„Тука има – тука нема” – престъпната игра на шайката с машинния вот

Машинното гласуване в България съществува от близо 10 години. През цялото това време то е било обект на спорове и политическа конфронтация, докато през 2021 г. се установи като нормална практика за масово приложение в повечето избирателни секции.

И така в три поредни вота до октомври 2022. Сега ГЕРБ, ДПС и БСП искат да го превърнат в история и масовото гласуване отново да е с хартиени бюлетини.

През цялото изминало десетилетие на проби и обрати около машинния вот, едно нещо остана непроменено – доставчик на машините е „Сиела Норма“, независимо кое правителство е на власт.

Променяха се позициите на партиите по въпроса как и кога да се гласува с машини, а това водеше до съответните промени в изборния закон.

Напоследък около устройствата надвисна и сянката на един далечен диктатор – президентът на Венецуела Николас Мадуро.

Интересно е, че ГЕРБ и ДПС, които никога досега не са излизали с някакви остри публични позиции срещу Мадуро, сега се позовават многозначително на неговото име, за да мотивират съпротивата си срещу машинния вот.

БСП, които всъщност са вносители на законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, са малко по-предпазливи в нападките си към машинното гласуване, за разлика от ГЕРБ и ДПС. Политици от двете партии изнасят цели драматургични етюди, разказвайки пред камерите колко опасно е то.

Фактите за машинния вот обаче са ясни. Какви са те?

Гласуване с машини в България има от 2014 година, но до 2020 година те бяха малко на брой и не се купуваха, а се наемаха за всеки отделен вот.

На евроизборите през 2014 г. машините бяха 100, а гласуването с тях беше експериментално – вотът, даден по този начин, не беше зачитан и хората трябваше едновременно да пуснат и хартиена бюлетина.

На парламентарните избори същата година гласуването пак беше експериментално, но в 300 секции. За пръв път резултатите от машинния вот бяха зачетени през 2015 г. на местните избори, когато само в 50 секции имаше устройства. На президентските избори през 2016 г. имаше 500 машини за гласуване.

При парламентарния вот през 2017 г. машинен вот нямаше. Тогава по закон устройства трябваше да има във всички секции, но ЦИК реши да са само в 500. Това доведе до дело във Върховния административен съд (ВАС), който отмени решението на комисията и постанови да има устройства навсякъде.

ЦИК обяви поръчка в кратки срокове за доставка на машини във всички секции. Единственият кандидат – „Лирекс“, се отказа и в крайна сметка не беше осигурено машинно гласуване.

През 2019 г. на евроизборите имаше 3000 машини за гласуване, на местните избори същата година машинен вот нямаше.

През април 2021 г. машини имаше в секциите с над 300 избиратели, като гласоподавателите можеха да избират дали да гласуват с устройство или с хартиена бюлетина. На последвалите избори – юли и ноември 2021 г. и октомври 2022 г., в секциите с над 300 избиратели се гласуваше само с машини.

Още при първите поръчки за наемане на машини, неизменен доставчик е „Сиела Норма“, а устройствата винаги са били на „Смартматик“. Така още преди да бъде обявена поръчката за закупуване на машини, се очакваше именно „Сиела“ да спечели – тези устройства вече бяха познати и използвани у нас. Така и стана.

Първата поръчка за купуване на машини беше обявена през ноември 2020 г., когато председател на комисията беше издигнатият от ГЕРБ Александър Андреев. Тя беше за 9600 устройства и бе спечелена от „Сиела Норма“.

През юни 2021 г. ЦИК купи допълнително 1637 машини и за пръв път победител не беше „Сиела“, а държавната фирма „Информационно обслужване“, но машините отново бяха на „Смартматик“. През октомври 2021 г. последва още една поръчка за купуване на още 1600 машини, отново доставени от „Сиела“.

Как се роди идеята за изцяло машинен вот?

Първоначалният замисъл на законодателя у машинното гласуване да бъде въвеждано поетапно, паралелно с хартиеното, докато накрая стане масовият вид гласуване във всички секции.

Идеята да се гласува само с машини идва преди 3 години по предложение на ДПС. Тогава се разглеждаха поредните промени в изборното законодателство, а основният скандал беше, че отново на среднощно заседание на правната комисия, по предложение на ДПС и с гласовете на ГЕРБ и НФСБ, преференциите бяха обезсмислени за кратко.

Само няколко месеца след това, преди да са минали местните избори, които според тогавашния закон трябваше да са последните с хартиени бюлетини, от ГЕРБ внесоха нови промени в Изборния кодекс.

Към онзи момент законът предвижда на местния вот да има машини в половината от секциите в страната. ГЕРБ и „Обединените патриоти“ обаче внесоха промени, според които на местни и парламентарни избори въобще да няма машинно гласуване.

В края на юли 2019 г. ГЕРБ отстъпи малко и предложи машини на парламентарни избори все пак да има. Така окончателно се приема устройства да няма само на местни избори, каквито към онзи момент предстояха след три месеца. А БСП и ДПС бяха „против“ и дори бойкотираха пленарни заседания- т.е. двете партии бяха „за“ изцяло машинен вот.

През февруари 2020 г. самият Бойко Борисов нареди да се въведе пълно машинно гласуване, което според него нямало да реши нищо, но пък щом народът искал, върху правителството не трябвало „да тегне каквото и да е съмнение, че едва ли не не желаем“.

Настояването на Борисов обаче остана „глас в пустиня“ и то очаквано. През септември 2020 г. по искане на ГЕРБ бе прието в секциите с над 300 избиратели отново да се гласува смесено, а не както бе решено през 2019 година, но само за президентски и парламентарни избори – само с хартия. Тогава БСП и ДПС бяха твърдо против, макар сега да са „за“ връщането на тези правила.

В краткото 45-о Народно събрание, след падането на ГЕРБ от власт, с мнозинството на „Има такъв народ“, БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън“ беше прието в секциите с над 300 избиратели в страната и чужбина на всички видове избори с да се гласува само с машини.

Основната теза беше, че машинният вот ограничава възможностите за изборни манипулации и измами. Той ликвидира невалидните бюлетини, а те бяха важен инструмент именно за такива измами и нагласяване на резултатите.

Засега продължават да важат същите правила за вота с машини, но още в 47-ото Народно събрание БСП промени коренно позицията си и вече иска смесен вот, заедно с ГЕРБ и ДПС, а трите формации имат мнозинство в сегашния парламент.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова се опитва да оправдае все по-катастрофалните изборни резултати на партията си с това, че хората, особено по-възрастните, се притеснявали от машините и не гласували заради тях.

Основната теза на ГЕРБ е, че трябва да се даде възможност гласоподавателят да избира между хартия и машина. Косвено потвърждение дойде от председателя на парламента Вежди Рашидов от ГЕРБ, (на 70 години), който заяви: „Аз примерно искам с хартия да гласувам, не защото не мога с машина да гласувам…Харесвам шума на хартията!“

Какво общо има Мадуро със сегашните машини?

През последните дни ГЕРБ и ДПС заговориха в хор за „машините на Мадуро“.

Причината е, че на последните президентски избори във Венецуела, които бяха спечелени от Николас Мадуро, устройствата бяха на „Смартматик“ (която достави и българските машини) и самата фирма призна, че 1 млн. гласа са манипулирани. Там обаче те са свързани в мрежата – нещо, което не е факт в България.

Аргументът „Мадуро“ влезе в по-сериозна публична употреба едва сега. При управлението на ГЕРБ, когато за пръв път са поръчани именно тези устройства, Бойко Борисов въобще не се тревожи, че „машините на Мадуро“ ще манипулират изборите.

Поръчвайки машините на „Смартматик“, през 2018 г. ЦИК е поискала експертиза от фирмата „Сова 5“, на която е възложено да анализира пазара и употребата на машини за гласуване в света. Ето какво пише в доклада:

„След като е доставчик на 14 последователни избора във Венецуела, от 2018 г. „Смартматик“ прекратява дейността си в тази страна. Основната причина е, че последните избори са фалшифицирани над 1 000 000 гласа, като преценката за това е на самата компания Смартматик“.

Тогавашните управляващи от ГЕРБ обаче не взеха този факт на яростно въоръжение, както го правят сега. 

Материалът <strong>„Тука има – тука нема” – престъпната игра на шайката с машинния вот</strong> е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ