Театрото на ГЕРБ: Защо Борисов не иска да управлява

Вече месец и половина сме свидетели на едно импровизирано политическо театро: Бойко Борисов хем много иска да има редовно правителство, хем няма желание да управлява. Както винаги, той е изключително убедителен и в двете роли: докато се кълне и кръсти, че 100% ще има правителство, негови говорители със същия плам обясняват, че по-скоро ще си отрежат ръката, отколкото да управляват с уж най-предпочитания им партньор – „Продължаваме промяната“ (ПП).

Днес театрото имаше ново действие. Първо, цяла нощ НС – или по-точно „хартиеното мнозинство“ в него – разпердушиниха целия Изборен кодекс и върнаха в него повечето възможности за познати манипулации – изхвърлянето на гласовете за опонентите, подправянето на протоколите, обезсмислянето на машинния вот и т.н.

След като ПП и ДБ заявиха, че ще бойкотират парламента до приемането на изборните изменения, Борисов даде назад и „нареди“ на своите депутати уж да ревизират позициите си. Но връщането на обществения съвет към ЦИК и избирателен район „Чужбина“ са, разбира се, отстъпления само по отношение на най-малките поразии в поправките в Изборния кодекс. Тези отстъпления също целят по-скоро само драматичен ефект.

Офертата на Борисов: такова чудо рядко се среща

Зад цялата постановка изглежда стои следната политическа оферта на Борисов към останалите партии: или се съгласявате всички да влезете в управление с мен, или отиваме на избори.

Тази оферта е иновативна за българската политика: докато Слави Трифонов искаше да управлява с правителство на малцинството, подкрепено от шейсетина депутати, Борисов настоява за обратното – да управлява само и единствено със свръх-мнозинство.

С такова чудо българската политика се среща за първи път от правителството на Димитър Попов насам. Необичайността идва от това, че в парламентаризма трябва да има управляващи и опозиция – там, където всички са в управлението, народът обикновено остава извън него. А и италианският опит показва как крайнодесни партии могат да спечелят от технократски управления, в които влизат всички.

Още повече, че ГЕРБ имат възможност да управляват с коалиция от три други партии в настоящия парламент. ДПС и „Български възход“ (БВ) многократно са заявявали готовността си да се включат в правителство на ГЕРБ, а БСП също декларират, че са готови да подкрепят правителство с третия мандат. Така че тази формула изисква просто някого, който сериозно да застане зад нея и да я договори.

Вместо това ГЕРБ „говорят“ с кого ли не за какво ли не, но не и за най-вероятната и възможна управленска формула. Най-комични са „разговорите“ им с ПП, които започват с призиви за диалогичност и завършват почти със сбиване или поне с изтръгване на микрофона от ръцете на Кирил Петков. Последната изява на Борисов беше също от този характер – уж се прави жест към ПП и ДБ, но, първо, те се критикуват за политиката им в енергетиката и т.н., и второ, прави се опит да се вбие клин между ПП и ДБ с абсурдната теза, че ПП не били „системна партия“.

Като цяло, ГЕРБ проточиха пиесата, че уж искат да управляват с ПП. А всъщност непрекъснато критикуват „бъдещите си партньори“ за щяло и нещяло. Всъщност най-вероятно Борисов изобщо не иска да управлява с тях, но театърът му цели две неща.

Първо, да създаде впечатление, че партия ГЕРБ вече е излязла от своята изолация и може да управлява дори с ПП и ДБ. Второ, да прехвърли вината за нови предсрочни избори върху тях – ето, виждате ли, аз направих всичко, но те не приеха коалиция.

Тезата, че става дума за театър, се потвърждава и от факта, че дотук всичко, което парламентът свърши, може да се брои като подготовка за нови избори – връщането на хартиената бюлетина, оставането в сила на настоящия бюджет, някои спешни мерки за бизнеса, както и решенията по геополитическите въпроси, като военната помощ за Украйна и самолетите F-16.

Странното изчакване с връчването на мандатите от страна на президента Радев явно е свързано с желание изборите да се проведат по-късно – в началото на март. Което означава, че театрото „създаване на правителство“ би трябвало да се проточи чак до Коледа.

Всичко това е учебникарски пример за поставяне на интересите на една партия и нейния лидер над интересите на страната. За да постигнат това, което те виждат като „реабилитация“ на Борисов, ГЕРБ явно са готови да вкарат България в още едни безсмислени избори, които вероятно ще произведат резултат, близък до сегашния. „Логиката“ зад този аргумент е, че времето тече, хората забравят, а с настоящия главен прокурор големите скандали около Борисов си остават така или иначе неизяснени.

И след новите избори е вероятно да трябва да се преговаря с ГЕРБ за правителство. Ерго, Борисов ще бъде още повече изпран и ГЕРБ ще се превърнат в легитимен коалиционен партньор. Декарт би се обърнал в гроба от такава аргументация, но явно тя е ключът на цялостната стратегия на партията, спечелила последните избори.

В по-конкретни стъпки тази стратегия изглежда така:

1. ГЕРБ предлагат на всички да се включат в правителство;

2. Същевременно плашат, че ако това не стане, ще има нови избори – и то с хартиена бюлетина и познатите форми на манипулация;

3. Ако ПП и ДБ се съгласят на офертата безусловно, целта на ГЕРБ е постигната – те са излезли от политическата си изолация;

4. Ако ПП и ДБ поставят трудни условия, свързани с отстраняване на главния прокурор, смяна на ВСС, общи назначения в КС, Инспектората, КЕВР, антикорупционна агенция и т.н., ГЕРБ обявяват, че са направили всичко възможно да съставят правителство, но не са успели.

Реалният проблем за ПП и ДБ е, че в този парламент има „хартиено мнозинство“ – ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП. На моменти към това мнозинство може да се присъедини дори и „Възраждане“.

Това означава, че дори ПП и ДБ да се „разберат“ с ГЕРБ за някакво правителство и то да бъде гласувано, по всяко време неговата програма – каквато и да е тя – ще може да бъде нюансирана, променяна и дори блокирана от „хартиената коалиция“. Особено що се отнася до антикорупционни реформи и промени в съдебната власт, историята от 2015 г. с конституционните реформи на Христо Иванов най-вероятно ще се повтори.

Мярата

Накратко: една коалиция ГЕРБ-ПП-ДБ рискува да се превърне само във фасада и смокинов лист (и то краткосрочен) на „хартиената коалиция“, партиите от която междувременно ще се подготвят за предсрочни избори 2 в 1.

Затова, ако този парламент и ГЕРБ все пак създадат правителство, парламентарната логика изисква то да е около „хартиената коалиция“, защото спойката между партиите в нея е по-сериозна: в крайна сметка между ГЕРБ, ДПС и БВ няма никакви сериозни различия, а БСП демонстрира желание за взаимодействие при изпълнението на части от социалната ѝ програма.

Време е политическото театро вече да приключва в една или друга посока, защото каквито и да са целите му, то започва да става досадно, а и контрапродуктивно. Ако целта му е да прехвърли на ПП и ДБ отговорността за нови избори, то вече решително изчерпа ресурса си – става ясно, че ГЕРБ тупат топката и правят пируети за печелене на време.

Ако целта му е да направи „хартиената коалиция“ по-приемлива за публиката, театрото също дава спорни резултати. В крайна сметка формулата за експертно правителство, подкрепено от ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП, трябва да се сложи открито на масата и да започнат реалните преговори по нейното изясняване.

Продължаването на театъра „искам да управлявам, но нямам желание“ в крайна сметка ще доведе до наказание за всички, включително и за изпълнителя на главната роля – Бойко Борисов. Защото в изкуството и политиката мярата е важна.

Даниел Смилов, „Дойче веле“, заглавието е на Promiana.eu

Материалът Театрото на ГЕРБ: Защо Борисов не иска да управлява е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ