Тревожни данни на НСИ показват колко точно сме обеднели за една година

През 2022 г. линията на бедност общо за страната e 525,92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията на бедност, под прага на бедност са били 1,5719 милиона лица, или 22,9% от населението на страната, показват данни на Националния статистически институт.

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4,3% от 504,33 лв. през 2021 г., а относителният дял на бедното население в България нараства с 0,8 процентни пункта спрямо 22,1% година по-рано. Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността.

Предлагат държавата да плаща осигуровки на търсещи работа. Данните за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта в рамките на година.

При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност пък нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени, показват още данните на НСИ.

През 2022 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 – 64 години остава непроменен спрямо предходната година – 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица, показват проучването на националната статистика.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 68,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък – едва 3.2%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, достигайки за 2022 г. 61,3%, както и при едно лице в домакинство – жена (56,2% за 2022 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21,9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2022 г. най-висок е относителният дял на бедните сред лицата, самоопределили се от ромската етническа група – 63,2%, а най-нисък – сред лицата, самоопределили се от българската етническа група – 17,3%.