ПРИЖИВЕ: Виктор Вълков платил погребението си

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Дипломат, министър на външните работи, вицепремиер, неуспял кандидат за президент, ерудит, но също и агент с псевдоними Пенчо и Пенчев от Второ управление на ДС, Виктор Вълков почина на 86-годишна възраст в сряда, 6 юли. Приятелят му Любен Гоцев, който си отиде преди две години, го беше „назначил” за говорител на легендарния кръг „Монтерей”.

Вълков не беше добре в последните месеци. Той не криеше това и в разговорите си с репортерите на „Уикенд”. Казваше, че чака с нетърпение смъртта си и даже бе планирал предварително погребението си. Бил много доволен от погребалната агенция, организирала преди години изпращането на сестра му – журналистката Ивайла Вълкова, и я наел да направи и неговото.

Хората се шашнали, когато настоял да си плати предварително…

Виктор Вълков обаче принадлежи и на още един кръг – „Банкя”, за който, също се твърди, че е изстрелял във властта не един и двама политици, дори и премиери. Още по-тайнственият кръг „Банкя”, според самият Виктор Вълков, дори е предшественик на прочутите вторнишки обеди в „Монтерей”.

Основна фигура в него е бившият полицейски шеф Чавдар Чернев. Виктор Вълков и Чернев са не само приятели, но и бизнеспартньори. Те двамата започват да правят сбирки на приятели и колеги – дипломати и ченгета, още в средата на 80-те години в тогавашния най-шикозен хотел в центъра на София „Шератон.”

След промените традицията продължава. Някогашните важни клечки в МВР и външно министерство, започват редовно да се събират в ресторант „Бялата къща“ в Банкя. Виктор Вълков, редом с Чавдар Чернев, отново е един от стълбовете на срещите на кръга „Банкя”.

Нещо повече, мнозина подчертават, че точно Виктор Вълков е топлата връзка между „Банкя” и „Монтерей”, като и двата кръга се състоят основно от дипломати, генерали, полицаи, експерти от спецслужбите.

При най-малкия намек, че това е задкулисието на прехода, Вълков винаги е отговарял насмешливо, че подобни сензационни изводи са просто медийни легенди, а и как ще въртят тайни заговори, след като на съседните маси винаги има разни хора, които могат да подслушват!

Впрочем, самият Виктор Вълков винаги е подчертавал, че той е избрал прословутото заведение „Монтерей“ за вторнишките раздумки. Причината е, че му омръзнало, по негови думи, да пътува 40 минути до родното място на Бойко Борисов, а „Монтерей” е на ул. „Жолио Кюри“, точно срещу блоковете, в които живеят основната част от редовните участници във веселите сбирки на разузнавачи и ченгета.

Повечето от тях са не само комшии, но и партньори в общи фирми. То и затова сбирките се правели във вторник, понеже повечето от участниците в тях работели, а в понеделник се правят оперативки, спускат се задачи и т.н.

През годините Виктор Вълков също е умел предприемач. Той прави бизнес заедно с Чавдар Чернев. Преди да оглави Софийско градско управление на МВР, Чернев, който винаги е бягал от публичност и досега не е дал нито едно интервю, е бил зам.-началник по линия на Държавна сигурност във Второ РПУ.

Неговият баща Антон Чернев е дългогодишен началник на 6-и отдел в Трето управление на ДС. И да отбележим, че Йордан Соколов е министърът, който се престраши да уволни Чернев от МВР, а той, както казват запознати, взел тогава кола от приятеля си Виктор Вълков и отпрашил за Виена. 

Да припомним, че преди години като кмет Бойко Борисов извади и показа нотариално заверен договор, от който стана ясно, че е отстъпил акциите си на съдружника си Чавдар Чернев.

Като прибавим към компанията на Любен Гоцев и Чавдар Чернев, още и Младен Михалев-Маджо, с когото Виктор Вълков е основал „Интернешънъл Асет банк”, трезора, приемник на бившата Първа източна международна банка, известна като банката на СИК, горе-долу това са според запознати, най-близките приятели и съратници в бизнеса на покойния вече шеф на казионния БЗНС. 

Впрочем, Виктор Вълков е потомствен деец на земеделската партия. Неговият баща Георги Вълков, който е завършил висшето си образование в Прага, е сред водачите на БЗНС и е виден антифашист. През 1942 г. е осъден на смърт по обвинение, че работи за американските тайни служби, като преди това срещу него е имало сложна разработка на полицията и немските служби.

Присъдата е разписана лично от цар Борис III. Години по-късно съдбата среща синовете – Симеон и Виктор Вълков, а според градската легенда точно кръгът „Монтерей” довеждат Сакскобургготски за премиер на България. 

Виктор Вълков на свой ред също винаги е бил изкушен от политиката, въпреки че в интервютата си твърди обратното – че няма никакви амбиции за власт. Той става шеф на БЗНС през 1990 г. и влиза във Великото народно събрание от листите на земеделците.

През лятото на 1990 г. е кандидат за президент, но оттегля кандидатурата си, след като не успява да получи 2/3 от гласовете в парламента. По този повод ще каже, че е въвлечен в тази президентска надпревара малко против волята си, просто като лидер на БЗНС. Бил обаче много доволен заради неслучилия се избор, понеже нямал никакви политически мераци, по принцип.

Иначе е член на земеделската партия още от 1965 г., а от 1973 г. работи в администрацията на Постоянното присъствие на БЗНС, известна като единствената партия в света, приела за своя чужда програма – тази на БКП.

След промените, през декември 1990 г. Вълков е вицепремиер в правителството на Димитър Попов. По това време е и министър на външните работи. През следващите години, чак до 2006, е последователно посланик в Турция и в Хърватия.

По образование е инженер, през 1959 г. завършва Машинно-електротехническия институт в София. Работил е обаче съвсем за кратко по специалността си в столичен завод и веднага след това се отправя към различни точки по света, като търговски представител.

Надарен с тънко чувство за хумор, Виктор Вълков, казват, на всяка цена искал в личния му телефонен номер да присъстват джеймсбондовските цифри 007. Нищо чудно, той самият дълго време остава незабележим за Комисията по досиетата. Преминават няколко проверки, които така и не стигат до името му.

Едва през 2014 г. при поредно подреждане на някакви архиви на МВР, извадени Бог знае откъде, неочаквано изскача картонче с името на Вълков. Според зеленото документче той е вербуван за агент през 1957 г. от Второ управление на ДС – контраразузнаването, отдел 01 „Английска и американска линия”.

Според картончето бил превербуван, каквото и да значи това, отново през 1964 г. Нищо повече не е известно за агентурната дейност на потомствения земеделец. Когато е потърсен от медиите за коментар на тази сензация, в присъщия си ироничен стил Вълков казва: „Ще ви отговоря така, както обичаше да казва руският външен министър Андрей Громико: „No Comment”.

В друго интервю е още по-образен: „ Ако някой си мисли, че съм се затворил в тоалетната и съм плакал безутешно, греши!”.

Още в края на 50-те години от Държавна сигурност проявяват интерес не само към Виктор Вълков, но и към неговата по-голяма сестра, забележителната журналистка Ивайла Вълкова. Да уточним само, че нейният първи съпруг е Петър Увалиев, за да стане ясно за хора от каква интелектуална класа става дума.

Братът и сестрата Вълкови са вербувани в края на 50-те години,  като Виктор Вълков е агент Пенчо, а на Ивайла Вълкова е даден псевдоним Бистра. От ДС считат, че с наследниците на разстреляния като сътрудник на американските служби Георги Вълков е възможно да се свържат представители на разузнавателните служби на Великобритания и САЩ.

Затова през 1961 г. Ивайла Вълкова е изпратена в Москва като кореспондент на в. „Земеделско знаме”. Според запознати тя имала задача да установи в руската столица контакт с дипломати от посолството на САЩ в СССР. Това било съвместна операция на нашите служби и на Лубянка.

Съобщава се още, че Бистра събрала секретна информация за предстояща координационна среща във Виена на дипломати, по-скоро шпиони под дипломатическо прикритие, базирани в източноевропейските страни. Как се е развила по-късно кариерата в разузнаването и контраразузнаването на Пенчо и Бистра, историята мълчи засега.

Известно е обаче, че в края на 60-те години Ивайла Вълкова се запознава в София, в унгарския ресторант на бул. „Раковски”, с тогавашния кореспондент на сп. „Нюзуик” у нас Ричард Столц. Години по-късно той става зам.-директор на ЦРУ.

През 2002 г. двата се виждат още веднъж в София. Тогава Ивайла Вълкова го кани на обяд в ресторант „Монтерей”. С тях, на тази среща са, разбира се, брат й Виктор Вълков и неговия най-близък приятел ген. Любен Гоцев.

С прословутия ресторант „Монтерей” е свързана и друга, може да се каже на пръв поглед забавна, но всъщност доста показателна история, от преди няколко години. Оказа се, че прякорът на Румен Петков – Запалката е измислен от Виктор Вълков.

А въобще, че има такъв прякор, разкри покойният шеф на митниците Ваньо Танов. Пред комисия в Народното събрание той обясни, че в прихванати разговори на оперативно интересни лица е споменат Румен Петков, тогава вътрешен министър, като Запалката.

След като скандалът избухна, Виктор Вълков в присъщия си небрежно-шеговит маниер обясни тогава в медиите надълго и нашироко: „Преди няколко години си позволих да подаря на Румен Петков една запалка. Още като му я дадох, той ми каза: „абе, не ми давай такава запалка, ще я изгубя” и след 3 дни го гледам, че пали с онези, дето ги продават по супермаркетите, понякога ги връщат като ресто. Аз го питам – „къде е онази, хубавата”, а той ми вика: „загубих я”. Тогава му казах: „тогава ти си вече за мен Запалката”.

Възможно е в някакъв разговор, който обаче аз съм много любопитен как е и от кого е бил чут, защото – ако е чут с т.нар. СРС, искам да знам кой го е оторизирал и въз основа на какво към мен е подходено по такъв начин.

Ако това е станало някъде на маса и се е прокарало „Запалката”, никой няма да умре от това. Освен това му казах, че – когато не ме слуша, прави понякога грешки”. Показателно последно изречение!

В личен план покойният дипломат има два брака, но никога не говори публично за бившите си съпруги. Известно е, че има син Георги, който носи името на дядо си. Завършил е икономическия институт в София, специализирал е във Великобритания и от години живее там.

Материалът ПРИЖИВЕ: Виктор Вълков платил погребението си е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ