ТАИ разкриват каква е разликата в цените у нас и в ЕС

Вече почти година и половина – от ускоряването на инфлацията след средата на 2021 г. – динамиката на цените е в центъра на политическия дискурс и много от извънредните мерки, предприемани вече от няколко поредни правителства, съобщава „Труд“.

Обсъждането обаче често се свежда до една или друга стока, а на преден план излизат сензационни сравнения на цените им у нас и в държави със значително по-високи доходи на домакинствата. По тази причина ще опитаме да представим систематично сравнителните данни и да внесем малко яснота.

Най-общият поглед се предоставя от изчисленията на Евростат на индекса на ценовите равнища в 27-те европейски страни. При него спрямо имагинерно средноевропейското ценово равнище се сравняват средногодишните цени в останалите държави.

Практически, средноевропейското ценово е много близко до това в Испания (99) и Италия (102), а повечето западноевропейски страни с изключение на Португалия се нареждат над него. Обратно, с най-ниски средни цени са Румъния (49) и България (52), което означава, че средните цени са наполовина по-ниски от средното за ЕС равнище.

Необходимо е и да направим уточнението, че заради голямото забавяне в публикуването на данните от страна на Евростат представеното тук е за 2021 г., но предвид повсеместната и относително равномерна инфлация през 2022 г. няма основания да очакваме големи размествания в класирането и отстоянията.

През последните 10 години България седи на сходно отстояние от средноевропейските ценови равнища. През 2012 г. стойността на индекса е била 47, но пада до 45 в периода 2015-2016 г., когато в страната практически липсваше осезаем ръст на цените. Важно е да отбележим, че този десетгодишен период се характеризира и с изпреварващ ръст на доходите, което от своя страна означава и постепенно сближаване на покупателната способност на домакинствата.

От по-голямо значение е обаче разпределението между отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Така например докато при разходите за жилища и режийни, както при здравеопазването България е била на едва 36% от средните за ЕС ценови равнища, то при храните, дрехите и обувките отношението приближава 80%.

Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около една втора от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи.

Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото средната цена е 64% от тази на ЕС-27, при хляба – 67%, то има две групи стоки при които цените в България през 2021 г. са били над средните. Това са маслата и мазнините – 132% и млякото, сиренето и яйцата – 111%.

Въпреки че още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90% от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид кризата те вече са над средните. При мазнините и маслата изравняването пък изравняването се случва още през 2013 г. Предвид, че именно при тези групи е и съсредоточен значителна част от ръста на цените на храните през 2022 г., най-вероятно това отношение ще се запази.

Прегледът на относителните ценови равнища в България сочи, че в определени групи стоки наистина има цени, които надхвърлят средните за ЕС нива. Това обаче по никакъв начин не означава, че общото ниво на цените, и оттам – на разходите на домакинствата, дори се приближава до тях. Оттам изглеждат и още по-съмнителни опитите за контроли на цените и целенасочени политики, които целят тяхното „овладяване“.