Руската армия – сбирщина от кол и въже

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

„Втората армия на света” коварно нахлу в Украйна на 24 февруари, но още през първите дни започна да търпи огромни загуби, отбелязва в анализ за литовски сайт експерта Максим Бутченко. Той обяснява и конкретните причините за този исторически крах на руската войска, за която от години кремълската пропаганда тръби, че е непобедима, а оръжията им са без аналог в света.

Генералният щаб в Киев обяви, че в края на март са били ликвидирани почти 17 000 души от руските окупатори, а ако се прибавят и тежко ранените, тогава загубите могат да достигнат около 60 хиляди бойци.

Унищожени са и над 500 танка, 1500 бронетранспортьора и 120 самолета. Фактът, че загубите са огромни, се потвърждава и от Пентагона , който преди повече от седмица заяви, че руските военни части са загубили от 7 до 14 хил. души, без да се броят ранените.

Досега е потвърдена и смъртта на 7 руски генерали: ген.-майор Андрей Мордвич, ген.-майор Олег Митяев, ген.-лейтенант Яков Резанцев, ген.-майор Виталий Герасимов, ген.-майор Андрей Суховецки, ген.-майор Андрей Колесников, ген. Магомед Тушаев. През 10-те години на войната в Афганистан загиват едва четирима съветски генерали и това сравнение показва мащаба на днешната трагедия. Ако генералите умират толкова бързо, колко ли войници са били избити, задава логичният въпрос анализаторът Бутченко?

Няма съмнение, че организацията на руската армия и нейните настъпателни стъпки изненадаха както западните, така и украинските експерти. Мнозина вече се питат – какво се случва с „втората армия на света”, каква е причината за този позор?

Според Бутченко се откриват груби тактически грешки още при самия десант. Транспортните самолети летят на сляпо, без да имат надмощие във въздуха, без да е създаден безопасен коридор за полети, докато украинците са нащрек и по един или друг начин още от окупацията на Крим подготвят своята отбрана.

В Гостомел, например, десантът се изсипва директно върху минирани полета и целият личен състав е набързо унищожен.

Самите руски военни признават и за други подобни неуспешни опити за кацане. В прихванатите телефонни разговори войници говорят за тежки загуби. Съобщават, че 45-та бригада след десанта останали само трима живи. Командирът на псковските парашутисти пък се застрелял, защото не могъл да понесе огромните загуби на подчинените си.

Алексей Арестович, съветник на шефа на кабинета на украинския президент, казва, че от 30 опита за кацане на нашествениците само един е бил успешен. В същото време колоните на частите се движат по украинските пътища, без да се спазват елементарните мерки за бойна поддръжка: колоните не са охранявани, нямат въздушно прикритие, комуникациите са нестабилни и има проблеми с навигацията.

Руските войници пък комуникират по мобилни телефони не само с роднините си в Руската федерация, но и един с друг и дори с командването. Това е потвърдено и при една от танковите атаки срещу Бровари, предградие на Киев, когато 18 от 40 танка са унищожени, а комуникацията се осъществява през клетъчната мрежа ш се прихваща лесно от украинците. Причината за това е корупцията в Русия.

Тамошната компания „Урал радио стейшън” купува китайски радиостанции, на които лепи нов „престижен” етикет и ги продава на армията по 30 хил. рубли бройката, вместо по 5 хил. Вместо защитени от подслушване радиостанции, руските военни използват обикновени телефони, които са удобни, ако се ходи за гъби в гората, но не и когато се участва в бойни действия.

Личният състав на руската армия на свой ред също е събран от кол и въже. Повечето от военните части, нахлули в Украйна, са набързо попълнени от наборници, наемници с договор и офицери. Експерти посочват, че руските войници са жалка гледка, както външно, така и от гледна точка на моралното и психологическото състояние. Особено поразителни са нечистоплътната им външност и объркването, което дори не се и опитват да скрият.

Основните сили на руските агресори са войници, насъбрани предимно от социално уязвими слоеве, с примитивно образование, липса на ценностна система и огромни пропуски в знанията.

Специалисти казват, че това е ярък признак за кризисни явления при набирането на въоръжените сили на Русия, в чиято армия влизат или по принуда, или от безнадеждност, но напълно липсват мотивирани бойци и професионалисти.

Една от големите загадки на тази война е дали Москва въобще е назначила командир на цялата операция. Сегашната ситуация показва, че руснаците нямат координация между отделните си части. Според експерти различните дивизии, различни армии  взаимодействат много слабо помежду си.

Мнозина наблюдатели са изненадани и от стереотипите в оперативното мислене на руските стратези, които явно се ръководят от остарелите учебници за тактика от времената на  бившия СССР.

При това дори след няколко неуспеха те не променят методите си. Например, 45-та инженерна бригада на Руската федерация цели 4 пъти се опитва да построи понтонен прелез на едно и също място в района на Изюм, в резултат на което накрая загива Николай Овчаренко, полковник от инженерните войски на Западния окръг.

Освен това буди недоумение и фактът, че във войната агресорът включва почти всичките си налични дванадесет армии: сухопътните войски, два от трите корпуса на бреговите войски и морските пехотинци от всички флоти и всички части от въздушнодесантните войски. И въпреки това в крайна сметка руснаците губят настъпателната си инициатива във всички посоки, с изключение на района на Донецк.

Все пак анализаторите отбелязват, че месец след началото на войната нашествениците леко подобряват тактическите си методи. Например, започват все по-често да използват дронове за насочване на артилерийски огън, което се случва в Харков или край Киев. Колоните все по-често се прикриват от хеликоптери.

Но като цяло това има малък ефект върху настъпателните операции. Затова най-честа новина във войната е монотонно бомбардиране на жилищни квартали в градовете. Чернигов постепенно преживява съдбата на Мариупол – градът е разрушен, вода почти няма, хуманитарните товари се доставят трудно. Харков е обстрелван по 50-70 пъти на ден. В интернет има много видео доказателства, че нашествениците стрелят по жилищни квартали из украинските градове. Целта на Кремъл е ясна – да създаде хуманитарна криза, като още един фактор за натиск върху украинските власти, след като не може да спечели надмощие с военни средства.

Показателно е и изявлението на кмета на Мариупол Вадим Бойченко, който казва, че преди войната са били вкарани саботажни групи в състава на комуналните и частните фирми. Така окупаторите получават критична информация по отношение на инфраструктурата.

През първите пет дни руските войски систематично работят върху разрушаването на 15 точки, които осигуряват електричество на града. В резултат Мариупол остава без ток и топлина. А след като са прекъснати електрическите помпени станции, жителите губят и източника си на вода. Градските власти преминават към резервоар, който е достатъчен за година, но руснаците бомбардират и него.

В крайна сметка анализаторите са категорични, че всичко което се случва в Украйна след 24 февруари, е целенасочен геноцид срещу украинския народ.

А руската армия за пореден път през последните десетилетия потвърди репутацията си – тя може успешно да се бори само срещу цивилни и невъоръжени хора.

Материалът <strong>Руската армия – сбирщина от кол и въже</strong> е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ