Рублите миришат приятно: Две големи схеми на Измамника

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Предполагам сте забелязали, че медиите на които все още не са купили гръбнаците, съвсем спокойно го наричат Измамника – сякаш това е кръщелното му име и друго няма. Той е човекът, който днес най-плътно олицетворява измамничеството, той е неговият символ, някои дори биха го приели за неговият първообраз.

Той ще бъде занапред и мярката, по която ще сравняват други измамници – разбира се, не толкова арогантни и успешни. Не е възможно скоро постижението му да бъде подобрено.

Самият Измамник досега изобщо не е показал признаци, дори най-бегли, на смущение или наранена гордост. Тъкмо обратното – той сякаш иска да се похвали, че съвсем естествено е приютил прозвището си. Убеден е, че то му придава специален блясък. Донякъде може и да има право, след като самият акт на измамничеството му стана трамплин за стремителната му кариера.

То вече е и необоримото доказателство за това, че България е една подивяваща държава, в която има немалко наивни хора, опасно наивни. Останалите, които са далеч повече, също заслужават да бъдат укорявани, след като са се примирили със самото съществуване на Измамника.

Отгоре на всичко, за да потвърдим за сетен път, че сме шантави, Измамникът вече е признат и за нашият Главен Русофоб. Това може да се случи само в държава, която се дави в някакъв бързей и лети нанякъде, неизвестно накъде.

За малко повече от една година Измамникът сервира на смаяната публика десетки доказателства, че е човек на съмнителната грамотност, примесена с изблици на очевидна неукост. Но това не му бе попречило да схване някак – още преди време, че тук е мястото, където може да се пръкне Шампионът по измамничество, че това „Тук“ може да се превърне в Рая на измамниците, в проклетото място, където посрещат измамниците като герои, а понякога дори и ги канонизират като светци.

Не се плашете от това твърдение – когато един измамник безпрепятствено стане премиер, това си е истинско канонизиране, макар и по правилата на една разбойническа „църква“. В нея властва измамата – но жалките й клисари не спират да дрънкат за почтеност.

Това правеше и Измамникът, и той говореше за почтеност, след като вече беше извършил измамата си, безпрецедентна до онзи момент. И, за да бъде пълно унижението ни, упорито повтаряше „почетеност“ вместо „почтеност“ – сякаш, за да подиграе още веднъж публиката.

Странното е, че привърженици на Измамника никога не оспорват неговото деяние, никога дори не го коментират. Дали не му симпатизират тъкмо заради неговия грях – или смятат, че извършеното от него е постижение, което изненадващо му е осигурило свръхзавидно положение, дори една изключителност – така че, моралът да затвори вратата след себе си.

Същото отношение наблюдаваме и в социалните мрежи, където словесната слободия е безпределна: вече никой не си спомня за скандалната измама на Измамника, тя отдавна не се коментира, сякаш е амнистирана. Човекът е измамил всичко/всички по пътя си – с една измама, която си е, всъщност, едно брутално изнасилване на Закона, Съда, електората, населението, Народа – и нищо, някаква тайнствена сила е изтрила това от общата Памет. Остава само да запали града. 

Медиите, които изобщо не се интересуват от състоянието на гръбнаците си, нямат полезен ход. Майстори са в явното или полускрито ибрикчийство, но в случая не знаят как да подмият Измамника, така че едновременно да си изпълнят задължението, но и да не се компрометират окончателно. Всъщност, нещичко, все пак, правят за него – никога не наричат Измамника Измамник. Това не е кой знае какво, но за друго не се сещат – освен за русофобските му подвизи. Съмнителната му русофобия е лустрото, с което се опитват да позачистят окаляната му физиономия.

Но публиката отдавна е прозряла истината и си казва: „Нищо не е нормално в тази държава, след като дори нейният Главен Русофоб е доказан Измамник“.

Впрочем, съмнително е определянето като „русофобия“ на традиционни за част от българското общество нагласи/настроения, чиято температура е доста различна в различни периоди от най-новата ни история. А и изобщо не става дума за някаква откровена, яростна неприязън към всичко „руско“ – а към Кремъл, номенклатурните уродства, изстъпленията на държавната машина.

С една дума – към „Големият Терор“, както Конквист нарече в знаменитата си едноименна книга Сталинските безчинства през 30-те години на миналия век. Този терор се практикува от „великите сили“, под една или друга форма, и в наш дни – и всеки път те излизат унизени от поредната си авантюра. И двете свръхсили погребаха военното си достойнство в Афганистан.

„Русофобия“ или „Кремлофобия“?

– втората антипатия изглежда далеч по-достоверна. Защото, както казваше Едуард Лимонов, всичко винаги се решава в някоя от кулите на Кремъл, понякога те дори воюват помежду си. Руският народ (обикновеният руснак) няма нищо общо с това, той доста често е покорен изпълнител, и винаги – неизбежната жертва. Ерофеев пък казваше, че Русия и руския народ са две различни неща, че руснаците трябва да бъдат „отделени от Русия“.

Несправедливо е да вменяваме каквато и да е вина на руския народ – най-малкото, понеже поне веднъж главно той изстрада оцеляването на Европа – иначе сега щяхме да говорим на български само на конете си, ако преработим малко известната фраза на Георги Димитров на Лайпцигския процес.

И къде е нашият Измамник, докато тика в лицата ни „русофобията“ си, тъй изгодна за него – в Кремъл или в могъщия руски бизнес? За да не губим излишно време, нека да кажем направо: при онези, които са най-близо до джоба му.

След като се убеди, че тук всичко е възможно, че дори най-големите шмекерии могат да бъдат приети, Измамникът, пред очите на всички, завъртя поне две големи шашми – и то със специалното участие на руснаци.

Първата: няма да купува руски газ, понеже е „русофоб“ и всичко руско, включително и руските рубли, го омерзява – обаче ще купува същия руски газ през негов посредник и тогава нищо руско няма да го омерзява.

Повече от 50 години размишлявам, колкото са силиците ми, над общата ни Съдба – но никога не съм виждал по такъв идиотски начин да ви правят на идиоти. Това е израз на патологично презрение към вас.

Иска да си пълни джобовете с рубли –  но ще се прави на „русофоб“. И понеже минава за „русофоб“, съответните власти, които могат и трябва да му пребъркат джобовете, си траят. Те могат обаче да направят друго: поне да изчислят, с колко е овътрена държавата от тази брутална далавера, от нечий фалшив русофобски бяс. Задачката е лесна – няма защо да викат някой шампион от математическата гимназия. 

Интересно, как ще се отрази на обикновените „русофоби“ истината за операцията с руския газ – ще промени ли тя отношението им към газовия светец или ще продължават да се инатят като катъри?

Ще продължава ли да бръщолеви Христо Иванов за коварните „геополитически стратегии“ на „Газпром“ – или ще се осмели да види, как същият „Газпром“ издува до пръсване джобовете на някои негови „съидейници“. Ако, разбира се, прибирането на редовните дажби от долари (за едните) или рубли (за другите) ги прави съидейници.

„Газпром“ не е проблем, проблем са мекеретата – фиктивни „русофоби“. 

Не бъдете наивни: с когото и да правите сделка за руски газ, отзад неизменно отегчено се протяга „Газпром“. Можете да си представите, колко лесно бъбривата Урсула ще се пребори с тази империя, щом в нея се препитава дори бивш германски канцлер. С една дума – „русофобията“ излиза в отпуск, когато замирише на рубли.

Втората шашма. Измамникът успя да анестезира всички, докато пробутваше брутално-предизвикателно „Меморандумът Джемкорп“ и така показа, че няма никакви задръжки. Готов е да далаверства с хора от приближения кръг на Путин – нищо, че иска да минава за най-шумния „русофоб“.

Даде доста интервюта пред влиятелни западни медии за битката си със самодържеца Путин – сигурно е бил забавен на западняците заради маниакалните си изхвърляния. Само да знаеха, че подготвя аферата на века, заедно с уж презрените руснаци.

Подписаха Меморандума в София, сетне си отвориха лъжливите усти – и Асенчо заедно с Измамника – и предизвикаха нещо, сякаш невъзможно: декларация на американското посолство в София, с която американските власти се разграничаваха от лъжите на двамата. Дуото обаче не миряса и изнесе нови факти за участието им в подготовката на Меморандума.

Очертаваше се циганска разправия и американците, порядъчно унизени, благоразумно се оттеглиха. Сигурно в този момент са се питали, как изобщо са се доверили на Измамника – или поне не са опровергали навреме легендата, че той е техният човек тук. Но, когато имаш само едно ФБР, как да разбереш, че за този човек най-важен е мирисът на банкнотите.

Рублите също намирисвали приятно.

Накрая Измамникът се отказа от Меморандума с едно направо малоумно обяснение – сделката придобила известност, по-голяма от нужното. Сега очакваме да научим, с какви неустойки ще ни натоварят руските му партньори. Има подозрения, че цялата операция е организирана именно заради въпросните неустойки.

Тази афера изобщо не привлече вниманието на публиката – тя сякаш вече е напълно безразлична към истински важното, когато то се случи, отчаяна е от безкрайните измамничества, случили се в годините на Прехода, отчаяна е и от неспособността си да различава читавото от отровното.

Дотук неусетно се преплетоха две „сюжетни“ линии – на измамничеството и русофобията. Те обаче не се покриват обезателно. Не е задължително русофобите да са измамници – огромната част от тях просто изповядват други ценности. 

Но пък повечето днешни политически измамници със сигурност се представят за русофоби. Русофобията е тяхното прикритие, тяхната защита. Колкото и да е фиктивна/измамна, те успяват добре да я изтъргуват.

Кеворк Кеворкян, специално за „Уикенд“, заглавието е на Promiana.eu

Материалът Рублите миришат приятно: Две големи схеми на Измамника е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ