РОДНА РЕЧ: Дипутатити йекат, мйекат и завалят

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

„Дипутатити” с дипломи и звания упражняват свещения български език странджански чобани. Да бе жива баба Гюцка, трънският славей Гюрга Пинджурова, да поздрави в януарските празнични дни народните ни избраници с „Хей, Балкан, ти роден наш!”. Да им изпее патриотичния си рефрен, но да го промени на „Хей, език ти роден наш!”. Нужна ли е тази редакция и каква ще е целта й?

Да, наложителна е – и много полезна. За сигнализиране и стряскане. Че немалко депутати имат нужда от спешно лексикално ограмотяване.

За да не им носим срама като ги слушаме как на трибуни и в кулоари, по комисии и съвети произвеждат абсурдни словотворчества и – буквално казано – „вревят” като дедо Страшо от Сакарци кога завръща овцете към егрека.

Не са им големи грешките, ще речем – „в калабалъка” даже не  се забелязват. Ще сбърка някой някое членуване, ще изкелиферчи някоя чуждица или ще ни похортува мьеко – хайде, голяма работа, от самолет не се вижда и да не му сеем на корена ряпа. За отминаване ли е?!

Ами не, не бива. Защото става дума за представителна извадка на обществото ни, съставена – по презумпция – от най-интелигентните българи. Които трябва да бъдат за пример във всичко, включително и в речта. Тези дни по радиото дипломатът Николай Младенов каза: „Да се говори в парламента не е като разговор на опашка за хляб”.

Гледам и не вярвам на ушите си

Направо ми омръзна да слушам нелитературности от най-официалната ни институция – и се заех да ги попроуча и потълкувам. Заслушах се в първите следновогодни заседания – и се получи, както казваше покойния проф. Вучков – „Гледам и не вярвам на ушите си!”.

Вътре в няколко заседания – в зала и в комисии – върху ми се изсипа водопад от езикови безобразия. Записах някои.

Мартин Димитров: „да праят”, Теменужка Петкова – „да разАснА”, Делян Добрев – „към който” вместо „към когото”, Драгомир Стойнев – „да почнеме”, Мануил Манев – „щот” вместо „защото”, Христо Терзийски – „да заявА”, Любен Дилов – „да зеем” вместо „да вземем”, Димитър Георгиев – „компромеНтиране”, Рамадан Аталай – популистически вместо популистки, „ша са” вместо „ще се”, Филип Попов – „макЪр”,  Георги Свиленски – „айде”, Владимир Табутов – „коет” вместо „което”, Любомир Каримански – „министър ПО енергетиката”, Младен Маринов – „работАт”, Тома Биков -„мЕрка”,Тошко Йорданов -„преждеговоривЩи”, Александър Ненков – „прочетАх”,  Росен Желязков – „генезика”  вместо „генезис”, Бойко Рашков – „свойствено” вм. „свойски”.

В този срамотен списък се нарежда авторитетно и премиерът Кирил Петков – говори досущ като на жена си в къщи или като на маса с приятели – „да говорА”, „нашта роля”, „четърнайсе”, а „евтиният газ” го минава в женски род като „евтината газ”. Помня навремето една леко цинична, но остроумна езикова бележка от собственика на „Овъргаз” Сашо Дончев, изречена в голям вестник: „Запомнете – гъз и газ са в мъжки род!”

За изненада, харвардецът греши и в английския – произнася „теКнолъджи” като „теХнолъджи”. Това последното – хич бива ли?

Харвардски хуморески

Но най са смешни депутатите, когато решат да се напудрят с познания на чужд език. Десислава Атанасова направо изплиска легена с  Хамлетовата фраза „To be or not to be – that is the question” (транскрибирам я  приблизително фонетично на „Ту би ор нат ту би – дат из дъ куешчън”) – като я произнесе „Ти би нот ти би – даут ди квешчън”). На този шедьовър Шекспир би се гръмнал, а присъстващите в залата Румен Радев и Илияна Йотова не се сдържаха и прихнаха в смях. Депутатката обаче не се трогна от всеобщия кикот и продължи с англоезичните фрази, както би ги издумала Айшето от Филиповци…

Ала в чуждоземските изцепки има още по-яки манифактуристи. Като Росен Желязков, който пожела да шашне залата с латинската сентенция „Ignoratio legis neminem excusat”  („Непознаването на закона не оневинява”).

И той като Атанасова е юрист, навярно е вземал изпити по древни езици – но реши, че колегите му са длъжни да знаят староримските мъдрости, та не обясни фразата и остави колегите си със зяпнали усти. Няма спор, че е рафиниран интелект, само дето думата „неминем” я произнесе като „анемия”, такава древните  философи не са успели да произведат, видимо тя е само в главата Желязкова…

По света и у нас

В чужбина от векове се отдава изключително значение на политическите публични изяви. Това е условие, без което не може още на старта на цивилизацията. Помня играната у нас пиеса на Бертолд Брехт „Удържимият възход на Артуро Хи”, в която драматургът иронизира маниите на Хитлер да се представя ефектно пред обществото.

Изучавал е всичко поведенческо, което ни хрумне – мимика и жестикулация, реторика и интонация, дори е опитвал различни начини да поздравява, в това число  как да ходи и как да стои прав.

А днес родният наш депутатин го раздава най-безконтролно – говори с какъвто колибарски диалект си пожелае – от Смолян до Ямбол и от Банско до Трън. А и не само това, ами се бара с екстраваганции (защо не и провинциалности?), като се разхожда по зали и кулоари с тоалет за дискотека – с прокъсани „гръндж” джинси (Филип Станев), с фланелка хевиметъл (Тошко Йорданов), че дори с хавайска риза на палми и маймуни (Любен Дилов-син). 

Да има ли спецкурс?

Но да не се отклонявам, а да попитам свръхзаетия със  законови проблеми нов председател Никола Минчев – явила ли му се е в съзнанието фантазната на пръв поглед идея депутатите да се пообразоват между другото в литературно говорене и писане? Персонално, а защо не и инстуционално?

В състояние ли е да наложи постоянно действащ (и неотнемащ време) езиков спецкурс? В който – с извинение – сам трябва да се включи, защото също не се отличава с правоговор. Това е почти наизпълнимо – никой няма да се запише в курса, нали ще  му се смеят. А и надали школуването ще помогне на трайно циментиралите се алитерати. Все пак има изход и той е всеки сам да се преобучи и дисциплинира.

Депутатската реч е израз и еманация от обществената – и като нея все повече се елементаризира, вулгаризира и затлачва със словни – родни и вносни, паразити. Това е резултат от дългогодишното деградиране на езиковото обучение.

За жалост, то тръгва от образователната ни логистика, а и също от професионалните качества на самите учители. Ако те не са на равнище, не можем да очакваме такова от техните възпитаници. А не се намират институции  да противостоят.

Времето на борците за езикова честота – пуристите Иван Богоров, Александър Балан, Иван Андрейчин, отмина, те нямат последватели, а ако имат – повече маркират, отколкото действат. Езиковедите на БАН се интересуват само от докторските си дисертации и не съм ги видял да обнародват поне една езикова статия.

Самотен воин като граматикът Владко Мурдаров се обажда отвреме навреме, но това е колкото да се каже, че водим борба за езика… А и самите медии няма кой да ги учи и карат както си знаят. Има немалко сайтове и блогове на „лексикални коректори и законодатели”, но самите те не са на равнище.

Една от тях – Павлина Върбанова, е съставила списък на новопоявили се чуждици. Признава полезните (които нямат успешни родни заместители) и отхвърля вредните. Но за смях! – самата тя греши.

В едно скорошно радиопредаване произнесе „реноме” и „сфера”, а спокойно можеше да ги замести с „престиж” и „област”. (Тук аз също използвам чуждици, въпреки че имат родни заместители – ала го правя, за да придам специален цвят на разсъжденията си.)

Да има ли Закон за езика?

Въпросът заслужава специална публикация. Не престава спорът дали да има Закон за българския език. Противницете на тази идея твърдят, че езикът се саморазвива. Езиковедската теория  определя два вида промени – така наречените „спонтанни” и „комбинаторни” и всяко вкарване в рамка ще му навреди.

Така е, но има премного езикови области, в които се прекали и които направо плачат за регулация. Ето една – изписване на магазинните фирми с латиница.

На република Северна Македония ли ще мязаме – в която едни фирми биват изписвани с латиница, а други – с кирилица? Нарочно завършвам със словото на дядо Вазов: „Език свещен на моите деди… език на тая дето ни роди!”, като се осмелявам да го променя. С „ЯЗЪК за тая, дето ни роди!”

Филологът и университетски преподавател Наско Мандажиев за „Уикенд”

Материалът РОДНА РЕЧ: Дипутатити йекат, мйекат и завалят е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ