Кузман Илиев: От нас си зависи дали ще ги търпим – още три месеца и…
Германия си влиза в рецесия – отрицателен растеж последното тримесечие на миналата година. Още само още едно такова тримесечие всред зимата – и дори повечето икономисти ще забележат и осъзнаят очевидното:
Поскъпване на храните и горивата с 30 и 50 на сто за година е стопански мор; че ръстът на доходите, изяден от инфлацията, е обиране на средната класа, която така или иначе се топи с бързи темпове. С една дума: че има глобална инфлационна стопанска криза, пише финансистът Кузман Илиев във Фейсбук.
САЩ наляха 370 млдр.
долара за чиста енергия, привличайки ожмулените от данъчно и административно бреме европейски концерни.
В отговор – и с репчене – Франция и Германия замислят “бърз скок напред” към социализма и неефективността – огледални на американските субсиидии, че и допълнителни стимули за “позеленяване”.
И то след като цялата регулаторна и парична политика на европейците от години е подчинена именно на идеята за инвестиции във ВЕИ.
Колкото и да са колебливи и недостатъчни те: слънцето и вятърът няма как да дават “храна” за стабилна икономика и мощна индустрия, а 700-те милиарда евро, налети в компенсации и енергийни помощи в Европа, няма как да заместят липсващият капацитет в електропроизводството на Стария континент.
Само ще натискат курса еврото, оскъпявайки вноса; ще помпат държавния дълг и нуждата от печатницата на ЕЦБ, да го намалява с инфлация, топейки междувременно като снежец на слънце реалните доходи на европейските граждани.
У нас: политическият риск, лошата външна среда – забавянето на външното търсене – и тромавата административна машина не вещаят разцвет, меко казано. Държавни монополи и частни лобита пречат на динамичния пазарен процес да създава нови възможности и икономически перспективи.
Липсата на качествена и образована работна ръка води до рекордни разходи за труд за бизнеса, а безбожната производствена инфлация дави предприемачите ни – моторът, който устойчиво трябва да издърпа икономиката ни ново ниво и да плаща достойни заплати. За сметка на това държавата ни си трупа смели дефицити, вдига разходи и ни подлага неизбежно вдигане на данъци за разкош, надувайки инфлацията чувствително над средната за ЕС.
Без стабилна и мощна програма за модернизация и освобождаване на органичните производствени сили у нас и в ЕС, ще се въртим като заблудено куче около опашката си.
Ще продължаваме да обясняваме несгодите и ниския си стандарт с надлежно подготвени “медийни залъгалки” като битката с климатичните промени (които не са спирали от началото на Земята), войната с неравенствата и половата неутралност като върховна цел на общественото устройство.
От нас си зависи впрочем…
