Лоша новина за въглищните ни централи
Работната цел би следвало да бъде да не поставяме на карта общото развитие на България, като се концентрираме само върху въглищните централи, а в тази сложна обстановка да запазим до разумни нива производството на въглища и същевременно да убедим Брюксел, че приносът ни към зелените политики е съществен.
Това мнение изрази пред БНР Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум.
Ускореното въвеждане на ВЕИ в България определено среща трудности, отбеляза той. По думите му трябва да сме „малко по-реалистично настроени по отношение на новите ВЕИ“.
Според Иванов „намаляването на дела на фосилните горива в нашия енергиен микс като увеличим дела на ВЕИ-тата е недобра стратегия“.
Въглищните централи, и това е логиката на европейските политики, е да бъдат ограничавани и изтласквани от пазара по икономически причини. От това няма начин да избягаме, освен ако не искаме да платим по-висока цена, поясни Иванов.
„Политиката на ЕС е да измества въглищата. Тази политика се постига, като се увеличава цената за въглеродните емисии.
При високи цени на въглеродните емисии, или имаме вътрешна политика, която подкрепя въглищните централи финансово, като увеличи цената на мрежовите услуги и крайните потребители плащат тази допълнителна услуга, или наистина намаляваме въглищното производство“, заяви той.
По думите му в българското общество не е налице желание да поеме по-високи разходи за електрическата енергия, а „този разговор обхваща цялото общество, не само хората във въглищните региони“.
„Не се включва компонента, която да гарантира допълнителни разходи на централите и те по икономически причини ще ограничават обективно своята работа, ще бъдат принудени да работят в условията на сезонност.
Тази реалност трябва да бъде обсъждана в детайли, а не че по принцип не ги затваряме. Това не върши работа на никого, такава декларация“, коментира Антон Иванов.
Изчистването на позициите на българската страна и на ЕК е интензивно, ние сме в състояние на преговори, подчерта той.
До момента реално свършеното е, че българската страна е уточнила какви са възможностите за напредък по промяна в ПВУ, но вътре в страната ние трябва да уточним това приемливо ли е, или не – това е разговор със синдикати, с политически партии, с обществото, изтъкна енергийният експерт.
