики може да постави началото на възстановяване на нововъзникващите пазари през 2023 г., като по-мекият долар и спадащата инфлация ще осигурят така търсеното облекчение.
Очаква се развиващите се икономики да се придържат към разликата в растежа спрямо развитите страни, но страховете от рецесия в Съединените щати, както и в Европа, хвърлят сенки върху световните пазари като цяло – особено през първата половина на годината.
„Икономическите спадове заедно с агресивното парично затягане и геополитическите и стоковите шокове, които ги предизвикват, ще бъдат временно болезнени за финансовите и нововъзникващите пазари“, казва Дейвид Фолкертс-Ландау, главен икономист на групата в Deutsche Bank.
Възстановяването може да се забави, ако нововъзникващите централни банки нямат възможност да намалят лихвените проценти през по-голямата част от годината.
2. Отваряне на Китай
Повторното отваряне на Китай след блокирането му заради COVID-19 ще бъде неравномерно, но съставлявайки почти една пета от световния брутен вътрешен продукт, перспективата за рязък подем във време на бавен глобален растеж е примамлива.
Анализаторите очакват рязък ръст на потреблението и инвестициите във втората по големина икономика в света от средата на 2023 г. нататък.
„Ако погледнете процента на спестявания за Китай в момента, той е много висок“, казва Ерик Зипф, ръководител на акциите на нововъзникващите пазари в DuPont Capital. „Смятаме, че това ще бъде изразходвано веднага щом хората се почувстват комфортно да излязат, това ще осигури доста голям попътен вятър от икономическа гледна точка.“
3. Войната в Украйна
Руското нахлуване в Украйна разбуни пазарите и световната икономика – и как ще се развие войната през 2023 г. може да бъде не по-малко важно, независимо дали ще бъде продължение, ескалация или напредък към намиране на решение.
В световен мащаб войната трансформира енергийните пазари и инфлационния натиск, продоволствената сигурност и възприятието за геополитически риск – фактори, които често се усещат по-силно в нововъзникващите икономики. Развиваща се Европа също усети непосредственото хуманитарно въздействие – от бежански движения до изтичане на мозъци от Русия.
4. Преработване на дългове
Все по-голям списък от държави са в затруднено положение вследствие на COVID-19 и войната в Украйна: Замбия и Етиопия се опитват да преразгледат тежестта на дълга си съгласно Общата рамка на Групата на 20-те. Шри Ланка и Гана изпаднаха в неплатежоспособност през 2022 г.
Но по-сложната комбинация от кредитори – включително появата на Китай като най-големия двустранен кредитор в света – в сравнение с предишни епизоди на дългови затруднения направи процедурите бавни и сложни.
„Да ги накараш всички да пеят една и съща песен в една и съща тоналност е доста голямо предизвикателство“, казва Тим Семпълс, доцент по правни науки в Terry College of Business.
Броят на страните, изключени от капиталовите пазари сред по-малките, по-рискови икономики, е на исторически върхове – въпреки че може да има спасение.
„Всъщност няма много дългове с падеж през следващата година“, казва Кармен Алтенкирх, суверенен анализатор на развиващите се пазари в Aviva Investors. „Страната, която вероятно е най-застрашена, е Пакистан.“
5. Бразилия при Лула 2.0
Новоизбраният президент Луиз Инасио Лула да Силва ще встъпи в длъжност на 1 януари, като пазарите вече търсят сигнали за фискална котва за контрол на разходите в най-голямата икономика в Латинска Америка.
Политиците подчертаха инфлационните рискове, произтичащи от предложението на Да Силва за разходи от 168 милиарда реала (31,6 милиарда долара) за изпълнение на обещанията от кампанията.
„Инвеститорите искат да знаят дали съотношението дълг към БВП в Бразилия е експлозивно или под натиск нагоре, дали скоро ще достигнем 100% дълг спрямо БВП или можем да го стабилизираме през следващите две или три години“, казва Гордиан Кемен, ръководител на EM Sovereign Strategy (West) в Standard Chartered Bank.
6. Избори в Турция
Президентът Реджеп Ердоган може да се изправи пред най-голямото политическо предизвикателство от двете си десетилетия на власт, докато турците се отправят към урните в най-сериозното гласуване в нововъзникващите пазари.
Страната се бори с нарастващите разходи за живот и падащата валута, като лирата падна до рекордно ниско ниво спрямо долара TRYTOM=D3 през последните дни. Години на неортодоксална парична политика доведоха до намаляване на експозицията на много инвеститори към активите на страната. Промяна в ръководството може да отбележи звезден обрат.
„Това е потенциално най-интересната история за 2023 г., по един или друг начин“, казва Дейвид Хаунър, ръководител на EM Cross-Asset Strategy & Economics, EMEA, Bank of America Global Research.
7. Гласуване
Редица други страни с нововъзникващи пазари са изправени пред избори. Гласоподавателите в най-гъсто населената нация в Африка Нигерия избират следващия си президент през февруари, като действащият Мухамаду Бухари не участва поради ограничения на мандата.
В Латинска Америка Аржентина ще проведе президентски избори през октомври. Двукратният президент и вицепрезидент Кристина Фернандес де Киршнер каза, че „няма да бъде кандидат за нищо“ в общото гласуване, след като аржентински съд я осъди на шест години затвор по дело за корупция на високо ниво.
В Полша избори, очаквани през есента, може да доведат до изместване на избирателите от властта на управляващата националистическа партия „Право и справедливост“ (PiS), което може да промени напрегнатите отношения на Варшава с Брюксел.
