Тези данни ли са причината на Австрия да ни покаже червен картон

Общо 98 240 души са подали първа молба за убежище в Австрия на годишна база, за периода септември 2022 – септември 2023 г., предаде австрийската агенция АПА.

Това е с 10% повече в сравнение с година по-рано, когато броят им е бил 89 370 души, съобщи АПА, позовавайки се на Евростат. 

Това ли е причината за ветото, за което Виена не отстъпва и не дава зелена светлина за приемането на България и Румъния в Шенген?

За септември Австрия е страната в ЕС с най-голям брой молби за убежище на глава от населението (87,6 кандидати на 100 000 жители), следвана от Кипър (79,3 на 100 000).

По отношение на непълнолетните лица, които са без придружител, Австрия се нарежда на трето място в ЕС. 

Средният брой на кандидатите за убежище в ЕС е 21,9 на 100 000 души. Най-ниска е стойността в Унгария (0,03). Статистиката сочи, че през август в Австрия е имало 72,4 кандидати на всеки 100 000 жители. През същия месец в целия Европейски съюз са приети 5265 души, като в случая има спад с 20% спрямо септември 2022 г., когато кандидатите са били 6555.

Подобно на предишните месеци, през септември 2023 г. най-много молби за убежище са подадени в Германия (27 885), Испания (13 395), Франция (13 100) и Италия (11 930), като общият им брой съставлява 67% от подадените молби във всички членки на ЕС. На-голямата група сред подалите молби за убежище е тази на хората, идващи от Сирия (19 220), а след тях се нарежат Турция (10 200), Афганистан (9215), Венецуела (5290) и Колумбия (5230).

През септември 2023 г. в целия Европейски съюз за първа молба за убежище са подали 4055 непълнолетни без придружител, като сред тях най-голям брой са тези от Сирия (1575) и Афганистан (980). Страните членки на ЕС, в които е най-голям броят на молбите, подадени от непълнолетни без придружител, са Нидерландия (910), следвана от Германия (775), Австрия (705), България (490) и Гърция (380). 

След дългогодишни дискусии вчера представителите на страните от ЕС и Европарламента се споразумяха за основополагаща реформа на системата за убежища в ЕС. Предвижда се обхватно затягане на досегашните правила, а целта е да се намали незаконната миграция. Споразумението следва да бъде одобрено в пленарната зала на Европарламента и от страните членки на ЕС.