Тази страна официално се отказва от присъединяване към БРИКС
Аржентина официално обяви в петък, че няма да се присъедини към блока на развиващите се икономики БРИКС, съобщава АП. Това е последната драматична промяна във външната и икономическата политика на новия крайнодесен популистки президент на Аржентина Хавиер Милей.
В писмо, адресирано до лидерите на членовете на алианса Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, Милей заявява, че моментът не е подходящ Аржентина да се присъедини като пълноправен член. Писмото е с дата преди 22 декември, но е пуснато от аржентинското правителство в петък, последния работен ден на 2023 г, информира АП, цитирана от „Нюз бг“.
Аржентина беше сред шестте държави, поканени през август да се присъединят към блока, съставен от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, за да направят блок от 11 държави. Аржентина трябваше да се присъедини на 1 януари 2024 г.
Този ход идва в момент, когато Аржентина се разтърсва от задълбочаваща се икономическа криза.
Предшественикът на Милей, бившият лявоцентристки президент Алберто Фернандес, одобри присъединяването към алианса като възможност за достигане на нови пазари. БРИКС в момента представляват около 40% от световното население и повече от една четвърт от световния БВП.
Икономическите сътресения обаче оставиха мнозина в Аржентина нетърпеливи за промяна.
Милей, който определя себе си като „анархо-капиталист“, приложи серия от мерки за дерегулиране на икономиката, която през последните десетилетия беше белязана от силен държавен интервенционизъм.
Той изпрати законопроект за реформа в Конгреса, предлагащ широкообхватни промени в данъчната система на страната, изборния закон и управлението на публичния дълг.
Стремежът към преструктуриране на втората по големина икономика в Южна Америка с законопроект изисква одобрението на законодателите и в двете камари на Конгреса, където коалицията на Милей има малко представителство.
Законопроектът има 664 члена, които варират от разрешаване на приватизацията на 41 публични компании, елиминиране на предварителните президентски избори и въвеждане на данък от 15% върху по-голямата част от износа.
Опозиционните движения организираха демонстрации срещу дневния ред на Милей в няколко града, откакто той встъпи в длъжност на 10 декември.
