Кои са (не)възможните премиери преди новите избори напролет? (ПАРТИЙНИ СМЕТКИ)

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Дни след предсрочните избори и излъчването на поредния силно фрагментиран парламент единственото сигурно около сформирането на редовно правителство е, че преговорите ще са … протяжни.

От една страна, защото за партиите няма приемлива комбинация, която да осигури стабилно мнозинство в парламента зад нова власт, а от друга – защото страната има нужда от Народно събрание за максимално дълъг срок преди да се изчерпи конституционната процедура и да се стигне до насрочване на евентуален нов вот.

Политическите преговори се очертават изключително трудни както заради противопоставянето между партиите, така и защото всяка формация ще е изключително внимателна как се позиционира при следващи избори, така че да не бъде сочена като виновник при провал на опитите за съставяне на управление.

В същото време социолози и политолози коментират, че политиците най-вероятно ще вложат усилия в опита да формират някакъв тип управление, тъй като пореден провал, и то в началото на зимата, ще предизвика силно негативна реакция сред уморените избиратели с разнопосочни ефекти.

Идеята на ГЕРБ, която първа ще получи проучвателен мандат за съставяне на кабинет, за управление, зад което да застанат всички парламентарни групи, засега не изглежда да среща особена подкрепа.

Само ДПС – още в изборната нощ, и „Български възход“ заявиха готовност за търсене на подобно мнозинство. Предложението на „Демократична България“ за разговор между партиите по приоритетите на страната при президента Румен Радев пък засега не получава отклик от държавния глава, пише „Дневник“.

В предизборната кампания политическите сили дадоха заявки за работа в Народното събрание по най-спешните и неотложни задачи – бюджетът за следващата година и законопроектите, свързани с получаването на средства по европейския План за възстановяване и устойчивост.

До каква степен и с какви мнозинства ще бъде възможно приемането им, ще проличи още в първите часове на парламента, когато трябва да бъде избран неговият председател.

По традиция това е представител на най-голямата по численост група, но ГЕРБ няма нужните гласове, така че още за този избор ще се очертаят лагери, които вероятно ще са показателни за бъдещето.

Достатъчно време за консенсус

Президентът Румен Радев вече даде да се разбере, че няма да бърза и ще се възползва от всички възможности да осигури на партиите време за преговори. „Ще предоставя всички условия по конституция, за да има достатъчно време за диалог, за търсене на консенсус, за да се сформира управленско мнозинство“, заяви държавният глава в четвъртък (6 октомври).

Условие за начало на процедурата по съставяне на кабинет е да има вече конституирано Народното събрание. Според Конституцията то се свиква на посочена от президента дата, но в едномесечен срок след избирането му.

Конституцията не предвижда срок, в който президентът е длъжен да връчи първият проучвателен мандат на най-голямата парламентарна група. Това става по негова преценка и след консултации с формациите в Народното събрание. Няма времево изискване и при даването на втория мандат, ако първият се провали.

Основният закон предвижда рестрикции единствено за времето, с което разполагат групите за формиране на проектокабинет – по една седмица за първия и втория мандат и неограничено време за третия.

Според юристи разумният срок за преминаване на цялата конституционна процедура е месец – месец и половина, което би гарантирало живот на парламента поне до началото на декември.

Радев вече анонсира, че идната седмица ще обяви кога ще свика Народното събрание на първо заседание. Това означава, че началото на пленарната сесия може да е още в сряда (12 октомври).

Една покана без желаното „Да“

На първата си пресконференция след изборите партията победител – ГЕРБ, излезе с оферта за сътрудничество практически към всички партии. Това стана с широката формулировка за формиране на мнозинство зад евроатлантическите ценности, зад които от парламентарните формации не стои единствено проруската партия „Възраждане“.

За да няма съмнения, сред потенциалните партньори беше посочена БСП с нейните „европейски хора“ като Кристиан Вигенин. Лидерът на партията Бойко Борисов покани изрично „Продължаваме промяната“, за да осъществи социалната си програма, „Демократична България“ за лансираната от нея съдебна реформа, а за „Възраждане“ подчерта, че имат сходни възгледи по теми от здравеопазването и околната среда.

Борисов лансира също тезата за отдръпване на партийните лидери, за да могат политическите сили да водят разговори без личностно противопоставяне, а след това експерти да поемат управлението, а всяка от формациите да носи отговорност за сферата, в която е поела отговорност да осъществи предварително очертани приоритети, макар да не е известно как ще бъде контролирано и гарантирано това.

Три дни по-късно изглежда, че никой от поканените – извън ДПС и „Български възход“, не е склонен да приеме. Първите реакции от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ бяха, че формулираните от Борисов приоритети издава не реално желание за преговори, а е опит да се излезе от ситуация пред заплахата за трудно управление и да се запазят позиции за нови избори.

А единственият ефект от предложението е възможността бившият премиер и съпартийците му да обвиняват останалите парламентарни играчи в безотговорно отношение към решаването на кризите в страната и затъването ѝ в изборната спирала.

Най-категорично разговори отказа БСП. Няма как нито да се водят разговори с ГЕРБ, нито да бъде подкрепено правителство, съставено от ГЕРБ и ДПС, обяви пред Би Ти Ви Христо Проданов, член на тясното ръководство на БСП – Изпълнителното бюро. Позицията повтори пред „България он еър“ и Атанас Зафиров, също сред най-приближените на председателя на левицата Корнелия Нинова.

Очаква се „Продължаваме промяната“ да обяви официално позицията си на насрочената за петък (7 октомври) първа пресконференция след изборите. По неофициална информация на „Дневник“ от партията темата се е обсъждала спешно веднага след изявлението на Борисов, но подробности за аргументите и за отговора не са известни засега. Съпредседателите Кирил Петков и Асен Василев вече многократно декларираха, че нито биха участвали, нито биха подкрепили правителство на ГЕРБ.

Съпредседателите на „Демократична България“ Христо Иванов и Атанас Атанасов не отказаха директно преговори, но от изявленията им се разбра, че също не са склонни да участват. „Не виждам защо трябва да водим някакви разговори, за да решаваме каква ще бъде съдбата на Бойко Борисов и корумпираните му министри“, заяви пред БНР Атанасов след брифинга на председателя на ГЕРБ.

Христо Иванов пък определи инициативата на Борисов като „подготовка за следваща предизборна кампания“. Заяви, че не е чул нищо конкретно за намеренията на ГЕРБ за смяна на главния прокурор и необходимите за това законови промени.

Иванов настоя, че разговори между всички партии може да се водят в рамките на Консултативния съвет по национална сигурност при президента с аргумента, че по конституция държавният глава е посредник между политическите формации при сформиране на правителство.

(Не)възможните комбинации

При запазване на сегашните позиции на останалите партии, пред най-голямата парламентарна група математическите или политически възможности не са много.

Най-лесно прогнозируемата е да се състави кабинет, зад който да застанат ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ – партиите, които (заедно с „Има такъв народ“) свалиха предишния редовен кабинет на Кирил Петков. Заедно те имат 130 гласа, което би осигурило комфортно мнозинство за управление.

Политолози обаче оцениха такава конфигурация като непрестижна, тъй като Борисов се старае всячески да се разграничи от коалиране с ДПС, а „Възраждане“ не би се ангажирала пряко, за да не наруши директно обещанието пред избирателите си да не взаимодейства с никой от досегашните политически играчи.

Ако опитът на ГЕРБ се окаже неуспешен, мандатът ще получи „Продължаваме промяната“. Ако Кирил Петков и Асен Василев спазят обещанието си да приемат подкрепа само от БСП и „Демократична България“, той също би бил неуспешен. Трите формации имат общо едва 98 депутати, с 23 по-малко от необходимия минимум, който да им осигури мнозинство за важни решения.

В партийните централи неофициално се коментира вариант президентът да избере за третия мандат „Български възход“, чийто председател Стефан Янев беше два пъти премиер в служебно правителство на Румен Радев.

За да бъде избрано, такова правителство трябва да бъде подкрепено (с гласове „за“ или косвено чрез игри с кворума) от ГЕРБ, ДПС, „Български възход“ и шестима депутати от друга парламентарна група. Партиите на Стефан Янев, Бойко Борисов и Мустафа Карадайъ имат общо 115 депутати.

Преди дни вестник „24 часа“ съобщи, че политолози лансирали пред президента опция групата, която получи третия мандат да предложи служебния министър-председател Гълъб Донев и министрите му за нов състав на правителство.

По този начин излъчването на кабинет няма да зависи от никоя от партиите, но ще има работещ парламент до избори в ранната пролет. Източник от служебното правителство коментира неофициално пред „Дневник“, че такъв сценарий не е вероятен, защото кабинетът ще стане мишена за политически атаки преди изборите.

Самият Стефан Янев е коментира пред „24 часа“, че подобна конструкция му се струва „по-скоро невъзможна“.

Парламентът може да поработи

Според предизборните заявки на политиците първата задача на новоизбраното Народно събрание трябва да е приемането на държавния бюджет, защото от него зависят помощите заради високите цени на енергоносителите.

Спорове, че това е приоритет надали ще има, рискът е партиите да използват бюджета като подготовка за предизборна кампания и да гласуват твърде големи разходи, без някоя от тях да трябва да изпълнява бюджета.

До края на годината трябва да бъдат приети и редица законопроекти заради над 1.4 млрд. лв. по плана за възстановяване и устойчивост.

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов неотдавна обобщи, че става дума за общо 22 закона, от които един е приет от предходния парламент, а два одобрени от кабинета „Петков“ чакат гласуване в парламента.

Служебното правителство е подготвило осем и работи по довършването на останалите, за да ги даде на депутатите. С потенциал за най-големи спорове са законопроектите за личния фалит, както и за реформа в антикорупционната комисия.

Материалът Кои са (не)възможните премиери преди новите избори напролет? (ПАРТИЙНИ СМЕТКИ) е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ