Кеворк с убийствен коментар: Целият зор е да се закърпи някак едно провалено правителство, подмятано като парцалена кукла

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Политиците, както винаги спасяват себе си, затова дори не се сещат за Народа, пише в безпардонен коментар Кеворк Кеворкян

Голяма забава е, ако човек има желание да наблюдава отстрани онова, което тук нелепо наричаме „политика“. Така е и с най-новата й продукция. Политиците се изживяват като спасители – някои до такава степен, че започват да си вярват.

Всъщност, както винаги спасяват себе си. Затова дори не се сещат за Народа, който уж спасяват, отдавна вече той се е превърнал за тях просто в една публика – не особено взискателна, свикнала с всичко, което ѝ подхвърлят. Може би вече няма сили да се измъкне от примирението си – иначе как комична фигура като ПростоКирчо ще се представя като главния спасител.
Докато се надявахме най-сетне в политиката да влезе най-доброто от Народа –

Народът заприлича на политиците си.

Все още мъничко се гнуси от тях, но и това ще отмине. Ще остане сам със себе си, напълно изоставен. Отдавна вече никой не разговаря с него смислено – бъбрежът, който трябва да минава за „политическото говорене“, е предназначен за телевизиите. Публиката няма може да разчита и на онези, които професионално са принудени да дават някакъв фасон на политиката, да я опаковат… – те отдавна са наясно, че виждат в нея    неща, които вече не съществуват – но продължават да заблуждават публиката. Няма как, такъв им и занаята.

Ако един ден решат да бъдат максимално откровени, след това няма да остане нито един социолог или политолог, който да дундурка българската политика. Предпочитат да я обговарят двусмислено и най-често лъжливо. Затова и сега се правят, че не виждат просташката далавера, която се разиграва пред очите ни.

121 – нищо друго не ги интересува политиците ни, освен това число. Толкова гласа им трябват, за да затворят играта.

И целият зор е, за да закърпят някак едно очевидно провалено правителство, което беше подмятано като парцалена кукла между лидерите на партиите от коалицията – и имаше достойнството на една парцалена кукла.

Въпросните лидери пък, макар и заверата между тях да беше направена в един храм на търговията (някакъв мол) – сякаш, за да ни дадат знак, че просто търгуват помежду си – накрая се оказаха несръчни бакали, неспособни да се извисят над дребнавите сметки и пазарлъци. Бързо дойде и логичният край на „бакалницата“, когато станахме свидетели на просташки разправии. Премиер и вицепремиер от едно и също правителство се ръфаха диво от трибун в Парламента и без никакви задръжки се упрекваха взаимно в далавераджийство – впрочем, напълно излишно, защото едва ли някой се е съмнявал, че то съществува.

И, след целият този позор, парцалите трябваше да се закърпят някак – все едно, че нищо не е станало. И този кърпеж да се представи като съдбоносна спасителна акция, сякаш държавата ще приключи, ако това не се случи. А то отдавна се е случило – край, от доста години сме принудени да гледаме и дори да участваме в представление със слепи актьори, изнасяно пред сляпа публика.
Този мрачен извод няма нужда от доказателства, но, все пак, ето едно – за крайните наивници. Ще закърпят правителството, ще се направят на герои, ще си въобразят, че са им повярвали – макар че, единственото, което ги интересува е да нагласят собствената си игра. Само онова фатално „121” се върти из главите им.

И няма да кажат нито една дума за Големия Провал, за голямото престъпление, което Историята никога няма да ни прости – измъкнаха ни Македония, залъгаха ни и я откраднаха. Тия същите герои заложиха и проиграха българската кауза. И заради това престъпление ли човек от „Продължаваме Промяната” трябва обезателно да е премиер – както настоява Нинова, понеже това политическо НЛО все още имало най-голямата парламентарна група – и лидери, които са предизвикателство срещу здравия разум. Леваци безподобни. И заради това ли трябва да бъде набързо забравен и опростен Грехът в Македония?

Нали всички се кълняха, че няма да отстъпят от българския интерес, от интереса на Историята, за да има поне веднъж някаква справедливост към проклетата ни Съдба?

Нищо не направиха – и дори вече нищо не си спомнят. И нахално твърдят, че на всяка цена трябва да има кабинет – същият, който предаде/продаде българската кауза. Остави ни с един чудовищно срамен дълг пред Историята.

Дълг, който не може да бъде заличен по никакъв начин.

Вече не си спомнят и как ги изигра ПростоКирчо – с нахални келешлъци, вече въртени направо за сметка на Историята. Още преди месеци на няколко пъти писах тук, в тази рубрика в „Уикенд”, че това ще се случи. И то се случи.

Дадоха ни някаква хартийка – протокол, подписан с македонците – за да се оправдаваме пред Историята, и ни забравиха. По чуждите телевизии показват чиновниците от Брюкселския комисариат – ухилени, че тръгват преговорите с македонците. А България – изиграната – вече изобщо не я споменават.

И защо да го правят, когато ние сами поругахме достойнството си. Съешиха се тайно с един келеш/политичеки, изиграха го и си получиха своето. Този ли кабинет трябва да оцелее на всяка цена, тази ли ялова власт трябва да се закърпи – и дори да има приемственост с нея? Тия хорица не се плашат дори от клетвите на унизената История.

Наскоро се сетих за нещо, което навремето (1990-а година) ми каза Ванче Михайлов. Тогава то ми се стори смайващо предизвикателно. Разговаряхме за македонизма, той се натъжаваше все повече, и изведнъж прошепна: „По-добре да си бяхме останали в Турция…“ Ясно е какво има зад тази парадоксална фраза.

И друго каза Ванче, пак тогава, беше истински покрусен: „За какво бяха всичките ни борби, когато сега в Скопие не можеш спокойно да кажеш, че си българин!“
А Желев веднага призна Македония – сакън, да сме първи. Не можеш да си първи, когато не познаваш Историята.

Да се върнем при нашите съглашатели, които настояват властовото каре да си остане същото. И най-вече играта трябва да е същата – въпреки че тя ги доведе до септичната яма на политиката.

Каква ще струва това – каква ще е цената на съглашателството? Ето само малка част от нея: 125 милиона месечно, заради тарикатлъците ни с руския газ. Гледах едно прелюбопитно интервю по Би Ти Ви, оттам са тези 125 милиона. Но за това по-късно.

Двата танкера с втечнен „американски“ газ влизат ли в сметките на съглашателите, повечето от които останаха в позорно неведение изобщо за сделката?  А ще бъдат ли съживени тайните договорки – от първия кабинет?

Защо Нинова толкова настоява водеща роля да има ПП – след като кабинетът, съставен под диктовката тъкмо на кирчовци с безпрецедентна скорост стопи рейтинга си? Тя е опитен политик, дори се пребори със собствената си партия, някои се надяват скоро и да я ликвидира. Би трябвало да разбира, че Дуото е невъзможно да направи правителство без нея. Да не би и тя да е станала буфосинхронистка?

При очевидната управленска и дори интелектуална несъстоятелност на Дуото, защо Нинова сама не посочи кандидата за премиер от други среди?

Опекуните на Съглашателите вече достатъчно се злепоставиха с колаборацията с „червените“ – ще преглътнат, макар и с отвращение, и техен премиер. След всички тъпотии на изминалите 6-7 месеца, Нинова предпочита да бъде патерицата на ПростоКирчо – патерицата, дори паравана, на един изначално съмнителен проект. Подобна наивност е доста озадачаваща.

Има и друго. Някои наблюдатели прогнозират, че едни евентуални избори ще бъдат реферирани от машините за  гласуване – които могат да бъдат толкова сигурни/почтени, колкото и едноръките бандити – ротативките. Оня, който държи сопата/властта в момента – служебен кабинет на Радев – ще има най-интимни отношения с въпросните бандюги. Но въпреки това, най-често Нинова твърди, че избори не са нужни.

Изглежда, на Съглашателите не им се губи време, което може да бъде оползотворено за други цели. ПростоКирчо си знае работата, има достатъчно бизнес-идеи, с които да забавлява комбинативния си ум.

Обаче поне народният разум няма ли да се сети, че има нещо ненормално във всичко това?
А „делничните“ драми вече са ни връхлетели – Съглашателите изобщо не мислят, как ще се справят, примерно, с енергийния/газовия колапс. Обсебени са единствено от сметки, как да нагласят 121 гласа – за да преминат към следващото си пропадане, без да докажат дори в нищожна степен, че някак са се променили след предишния провал на кирчовщината. Те гледат друго: как да запазят мазните си столове и това за тях е промяната.

А Христо Иванов кротува, защото все ще закачи нещо от далаверата. И главно, защото заби ножа в „дясното“ – той ще бъде запомнен като ликвидаторът на неговия капитал от миналото, или поне това, което беше оцеляло.

По-вероятно е Нинова да се задави, отколкото Хр. Иванов, от компромисите, които възнамеряват да направят. Той е по-ящен, макар и скрито, захапката му е по-силна, по-голечи залци може да налапа. Има и опит с Падишаха, от времето, когато го обслужваше. Той би могъл да бъде с всеки, само не и с „комунягите“, „комуноидите“ или „путинистите“ – както се изразяват някои от десните, но сега те мълчат, когато Хр. отива да подгъзува баш на комунистите. Истинските антикомунисти няма да имат мира и на оня свят.

Тия уж пееха „Развод ми дай“, а сега се ожениха за „комунягите“ – и май са в ролята на булката.

Щяха да ги пращат в Сибир, но вместо това тръгнаха да им слугуват.
И „левите“ са направо смазани – нито едно обяснение няма да може да потуши гнева им. Не е малка работа да си в управленска коалиция с наследниците на Иван Костов!

Колкото по-дълго и по-интензивно се проявява съглашателският нагон на Нинова, толкова по-зле ще се представят на следващите избори. Срамът ще ги накара да продължават още известно време да се влачат по урвите към Бузлуджа. Ще бъде незабравима гледка, ако и „десните“ се завлачат заедно с тях. Онова, което няма да проумеят и едните, и другите е, защо, по дяволите, се прави тази абсурдна колаборация, с каква цел. Няма кой да им каже. Партийните елити отдавна са загубили желание да общуват искрено с партийното простолюдие, те изцяло са потопени в собствената си игра и дори не си правят труда да я обясняват или просто да я обговорят. Дори депутатите им са поставени в един унизителен режим: да преживят от яслите в Парламента и само да обслужват лидерите си. Ролята на Парламента е да бъде колкото се може по-безличен. А най-лошото е, че партийните лидери се оказаха напълно безпомощни, когато се сблъскаха с извънсистемни играчи – оправни тарикати, които поискаха властта заради свои бизнес проекти. Тъкмо с тази идея направиха абордаж в българската политика кирчовци.

Защо обаче Нинова и Хр. мълчат покорно за някои странности от Плана за възстановяване, в които лесно се забелязва колко услужлива е Властта към нечии корпоративни интереси?! Този план е златната хранилка за някои местни олигарси. И картината, която се очертава, е доста тягостна: партийните лидери ще хрупкат нещо от яслите за политическия добитък, другото – златните потоци – са насочени там, където трябва. Ето, това е една от причините – докато се кахърят от нуждата обезателно от нов кабинет – да не споменават изобщо простолюдието. Дай им на несретниците 25 стотинки за бензин и някой отдавна обезценен лев за другото – и повече да не  си губим времето с тях.

Тия дни имаше една кратка дандания около меморандума за един милиард долара с американската фирма „Гемкорп”, която се оказа по-скоро руска. Тази афера може да учуди само хора, които не са наясно със скрит проекти на ПростоКирчо – не може ли най-после да схванете, че кирчовци могат да направят бизнес с всеки – американец или руснак, все тая. Между другото, Нинова придава излишна сериозност на Кирчо и Асен, те не я заслужават. Нито пък им е нужна. Те са устроени другояче: бързи сметки, бързи удари и толкова, нещо като философията на пазара в „Илиянци”. Може ли да се управлява държава по този начин?!

Напълно е възможно – споменатият меморандум е пример за това. Въпреки подозренията и тревогите на нашите спецслужби, има голяма вероятност да го промушат – дори само заради това си струва да скърпиш нов кабинет за няколко месеца.

Лакмусът Киро – доста се позабавляваха с неговия нов езиков шедьовър. Трябва да се видят нещата по-издълбоко. Опасно е човек с толкова видима несръчност да бъде натоварен с власт. Той самият е подходящ лакмус, за да се проверят качествата на хората край него – както и на онези, които след всичките му шутовщини продължават да го харесват. Чрез него можем да разберем, колко сбъркани, колко отчаяни хора има.

Нелеп човечец, обаче стана причина да харижем Македония – скоро там няма да остане и блед спомен за Българското.

Две думи за интервюто, за което стана дума по-горе. Водеха го новите новинарски водещи Виктория Готева и Ивайло Везенков. Те пък сякаш цял живот са играли тази роля, справят се отлично. Бяха поканили експерт от „Отворено общество“ и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Велев изтърпя известно време експерта и рече: „Това са глупости!“ И тогава научихме някои любопитни подробности от газовите ни перипетии. Най-скандалната от тях е, че заради налудната русофобия на кирчовци, губим всеки месец по 125 милиона лева. Така се самоубива една клета държавица – а вече стана дума, как „самоубиват“ партиите си някои лидери.  

А как се става русофоб – време е Мишо Билалов да зададе този въпрос в „Стани богат“.
Като ви затракат зъбите от студ – русофоби ли ще станете или русофили?

Е, поне ще имате в изобилие банани – понеже българската демокрация се изчерпа със свободното бананоядене.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”, заглавието е на Promiana.eu

Материалът Кеворк с убийствен коментар: Целият зор е да се закърпи някак едно провалено правителство, подмятано като парцалена кукла е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ