Потъването на ЕНП! Докога партията ще търпи черните овце като Бойко Борисов? (АНАЛИЗ от Брюксел)
Всеки има лоши седмици, но последните няколко са направо ужасяващи за Европейската народна партия (ЕНП) – домът на голяма част от дясно-центристките политически партии на континента.
За начало – най-голямото име на партията, Ангела Меркел най-накрая слезе от политическата сцена след 16 години като канцлер на Германия. Това може да остави вакуум, който германските християндемократи да не могат да запълнят с години.
В същото време една от най-големите надежди на ЕНП и бивш канцлер на Австрия, Себастиан Курц реши да се оттегли от политиката на фона на течащите срещу него серия от разследвания за корупционни практики. Курц е още едва на 35 години.
Напускането на „мама“ и „детето чудо“ повдигат въпросите за бъдещето на политическото семейство, което има огромно влияние върху политиката, а и върху целия континент от много време насам.
Какво точно се обърка? Един от аргументите е, че партията беше обладана от прекомерна жажда за власт, а в същото време си затваряше очите за част от членовете си, които видимо злоупотребяваха с позициите си.
Така черните овце, каквито има във всяка партия, изглежда станаха твърде много в ЕНП.
След дълго, дълго чакане връзките с Фидез на унгарския премиер Виктор Орбан най-накрая бяха прекъснати. Не е ясно обаче колко още ще продължи търпението спрямо лидери, заливани от скандали като Бойко Борисов в България, Янез Янша в Словения или Мариано Рахой в Испания. Не е ясно и как техните действия, заедно със случилото се например със Себастиан Курц, ще повлияят на имиджа на партията.
Друг аргумент за отстъплението на партията е загубата на идентичност, която идва в момент, в който политиките на идентичността се възраждат.
ЕНП не са толкова либерални, колкото либералите, не са толкова „зелени“, колкото зелените, не са толкова консервативни и антисистемни, колкото по-десните от тях и не се обявяват толкова ясно за социална държава и раздута администрация, колкото ляво-центристите.
В същото време центристките социалдемократически партии, които доскоро изглеждаха мъртви, сега сякаш отново надигат глава.
Защо обаче случващото се в ЕНП изобщо е важно?
Ако попитате длъжностните лица, които работят в Брюксел, кой всъщност кара влака, те вероятно ще ви отговорят, че това е Европейският съвет, където страните членки се събират, за да решават ключови въпроси, или Европейската комисия с нейните армии от специалисти, адвокати и бюрократи, които пишат следващия нов закон.
Много обаче ще отговорят просто: ЕНП – голямото политическо семейство, в която влизат всички партии на Европа, които се описват като либерално-консервативни, приятели на бизнеса, християндемократи, или нещо подобно.
Много от личностите, които се смятат за бащи-основатели на ЕС, са християндемократи.
Лесно е да се разбере и защо много хора мислят по този начин. Просто погледнете историята. Много от личностите, които се смятат за бащи-основатели на ЕС, като германските канцлери Конрад Аденауер и Хелмут Кол, италианският премиер Алчиде де Гаспери и френският държавник Робер Шуман са християндемократи. Но не е нужно и да се връщаме толкова назад в миналото, за да видим доминацията на ЕНП в Брюксел.
Последните трима председатели на Европейската комисия идват от редиците им, а същото важи и за двама от последните трима председатели на Европейския съвет. ЕНП е и най-голямата партия в Европейския парламент в последните две десетилетия, въпреки че сега е такава съвсем на косъм.
Когато текат срещите на върха в Брюксел, партията винаги има сериозно представителство. Понякога поне половината лидери, понякога малко по-малко, но винаги достатъчно много, за да имат основна роля в събитията.
Не се обърквайте, ЕНП ще продължава да е основен играч и занапред. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен има още много време от мандата си, а съпартийката ѝ Роберта Мецола вероятно ще оглави Европейския парламент. Розовите облаци обаче все повече се разсейват.
Само погледнете последната за годината среща на върха на ЕС. Едва 7 от всички 27 лидери ще бъдат от ЕНП. Повечето от тях пък са от малки или средни по големина държави от югоизточния край на ЕС като Хърватия, Кипър, Гърция и Словения.
Но по-важното е, че с оттеглянето на Меркел нито една от петте най-големи членки – Франция, Германия, Италия, Полша и Испания не е оглавявана от политически лидер, който е от дясно-центристка партия. И това може да остане по този начин за доста дълго време.
В Германия Християндемократическият съюз (ХДС) изпадна в необичайната роля на опозиционна сила, а и не е открила наследник на Меркел.
„Ние очевидно сме неготината партия на Германия в момента“, се оплака пред мен един от недоволните й членове.
В България след 12 години в управлението ГЕРБ вече е извън властта, а лидерът ѝ Борисов дори не е депутат.
Във Франция пък кандидатката на Републиканската партия Валери Пекрес ще води тежка битка, само за да достигне до балотаж. В Италия представителите на ЕНП от „Форца Италия“ са четвърти по подкрепа в местните проучвания.
Така ЕНП, която някога изглеждаше като символ на силата и покровителството, сега е по много по-малко и от двете. Не бъдете учудени обаче, ако още от членовете ѝ последват съдбата на Фидез и бъдат изхвърлени. На тяхно място могат да бъдат потърсени партии далеч по-вдясно или малко по-вляво.
Важното обаче е, че политическата карта на Европа предстои да бъде преначертана.
Автор: Рикард Йозвяк, кореспондент на Radio Free Europe/Radio Liberty в Брюксел, публикация на „Свободна Европа”
Материалът Потъването на ЕНП! Докога партията ще търпи черните овце като Бойко Борисов? (АНАЛИЗ от Брюксел) е публикуван за пръв път на Promiana.eu.