На съд за 86 милиона: Как Баневи източиха „Полимери” в злато и диаманти

Един от най-печелившите заводи в страната и гордост на социалистическата индустрия – „Полимери” – Девня, буквално е разграбен и накрая опустошен. През 2010 г. собственикът и червен бизнесмен Николай Банев хвърля в шок 700-те работници, като им съобщава, че комбинатът спира и ще бъде нарязан за скрап. А държавата е безсилна да го спре, констатира „Уикенд”.

Навремето Политбюро на ЦК на БКП взема решение да бъде изграден Девненският промишлен комплекс. Той е сред образците на индустриално строителство. Заводите му произвеждат електроенергия, цимент, захар и химически продукти – сода, торове, пластмаси и продукти за други производства, като солна киселина и хлор. Към края на 1970-те и началото на 1980-те години делът им достига близо 20 % от цялата химическата промишленост в България.

Сред флагманите е и „Полимери“, който по това време произвежда дихлоретан, натриева основа и поливинилхлорид (ПВЦ). „Полимери” в деня на злощастната си приватизация през 1998 г. е смятан за уникален за Балканите химически завод и е бил със значителен пазарен дял, продавал е продукцията си на световния пазар.

Скандалното с приватизацията на „Полимери“ е, че Агенцията за приватизация (АП) отговаря само за продажбата на миноритарния пакет от 24%, но не поставя каквито и да било следприватизационни ангажименти за купувача. АП се оправдава, че няма възможност един миноритарен акционер да изпълнява и инвестиционна програма, и план за трудова заетост и твърди, че няма пропуски по тази сделка.

На 26 октомври 2018 г. Николай Банев и третата му съпруга Евгения бяха арестувани в Ница, а същия ден прокуратурата съобщи, че обект на разследването е източеното предприятие „Полимери“.

Фамилията се сдоби с обвинение година по-късно, заедно с майката на бизнесмена Мария. Триото е обвинено за длъжностно присвояване на пари и вещи, собственост на „Топлофикация Казанлък”, заводите „Полимери”, „Елма” и „Панайот Волов” в общ размер на 84 682 896 лв. Съдбата и на четирите предприятия е идентична – купени от Баневи и след това фалирани.

Тогава спецпрокуратурата внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу тримата – участие в организирана престъпна група, данъчни престъпления, изпиране на пари, както и за незаконно притежание на оръжие. След закриването на спецсъда  делото сега се гледа от Софийския градски съд.

Междувременно Николай и Евгения Баневи осъдиха България в Страсбург. Европейският съд по правата на човека излезе с решение, че държавата им дължи общо 13 800 евро обезщетение и още 6000 евро съдебни разноски. Банев престоя в ареста близо 3 г., а в последствие беше освободен под домашен арест и контролиран с електронна гривна.

Луксът неизменно присъства в живота на семейството, разкриха снимките на имението им в столичния квартал „Бояна”, наричано от тях „резиденция”. То разполага със собствена хеликоптерна площадка, а от входа му се издига голям мраморен фонтан.

Големите просторни тераси не остават незабелязани дори и зад 3-метровите огради, които опасват къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша. Просторната всекидневна е покрита с оникс, а стените – с бял мрамор. На тях стоят закачени картини на Владимир Димитров-Майстора и Златю Бяджиев.

Най-голямата инвестиция на Баневи всъщност е в девненския химически завод „Полимери”. Там освен придобитите 24% акции от масовата приватизация „АКБ Корпорация” в последствие чрез съмнителни, според прокуратурата апорти, фамилията поема пълен контрол върху дружеството.

Тази схема лъсна, след като прокуратурата при обиск намира документи, укрити от синдика, влязъл 2012 г. в „Полимери”, в бивш офис на семейството във Варна. В имението им край Киноцентъра в столичния квартал „Бояна“ разследващите откриват добре укрепено помещение.

В него са оригиналните документи на офшорните фирми, които семейството притежава и по чийто сметки са превеждани приходите от търговска дейност на приватизираните предприятия.

Открити са и голямо количество скъпоценности, злато и дори диаманти. Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически разследвания „Панама пейпърс”. Двамата се оказаха собственици на офшорката „Джурискандо кълсънтърс“.

Общо 4 са офшорките на Николай и Евгения Баневи, през които са източвани пари от фалиралите заводи. Другите три са „Дрън Асен Мениджмънт“ и „Униуърлд Инкорпорейтед“, регистрирани в Панама, и „Хънтли Оувърсийз Трейдинг“, а под запор попаднаха близо 1 млрд. лева техни пари в швейцарска банка.

Главният прокурор Иван Гешев твърди, че обемът на намерените богатства е потресаващ и че това са парите на работниците от тези предприятия, като 10 000 души остават на улицата

През 2010 г. „Полимери“ спря временно работа, но така и не тръгна отново. А две години по-късно химическият завод беше обявен в неплатежоспособност и е открита процедура по несъстоятелност. Това се случи 14 г. след като Банев придоби контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната.

Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО), а предприятието е обявено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 г. В решението си тогава Варненският съд посочва, че през 2010, 2011 и 2012 г. „Полимери” работи на загуба и дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения.

Банев се опита да прокара решение за разпределение на дивидент от 54,4 млн. лв. за акционерите в „Полимери”, но опитът му беше спрян от Комисията за финансов надзор. И това не му попречи да прехвърли през 2011 г. част от сградите и машините с оценка от около 25 млн. лв. без одобрение от общото събрание в ново дружество – „Полимери инвест”.

Според съпругата му Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов завод за сода каустик, за което вече било намерено над 100 млн. евро финансиране. Такъв проект обаче изобщо не беше започнат, а каквото можеше от „Полимери” беше нарязано на скрап.

В средата на 2017 г. пловдивската компания „Хъс” купи активите на „Полимери” за 14,5 млн. лв. с намерението да направи химическо производство там.

През 2012 г. към затваряне тръгва и троянският завод за електромотори „Елма”. Тогава Ловешкият окръжен съд откри процедура за несъстоятелност, но се оказа, че основни кредитори са дружества, свързани с Банев, както и самият той и съпругата му като физически лица.

Според Банев „Елма” е предприятие, проектирано за плановата икономика. Както и при „Полимери” и тук изниква ново предприятия – „Елматех”. За него Банев обаче твърди, че само ползва под наем помещения от стария завод.

При приватизацията на „Елма” в завода работят 1800 души. До 2008 г. персоналът вече е съкратен на 400 човека. Преди фалита дружеството трупа големи загуби – само за 2010 г. са 8 млн. лв. Активите на „Елма” вече имат нов собственик. Сделката е за 2,15 млн. лв., а купувач е братът на ловешкия адвокат Момчил Мондешки.

През 2004 г. фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък срещу 1,6 млн. лева. Предприятието тогава е едно от най-модерните в България и има 6000 семейства за клиенти. Те още следващата зима нямат отопление. Последват опити за съживяване на топлофикацията, а нейни клиенти остават общински дружества, училища, детски градини и болницата.

И те обаче скоро се оказват без отопление заради неработещия ТЕЦ. Баневи инсталираха мощности за производство на топлоенергия и ток от когенерация, но и това не работи. И през 2011 г. стана ясно, че дружеството е изпаднало в несъстоятелност.

Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лв. Топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лв. Стойността на имуществото е оценена на 4,7 млн. лв. Сега след фалита от сградата на дружеството е останал само бетонов скелет. На скрап са нарязани всички метални части по съоръженията.

Гордостта на шуменската индустрия – химическият завод „Панайот Волов”, също бе разграбен и опустошен. Производството на най-известното канцеларско лепило „Ково” или пък боята за печки „Щъркел” са само мил спомен.

Останалите от него – полусрутени сгради и обрасъл с храсти терен, бяха продадени за 1 млн. лв. През 1997 г. предприятието влиза в портфолиото на „АКБ Форес”. В началото имало желание да се развива, дори викали персонала в София на обучение. От 1999 г. започва постепенният залез на предприятието. Производството спада драстично, приходите 9 години под управлението на Банев намаляват 30 пъти.

През 2000 г. за 210 000 лв. бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хил. долара бил продаден профилакториумът  (заводска база за почивка на работниците). Разпродали скъпи машини и съоръжения.

Спряло основното производство на смоли и фенопласти. През 2003 г. химическият завод станал част от „Полихим България”, където беше обединена химическата индустрия на „АКБ Форес”. След 2008 г. от завода остават само сгради със счупени прозорци, избелели надписи и обгърнати от бурени.

От комсомолец до червен капиталист

От 2,40 лева в джоба до с такси трабант и продавач на авточасти на димитровградския пазар – така синът на най-младия активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско описва бизнес кариерата си и пътя към първия милион.

Трамплинът е щатна работа в Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС). С първата си съпруга Красимира се запознава в ресторант „Гергана” в Хасковски минерални бани, където тя е част от оркестъра.

Втората – романтичната поетеса Дочка, среща покрай комсомолската си дейност, когато се образова като филолог в Пловдив, а любовта с третата – Евгения, е класика в жанра – млада, екстравагантна секретарка с ромска кръв във вените, която месеци след женитбата и раждането на първото дете става съдружник във всички фирми.

Николай Банев не крие, че е симпатизант на лявата политическа идея. Русофил, който държеше през годините да бъде забелязан на всички приеми в руското посолство в София, и накрая – неуспял кандидат-президент.

Започва кариерата си след казармата като стругар в Завода за металорежещи машини в Харманли. Бащата на първата му съпруга Красимира е началник на завода и взема зет си на работа. По-късно – през демокрацията, Банев приватизира предприятието, след което има редица скандали за неизплатени заплати.

В студентските си години изгражда кариера в Комсомола. Става инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково и член на БКП. Преди демокрацията кариерата му продължава в София, където стига до помощник на секретаря на ЦК на ДКМС Красимир Премянов.

В навечерието на демократичните промени Банев е уволнен от Комсомола. Самият той обяснява това с две причини – заради извънбрачната му връзка с Дочка и заради смелостта да казва истината. Твърди, че когато го изгонили от ДКМС, е имал само 2,40 лева в джоба си. Но с честен труд е станал милиардер…

Мама и татко от ДС

Фамилията на Николай Банев е не само тъмночервена номенклатура, но и тясно свързана с тоталитарните тайни служби.

Покойният му баща Йордан Банев е полковник от ДС, а майка му Мария – агент на ДС. Нещо повече, в приватизационния фонд „АКБ – Форес Социален” АД Банев е ограден с щатни служители и агенти от Първо главно управление на ДС  външнополитическото разузнаване на режима, и на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Всички те са били на ръководни постове във фонда, разкри Комисията по досиетата.

През октомври 2018 г. при проверката на фирмите с държавно участие към Министерството на икономиката Комисията по досиетата разкри принадлежността към ДС на майката на Банев – Мария Банева. Тя се оказа вербувана през 1985 г. от Окръжно управление на МВР-ДС Хасково като съдържател на явочна (конспиративна) квартира под псевдонима „Роза”.

Използвана е и от Второ главно управление на ДС – контраразузнаването, от Софийско градско управление на МВР-ДС, както и от Четвърто икономическо управление на ДС.

Банева беше разкрита в качеството ѝ на член на Съвета на директорите и в последствие изпълнителен директор на мебелно предприятие „Бреза” ЕАД, гр. Кърджали. Мария Банева е известна в Казанлък като меценат на културата. Дълго време тя бе сред спонсорите на Чудомировите празници в града.

Материалът На съд за 86 милиона: Как Баневи източиха „Полимери” в злато и диаманти е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ