ISW: Путин дава ясни сигнали, че се готви за война с НАТО

Няколко руски финансови, икономически и военни показатели сочат, че Русия се подготвя за широкомащабен конвенционален конфликт с НАТО, но не в близко бъдеще, а вероятно в по-кратки срокове от първоначалните предположения на някои западни анализатори.

На 19 март руският президент Владимир Путин се срещна с лидерите на фракциите в Държавната дума на Русия и очерта приоритетите за петия си президентски мандат.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната.

Путин подчерта значението на развитието на руската икономика и разширяването на социалните програми, обявени в обръщението му към Съвета на федерацията на 29 февруари.

На 19 март Путин заяви, че лично е бил свидетел как корпоративни интереси са подхранвали назначенията в законодателните органи, докато е работил в Ленинград, а по-късно и в Санкт Петербург, въпреки че самият той вероятно е получавал значителни комисиони от незаконно одобрени договори и лицензи, докато е бил заместник-кмет на Санкт Петербург и ръководител на комитет.

Путин призова лидерите на фракциите в руската Държавна дума да действат в интерес на държавата, а не на корпорациите или партиите, и подчерта значението на назначаването на хора въз основа на техните умения и компетентност.

В обръщението си към Съвета на федерацията от 29 февруари Путин по подобен начин критикува руския „елит“, като твърди, че лицата, които са си „напълнили джобовете“ през 90-те години на ХХ век, не са елит, а че „истинският елит“ са работниците и военнослужещите, които са доказали своята лоялност към Русия.

Путин вероятно се опитва да постави условия за стабилизиране на дългосрочното финансово състояние на Русия при по-високо ниво на държавните разходи и дава знак, че дългосрочната финансова стабилност на Русия ще изисква да се наложи поне малко болка на някои богати индустриалци-силоваци (руски силни фигури с политическо влияние).

Путин вероятно разбира, че финансовите репресии срещу индустриалците-силоваци могат да изложат на риск политическите отношения, които той е изградил с тях, и се опитва да смекчи тези последици.

Изглежда, че Русия не е изправена пред непосредствена финансова криза, а увеличените военни разходи са най-значителната промяна в руската бюджетна политика, така че усилията за осигуряване на финансовото бъдеще на Русия по-скоро имат за цел да поставят дългосрочни условия, отколкото да решат непосредствени финансови проблеми.

Русия продължава да полага усилия за заобикаляне на международните санкции, а Международният валутен фонд оцени, че БВП на Русия ще нарасне с 2,6% през 2024 г., и съобщи, че през 2023 г. БВП на Русия е нараснал по-бързо от икономиките на всички държави от Групата на седемте (Г7).

Полският президент Анджей Дуда подчерта в интервю за CNBC от 20 март, че Путин полага все по-големи усилия да превърне Русия във военна икономика с намерението да нападне НАТО още през 2026 или 2027 г., като се позова на неуточнени германски проучвания.

Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен заяви на 9 февруари, че нови разузнавателни данни сочат, че Русия може да се опита да нападне страна от НАТО в рамките на три до пет години, което е ускорен срок спрямо докладваната от НАТО оценка през 2023 г.

Сроковете за възстановяване на значителна руска конвенционална военна заплаха зависят до голяма степен от финансовите ресурси, които Путин е готов да вложи.

Това най-вероятно са част от руската финансова и вътрешна подготовка за потенциален бъдещ мащабен конфликт с НАТО, а не само за продължителна война в Украйна.

Руските военни продължават да провеждат структурни реформи, за да подкрепят едновременно войната в Украйна и да разширят конвенционалните способности на Русия в дългосрочен план, подготвяйки се за потенциален бъдещ широкомащабен конфликт с НАТО.

На 20 март руският министър на отбраната Сергей Шойгу се обърна към управителния съвет на руското МО и обсъди текущите руски военни реформи, целящи да увеличат бойните способности на руската армия.

Шойгу съобщи, че Русия е сформирала „Флотилия по река Днепър“ и „бригада“ от катери като част от флотилията.

За първи път през XVIII в. Русия създава Днепърска флотилия, за да подкрепя нейните действия в няколко последователни войни срещу Османската империя.

Шойгу очерта няколко текущи усилия за укрепване на конвенционалния военен капацитет на Русия, които по-скоро са част от дългосрочните усилия на Русия да се подготви за потенциална конвенционална война с НАТО, отколкото като част от войната срещу Украйна.

ISW продължава да оценява, че в момента Русия не разполага с личен състав, военна инфраструктура и капацитет за обучение, за да окомплектова правилно няколко изцяло нови дивизии до формирования на ниво армия до пълния им краен състав в краткосрочен и средносрочен план.

Такива реформи обаче по-скоро имат за цел да изградят дългосрочните военни способности на Русия спрямо НАТО, отколкото незабавно да създадат и окомплектоват нови формирования до ниво армия.

Продължаващите кадрови промени в руското МО могат да бъдат допълнителен показател за подготовката на Русия за конфликт в дългосрочен план. Шойгу представи генерал-лейтенант Андрей Булига като заместник-министър на отбраната по въпросите на логистичната поддръжка по време на обръщението на МО на 20 март, потвърждавайки първоначалното съобщение на руското МО за назначаването на Булига от 11 март.

Щабът за логистична поддръжка на руските въоръжени сили, който Булига сега оглавява, има за цел да организира и координира логистичната поддръжка на руските войски както в мирно, така и във военно време.

Назначението на Булига едва ли ще реши проблемите с логистиката и поддръжката, с които се сблъскват руските войски в Украйна, в краткосрочен план, но Булига може да бъде инициатор на реформи в щаба по логистиката, които ще имат по-забележимо въздействие в средносрочен и дългосрочен план.

Булига вероятно ще възложи на своя отдел да реши логистичните проблеми в подкрепа на текущите реформи в конвенционалната армия, създавайки условия за дългосрочни усилия за изграждане на конвенционалните способности на Русия.

Съобщава се, че на 20 март Главното управление на военното разузнаване на Украйна (ГУР) е нанесло удар с дрон по руска военновъздушна база в Саратовска област на фона на нови признаци, че украинските удари с дрон в Русия постигат ограничен асиметричен ефект срещу руски военни активи и икономически резултати.

Украински и западни медии съобщиха, че ГУР е нанесъл удар по неуточнени цели във военновъздушната база „Енгелс“ в Саратовска област с произведени в Украйна дронове.

Спътникови изображения показват, че на 19 март в авиобазата е имало 11 руски самолета, въпреки че ISW все още не е забелязала визуално потвърждение, че украинските сили са нанесли удари по руски самолети в авиобаза Енгелс-2.

Руското МО твърди, че руските сили са унищожили четири украински безпилотни летателни апарата над Саратовска област, а губернаторът на Саратовска област Роман Бусаргин твърди, че ударите не са нанесли никакви щети.

Геолокализирани кадри от Енгелс включват звук от силни експлозии отблизо, но не е ясно дали кадрите изобразяват удари срещу цели в Енгелс или звук от удари на руската противовъздушна отбрана по въздушни цели.

Украинските безпилотни удари срещу цели в Русия вероятно също увеличават натиска върху наличните руски средства за противовъздушна отбрана.

На 19 март директорът на Департамента за развитие на газовата промишленост към руското министерство на енергетиката Артьом Верхов заяви, че руското министерство на енергетиката работи с Росгвардия по предложения за разполагане на системи за противовъздушна отбрана Панцир-С1 на стратегически енергийни обекти в Русия.

Говорителят на ГУР Андрей Юсов заяви, че Русия вече е разположила системи за противовъздушна отбрана „Панцир“ в енергийни обекти и че руските твърдения за планираното разполагане имат за цел да успокоят руската общественост.

Предишни украински удари с безпилотни самолети срещу стратегически цели в Москва и Ленинградска област може да са фиксирали руската ПВО с малък обсег по очакваните маршрути на полетите, а руските ултранационалисти наскоро се оплакаха от липсата на налични средства за ПВО в други руски федерални субекти в дълбоките тилови райони.

Способността на Украйна да нанася удари по руска военна инфраструктура в рамките на Русия, да застрашава руската рафинерия и износ на петрол и да увеличава натиска върху руския чадър за противовъздушна отбрана показва, че Украйна може да постигне асиметрично въздействие чрез удари с ограничен брой предимно произведени в страната безпилотни летателни апарати.

Неотдавнашните удари на украински безпилотни самолети срещу петролни рафинерии в Русия може да са нарушили значително капацитета на Русия за преработка на нефт. На 20 март агенция Bloomberg съобщи, че украинските безпилотни самолети може да са обезсилили до 11 % от общия капацитет за преработка на нефт в Русия.