Кеворк не прощава: Всеки е готов да се „скурви”
Ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш – тази поговорка не е българска, но идеално приляга на онова, което преживява от доста време клетият ни Народ. Ако не друго, за годините на Прехода той се научи да понася всевъзможни идиоти. В това отношение е направо безподобен.
Напоследък дори взеха да му ги сервират в насипно състояние. Власт в насипно състояние – каква сладост само: трима-четирима авантюристи, които се чувстват най-добре в тила на Закона, опаковани заедно с още десетина несъстояли се все още хора – те пък в ролята на ония, стиропорените снежинки, които предпазват от поражения пратката.
И всичко това изпратено с наложен платеж на същия Народ който вече е наясно, че ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш – браво на ученолюбието му, браво и три пъти ура. Сега остава да видите, как след години ще опишат това новите ураджии-летописци, за които всичко започва от 1997 година – на нас, по-възрастните, ще ни бъде спестен поне този позор.
Обаче днес – сега, остана ли поне един нормален човек, който да не смята, че „демокрацията“ (нашата, тукашната) се оказа един урод, нещо сакато, което едва се влачи. И, въпреки недъга му, са го лишили и от тъй нужните му патерици – едни най-евтини дървени патерици. На кого му се досвидяха пък те?
Тия дни ровех из архивите си и се натъкнах на нещо любопитно: разговарял съм със Стефан Цанев – през далечната вече 2002-а година – и той казва, че „Демокрацията е дете-идиотче“.
Всъщност, цитира фраза от есето на едно съвсем младо момиче от някакъв конкурс. Сега се питам, откъде такова провидчество у един млад човек, как се е формирало това негово убеждение, какво го е смутило, още тогава, в действията на „Идиотчето“? Разбира се, възможно е да е попило внушения от семейната си среда – но това се случва преди повече от 20 години, днес почти не останаха хора, които могат да обгледат честно „Идиотчето“, те все повече намаляват. Обективните свидетели след още някоя и друга година съвсем няма да ги има – и тогава?
Какво тогава? Като не си успял да се пребориш или поне промениш в някаква степен „Идиотчето“, ще го търпиш и толкова – приятни сънища в обятията му. Ако няма как да се отървеш, трябва да се научиш да търпиш – член първи от неписаната конституция на волската – животинската – българска търпеливост.
В онзи разговор Стефан Цанев казва и друго: „Не можеш да си свободен, ако не уважаваш свободата на другия“. Повечето от днешните ни властници, ако сте забелязали, вече изобщо не говорят за „свободи“ – това се отнася най-вече за кирчовци, които са по-безцеремонни дори от кърджалийска орда. Пуснаха ги тук през някаква тайна задна врата на несретната българска политика – и ги оставиха напълно свободно да тършуват, все в своя полза, разбира се.
Такива типове изобщо не се сещат, че и други имат право да са свободни. И вижте за какво: да са свободни поне нормално да се хранят. Поне това. Използвачите на „Идиотчето“ обаче дори не знаят, че става дума за милиони българи, които трябваше да се научат да гладуват. Е, научиха се.
И това е само началото. Днешна Европа съкруши собствения си разум, остави се да й прекършат врата заради насила натрапени й решения, урсулите са във вихъра си – и все се усмихват. Спасението й е да затръшне и залости здраво вратите си, задълго. Капсуловането може би ще й върне разума.
И тогава ще настъпи същинският Български Апокалипсис – когато милион и половина българи ще бъдат натирени обратно, от тамошния въображаем рай – в тукашния съвсем реален ад, от който си мислеха, че са се спасили завинаги.
И това фъфлеше Идиотчето: че нашите късни гастарбайтери вече не са наша, българска грижа – но и това ще се окаже ослюнчена лъжа. Ще се върнат обратно – и в една кървава битка за оцеляване ще се изправят срещу собствените си родители и близки, така излиза. А Българските Свободи, отново, както винаги, кротко ще чакат реда си. Ако няма как да се отървеш, мирувай на опашката.
Е, нека бъдем учтиви и приемем, че в поне едно отношение Народа е свободен.
Свободен да се усеща безпризорен, да се щура като безпризорен – и наистина да е безпризорен. Напълно изоставен от политиците си. А те дори не си дават сметка, колко драматични ще са последиците от този разрив – все някой ден.
Близо четири месеца след изборите ни дотягат с една игра, която само политиците смятат за елегантно тактическо маневриране – а тя си е просто едно балканско надлъгване, украсено с нетърпими селяндурски номера. Сякаш всички се заразиха от кирчовци.
А Безпризорният Народ не влиза в ничии сметки. Сякаш е недостоен дори да го окуражат някак – макар и с някоя плоска лъжа. И това им се свиди на главанаците.
Телевизионните надлъгвания на политиците, обичайно задочни, пък са съвършено безинтересни, в това отношение телевизията вече е мъртва, тя остава равнодушна дори към най-бруталните примери на политическо безсилие. Дежурните врачки, които отдавна трябваше да са фалирали, обаче си остават любимите партньори на „Идиотчето“ – никой не им вярва, никой не ги взема на сериозно, но им плащат, за да мътят главите на „простолюдието“.
Безпризорен Народ с размътена глава – това е идеалът на „Идиотчето“. Ако някой днешен политик смята, че това твърдение е преувеличено, нека си припомни репортажите от удавените села в Карловско, удавени и напълно изоставени. Изоставени след първоначалния възторг, че Господ ни праща поредното изпитание, за да покажем отново, колко сме солидарни, колко сме велики – хайде, марш на опашката на лъжци.
„Идиотчето“ няма страх и от Господ – пък и какво повече да го наказваш. Горките удавени села – приличат ли ви на нещо, което има и най-беглата прилика с Европа. Навремето бившата еврокомисарка по потреблението – българката Кунева – дори не си направи труда да схване, каква гигантска несъвместимост има не само в потреблението, а дори и във вдишването на една обикновена глътка въздух. Тук – и там – в Европа.
Дантелите от Брюксел винаги са ни презирали, а при удобен повод и подигравали. Подхвърлиха ни поста „комисар по потреблението“, за да се кикотят зад гърба ни.
Всъщност, колко дълго може да оцелее един Изоставен/Безпризорен Народ? Кой има отговор на този въпрос, кой дори за момент се замисля за това? Този Народ не е заченат по време на „Идиотчето“ или от самото „Идиотче“ – но колко време още той ще може да съхрани вярата си, че хората са еднакво свободни, ако изобщо все още си спомня за това.
Защо го проверяваме по този отвратителен начин – изоставяйки го напълно на прищевките на „шарлатаните“ (по Радев). Според него, не само кирчовци, но и всички останали от Сектата са такива, всеки момент ще каже и това, макар и с огромно закъснение. За мнозина е повече от ясно, че в това котило всеки е готов да спи с всеки – но и всеки смята останалите за курви.
Или, както ме подсеща една читателка, всеки е готов да се „скурви“. Това е дума на Солженицин. Дебнат се един друг, а важното винаги го зарязват. Така се издъниха и с предложението ни към Плана за възстановяване и развитие – оставиха го Пекунов да се нахвали с лъжите си, онзи с добре аранжирания перчем, Освалдо Риос на Българското Възстановяване, което никога не се случва.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд“, пълния текст четете на страниците на вестника
Материалът <strong>Кеворк не прощава: </strong><strong>Всеки е готов да се „скурви”</strong> е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
Народ
