Нови регламенти за клевета и обида

Заехме се с подготвянето на законопроектите, нужни за получаване Плана за възстановяване и устойчивост. Един от тях е промяна на Наказателния кодекс (НК) и по-точно реглемантирането на клеветата и обидата. По тази тема България е многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Това обяви на брифинг правосъдният министър Крум Зарков след заседанието на Министерския съвет, съобщи Dariknews.

„Публичните личности трябва да търпят критика в по-широки размери, отколкото частните лица“, заяви той по отношение на стандарта, зададен в Страсбург. Анализ на нашите дела по-скоро дава превес на публични лица, почувствани оклеветени или обидени от журналистически разработки. По думите му така ще се синхронизира националното законодателство с Европейската конвенция по правата човека.

Предлага се да освобождава от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, когато обект на обида или клевета е орган на власт, което до сега не е било възможно.

Другият законопроект, който служебният кабинет готви, са поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) по теми, свързани с процесуалните гаранции за деца, които са заподозрени или обвинени в рамките на наказателни производства, както и за минималните стандарти за подкрепа и защита на жертвите на престъпления. България тук се е забавила с транспонирането на европейското законодателство в националното, поради което са открити наказателни процедури срещу нашата страна, обясни още правосъдният министър. Те ще бъдат спрени тогава, когато депутатите се заемат с приемането на този Законопроект за допълнение и изменение на НПК.

Министерският съвет освен това е взел решение за допитване на Конституционния съд искане за задължително тълкуване на основния закон, свързано с правомощията на главния прокурор. В същото искане молим да се обяви за неконституционно разпоредба от Закон за съдебната власт, свързано с разпорежданите от прокуратурата проверки. „Това е нещо, което аз обявих като встъпих в длъжност. Според нас е налице прекомерно разширяване на надзора на главния прокурор върху всички сфери на управление на държавата и всички органи на властта, което е в разрез с разделението на властите. Въпросът, който е отправяме, е: „Допустимо ли е главният прокурор, осъществявайки надзор за законност над прокурорите, да им възлага извършване на проверки за спазване на законността върху всички сфери на управление и на всички административни нива“, посочи Зарков относно съдържанието на питането към КС, илюстрирано с ред практики – например проверките за притежателите на разрешителни за оръжия, за пътната настилка, проверка на субсидиите на политическите партии. Все важни въпроси, но с налице ред органи, които да осъществяват контролна дейност.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!