Тайно вдигнаха заплатите: Шефове в държавни фирми взимат по 14 000 лв., а за народа?

Ако България успя да постигне нещо безспорно в областта на управлението на държаните фирми, това е резкият ръст на заплатите на шефовете им. Ограничени до 2020 г. до 12-кратния размер на минималната работна заплата, таванът в момента е 18 минимални работни заплати на изпълнителните директори. С ръста на самата минимална заплата в ЕАД-тата началниците в момента могат да взимат до 14 040 лв.

Докато са в опозиция, партиите се възмущават от този таван, но дойдат ли на власт – забравят за него. При 17 държавни предприятия, създавани по силата на закон, служебното правителство тези дни успя изцяло да отмени и без това високия таван за възнагражденията. Аргументи никой не даде.

Докато заплатите растат, управлението на държавните фирми продължава да страда от токсични проблеми въпреки натиска на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в обратната посока. Нито публичността за случващото се в публичните предприятия се е увеличила особено –  въпреки приемането на цял нарочен закон, нито управлението стана по-експертно – напук на всякакви уверения за въвеждане на независими конкурси в новата агенция за публичните предприятия и контрол.

Такава е равносметката за резултатите от действието на нови правила за управлението на държавните фирми. Прегледът на практиката на новата агенция показва, че ролята й на независим орган с лекота може да бъде бламирана от министерствата-принципали, които продължават да правят каквото си искат. На този фон служебното правителство се постара да омаловажи допълнително ролята на агенцията чрез нормативни промени, а за разкош бордовете повсеместно се разрастват с промени в уставите на фирмите.

Годишните доклади за държавните фирми – силно закъснели

От приемането на новия закон за публичните предприятия и създаването на нарочна едноименна агенция финансовото отчитане за работата на държавните дружества премина от министерство на финансите към новата структура. Наред с това агенцията е задължена да изготвя обобщен доклад за дейността на предприятията, в който се включва задължително и детайлен анализ за всички големи предприятия.

Тези доклади предоставят относително подробна обзорна информация, но са силно закъснели във времето. Последният актуален доклад е за 2021 г., като бе приет преди броени дни. Въпреки съществуването на обективни причини за луфта в сроковете – изготвянето на окончателните финансови отчети отнема време, забавянето е голямо и докладът до голяма степен се явява след дъжд качулка.

На сайта на агенцията се публикуват периодично и тримесечни отчети на фирмите. Както често се случва, те са публикувани на специфично място на сайта и на практика са трудно откриваеми. Всеки случаен потребител, който влезе на сайта на агенцията да търси информация за публичните предприятия, ще установи, че във въпросната секция  – информация за публичните предприятия, са публикувани данни за 2020 година.

Това е много, много стара информация, а всъщност актуалните отчети са в електронен регистър за публичните предприятия. Регистърът може да се ползва само с търсачка и това затруднява обзора, но така или иначе информацията се качва при голяма част от фирмите навреме. При някои има закъснения, като не е ясно на какво се дължат те.

Конкурсите за независими членове – много пара в свирката

Също толкова частична и зле организирана е информацията за провежданите конкурси за независими членове в бордовете на държавните дружества. Законът предвижда в големите предприятия задължително да има независими членове, избрани след организиран от агенцията конкурс, при по-малките дружества министерството решава дали да прави вътрешен или външен конкурс. Голяма полза от независимото състезание обаче няма – възложителят има право да не приеме класирането на агенцията и да не избере поставеният на първо място независим кандидат.

Заради правото на окончателна преценка на възложителя на практика в момента няма как да се разбере какъв е финалът на проведените от агенцията конкурси. Агенцията публикува информация за номинираните кандидати и подреждането им, но кой в крайна сметка е назначен, не става ясно.

 Тази информация трябва да се засича с търсене на информация на сайтовете на министерствата. Мотивите за неприемане на класирането също няма как да се видят. Едва от март месец тази година влезе в сила задължение мотивите да се предоставят на агенцията и публикуват, но публикациите по тази тема отново ще са част от годишните доклади. Това е абсурдно бавен режим и от него няма никаква полза.

Редно е в частта с информация за всяко публично предприятие освен финансовите отчети да се публикуват своевременно информацията за проведени от агенцията процедури и избраните кандидати, с всички мотиви за неприемане на независимото класиране. И в момента в годишните доклади е включена информация за проведените конкурси, но тя само изброява в кои предприятия е имало конкурси.

Няма как да се проследи и колко пъти е имало конкурси в едно и също дружество. От актуални към момента покани става ясно, че в някои фирми текат втора или трета процедура на подбор, но защо се е стигнало до такава, няма как да се разбере. Търсачката на сайта не работи в поканите за номинирани и няма как да се проследят предходните процедури, освен ако не посветиш на тази цел дни.

При последните изменения в правилника за прилагане на закона за публичните предприятия служебното правителство иззе още едно правомощие на агенцията – да изготвя сама методика за оценка на бизнес плановете на държавните дружества, като тази методика ще бъде приета от МС. Самите бизнес програми явно са плачевна история – както личи от последния годишен доклад за 2021 г. Според доклада бизнес програмите са нееднородни, не отговарят на нормативните изисквания, нямат описателни или аналитични части, имало програми от по една страница в табличен вид.

Публичност, доколкото е изгодно

Неслучайно картината с управление на държавните фирми е замазана – когато не искаш да си прозрачен и това е желанието и на принципала, няма как някаква външна агенция да подобри ситуацията, а начините формално да изпълняваш изискванията са много. Прозрачността и задължението за оповестяване се съдържат още в първия член на новия закон за публичните предприятия, но тук аршинът е доста разтеглив. 

Че практиката е разнопосочна и задълженията за оповестяване и публичност се изпълняват само частично признава  и агенцията за публичните предприятия и контрол. Доста по-добре работи платформата за продажба на имоти на държавните дружества с над 50% държавен дял в капитала. Тази платформа също се поддържа на сайта на агенцията за публичните предприятия и контрол и е относително лесна за ползване.

Проследяването и контролът на всички тези процеси не е лесно и поддържането на добри бази данни е ключово. Много по-важно е обаче искреното желание държавните фирми с над 50% държавно участие в капитала – общо 265 на брой с капитал от 26,8 млрд. лв., да работят за обществения интерес.

Уви, след всяка смяна на политическия караул се наблюдават постоянно обратни завои и се вадят информации за злоупотреби в дружествата и безпринципно кадруване.

Така новата нормативна уредба, шита по поръчка на ОИСР, стои преди всичко като лъскава обвивка, прикриваща стари и срамни практики.

ИЗПЛАТЕНИ ЗАПЛАТИ В БОРДОВЕТЕ НА ГОЛЕМИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, 2020/2021  г.*

ДКК – 195 534 лв. – 3-членен борд/ 377 000 лв. – 5 членен борд

Кинтекс ЕАД – 286 000 – 5-членен борд/403 261 лв. – 5 членен борд

ВМЗ ЕАД – 181 000 лв. – 4-членен борд/218 028 – 5-членен борд

ДП „Радиоактивни отпадъци“ – 187 898 лв. – 3-членен борд/208 890 лв. – 3-членен борд

БЕХ ЕАД – 231 000 лв. – 3-членен борд/375 000 лв. – 9-членен борд

АЕЦ Козлодуй ЕАД – 385 000 лв. – 3-членен борд /668 000 лв. – 5-членен борд

НЕК ЕАД – 250 717 лв. – 3-членен борд/261 163 лв. – 5-членен борд

ЕСО ЕАД – с двустепенна структура – 497 000 лв. – 5-членни НС и УС/455 000 лв. 5-членен НС и 3 – УС

Мини Марица Изток – 241 000 лв.  – 3-членен борд/318 701 лв. 5–членен борд

ТЕЦ Марица Изток 2 – 173 954 лв. – 3-членен борд/350 967 лв. 5-членен борд

Булгаргаз – 305 000 лв. – 3-членен борд/406 000 лв. 5-членен борд

Булгартрансгаз – двустепенна структура – 645 000 лв. – 5-членни НС и УС/ 727 000 лв. 5-членен НС и 3 – УС

ДП РВД – 394 000 лв. – 3-членен УС/279 000 лв. 3-членен УС

Списъкът не е изчерпателен. Заплатите са обвързани с големината на фирмите и финансовите им резултати.     

* Сравненията са трудни заради липса на информация в кой точно момент има назначавани нови членове в бордовете.

Материалът Тайно вдигнаха заплатите: Шефове в държавни фирми взимат по 14 000 лв., а за народа? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ