Кеворк изплющя шамар: Безсрамие без предел

Някои хора, включително и приятели като Богомил Бонев и Велизар Енчев, са се подразнили, че Петър Стоянович лепял всяка неделя по БНТ некролози на соца. Това негово старание, само по себе си, не е проблем – но става проблем, ако го прави без опонент, тогава ще бъде израз на очевидна слабост.

Измамно удобство е да си каканижеш сам, без някой да подлага на съмнение или направо да опровергава твърденията ти.

Петър Стоянович има право да мрази соца, както и всеки друг – може би дори и с предимство, понеже е от знатна фамилия, която със сигурност е брала ядове след Девети септември. Но в по-късните години всичко и при тях изглеждаше добре. Познавах Иван Стоянович, бащата на Петър, канех го често да представя премиерните филм във „Всяка неделя“. Беше забележително остроумен човек, главно зад кулисите на предаването, не толкова в самото предаване.

Беше ми забавно да го наблюдавам в ефир, защото знаех какво може да каже, но не го прави. Беше добре поставен в професионалната си среда – но върхушката на киногилдията вероятно му е изглеждала простолюдна в сравнение с неговия произход.

Някои от оценките му за известни режисьори – споделени насаме – бяха убийствени, но и тънко остроумни, да не споменавам имена. Всъщност, той можеше да изтърси поне едно от тях в ефир, стига да искаше.

Неудобна среда за човек с аристократично потекло, но пък Иван не направи нито един опит да се самозапали публично в Киноцентъра в Драгалевци.

Беше си добре и със знатния си произход сред простолюдието. Убеден съм, че и по-късно, вече в годините на Прехода, не е въртял ятагана на отмъщението. Може би и заради това, че не беше посмял да драсне клечката кибрит.

През 2022 година да оглозгваш трупа на соца обаче изглежда налудно. Един от много редките изрази на нашето благоприличие е народният лаф „На умряло куче нож вади“ – той наистина е проява на въздържаност, срещана тук по изключение. А сега пък изглежда направо идиотски подобен напън – да въртиш ножа над мъртвата твар. Нямам предвид само Петър Стоянович.

И за кого да се хабиш? На публиката на БНТ, поне на основната част от нея, това със сигурност няма да се хареса – това са преимуществено възрастни хора, които са напълно наясно с меда и жилото на соца.

А пък са и достатъчно грамотни, за да знаят, че в наши дни провалите на соца се използват главно, ако не и единствено, за да се прикрият провалите на Лайнения Преход. В нередки случаи и заради персоналната аванта – някои тарикати дори са готови да изглеждат като свинче със звънче, за да ги забележат какви са антикомунисти.

Не виждам нито една причина повече да се ровят кокалите на соца. Да си го правил преди падането му – но тогава свинчетата се кичеха с други звънчета.

Проблемът е друг и наистина е кардинален: ровиш в гроба, а там го няма трупа на соца. Вонята идва отвън – от новите „строители“, по-безумни от комунягите, и гениално крадливи в сравнение с тях.

Няма влиятелен българин, лидер на общественото доверие, който да не е разочарован от това, което ни споходи. За Народа да не говорим – той се тътри вече три десетилетия в една тягостна процесия към собственото си погребение. За този Парад на Унизените си струва да се говори. Но интелигенцията като цяло трупа чудовищни загуби на доверие, понеже не го прави – от страх и повече от корист.

Някои се зъбят на Миналото, а все още имат по някое месце от него, заклещено между зъбите. Пред възрастните, разумни поколения те нямат никакъв шанс. Остават им младите, но кои точно?

Около трийсетина процента от тях до трийсетгодишната си възраст все още живеят при родителите си и нямат сигурно препитание. Живеят в жилища, придобити по времето на соца и буквално висят на шията на родителите си. Тия, ако повярват на непремерените приказки за Миналото, значи са пълни идиоти.

И да, идиоти са, които без да имат никаква памет или познание за отминалото време, охотно го поругават – така поругават и живота на родителите си, поругават честния им труд, унижават и достойнството им.

Халал да си ви тия идиоти. Никой не може истински да разчита на тях. 

Имах един лаф в „ония“ години, пусках го, когато много ме ядосат, но няма да го кажа, защото се отнася до мен. Мога обаче да го парафразирам: „Ще си останете бедни, неизвестни и необичани“ – това, ако някои продължават да обясняват провала си със соца. Друго ви провали и ще продължава да го прави, ако не ви облъчат с някаква магия и не ви де-зомбират/размагьосат – макар че такава магия едва ли съществува.

За това трябва да се говори – а не да се трупат бързи кредити от попържни по адрес на мъртвеца – известно е, каква е съдбата на ония, които са се полакомили от бързите кредити, накрая нещата никога не свършват добре за тях.

Наоколо е пълно с разгонени кучки, главно булонки, които облайват соца – поне на тях можете да се озъбите. То е ясно, че на някой като ПростоКирчо, примерно, и подобните му тарикати няма да извадите не нож, ами дори и перце – от ония, които продават в магазините за сексиграчки.

Пиша и виждам физиономията на Иван Стоянович, много ясно съзирам и как ми намига. Споменавам го с добро, но това сигурно е ясно за читателите. Той все ми разказваше една история, твърдеше, че е достоверна, а аз му вярвах, понеже ми се искаше да е така. Най-вероятно се е случила в киносредите.

Някакъв началник влязъл внезапно в кабинета на свой подчинен, оня се стреснал и панически затворил чекмеджето на бюрото си – не си спомням вече, какво е зяпал там, обаче си представете един направо сюреалистичен финал: скача онзи и едновременно с това, вече прав, блъска злокобното чекмедже и… Какво и – затиска тестисите си с чекмеджето. Това е историята, няма нужда от допълнителни подробности. Самозатиснал се – край! Нещо като соца – биха казали закъснелите му гробокопачи.

Но и те биха се съгласили, че от писъци изобщо няма нужда, работата била ясна за умните хора още тогава – и за Народа е била ясно, как ще свърши всичко с едни затиснати мъде – ако ми позволите да бъда по-изящен.

Преди време правеха списъци на тукашните „дисиденти“ и разбираемо падна голямо натискане за тях. Обаче забравиха да включат и Живков Узурпатора, който още преди да падне Стената беше казал публично, че соца се е оказал едно недоносче.

Ако някоя от признатите в ония списъци дисиденти беше дори само прошепнал това под юргана на жена си, сега щеше да претендира да му направят приживе паметник – поне с размерите на този на Съветската армия. Тия пък, от този сорт, са направо отвратителни, също като късните гробари.

Соца засега остава в паметта на Народеца, не защото му е толкова мил.

Друга е причината – защото онова, което му пробутаха, и пробутват, се оказа още по-недонаправено, сакато и кривунделско. Колкото и невероятно да изглежда, сякаш е майсторено от две леви ръце – каквито са, всъщност, мазните ръчички на приспособенците-тарикати, които приватизираха „Промяната“.

Това трябва да се изследва – тази драма, това направо нечовешко крушение на надеждите на обикновените хора.

Но това и досега не се случва – задоволяват се да ровят гробове. 

Изобщо, както каза един футболен коментатор – един от ударниците езикотрошачи: „Продължава суетата край контузения футболист“. Думата, която му трябваше, естествено беше „суетенето“. Тъй се случва и в осмислянето на Миналото: някои хора продължават суетливо да се суетят около него – с надеждата да бъдат припознати като окончателните герои на разгрома му.

Заглавието на дописката подсказва, че става дума за българската политика – тя е безспорният шедьовър на Прехода, шедьовър на безсрамието – то пък е безпределно. Наистина безпределно.

Съмнителната и доста често направо срамна деятелност, която тук минава за „политика“, претърпя може би най-грозното си крушение с появата на нетърпимия ПростоКирчо. Този човек сякаш с всеки свой дъх произвежда нещо грозно и все повече и повече завлича в мерзкото цялата политическа класа.

Той е един уникален измамник, опозорил самата Конституция – но това изобщо не попречи на съсловието да го приеме като свой, безропотно и с тарикатско намигане – и без да си дава сметка, че така опозорява и себе си. Лъжите му трудно могат да бъдат изброени, посегателствата му над закона – също.

Арестува доказано незаконно бивш премиер – но Бойко Борисов широкански му прощава, поне на думи и засега. Така онзи го въвлича в мръсотията – и сега всеки може да бъде арестуван и опозорен.

Последното издънване на Измамника вече наистина е чудовищно. Цялата парламентарна група на социалистите свидетелства, че е предложил да им подхвърли „кодовете“ за изборните машини, ако оттеглят поправките си в Изборния закон.

Направил го, това е сигурно и не е нужно депутатите на БСП да се кълнат на връх Бузлуджа. Такава е нагласата му – като на гамен евтинджос, той може да направи всичко, защото се смята за недосегаем – щом наплю дори и Конституцията и нищо не последва от това. Колкото повече го търпят в политическото съсловие, толкова повече заприличват на него.

А Радев съветва политиците да не губят време с изборния закон. Нека да му кажем направо: така ги съветва да приемат като нещо нормално най-мръснишката корупционна сделка, макар и неосъществена докрай, в годините на Прехода.

Дава ли си сметка президентът, какво прави всъщност? Подпечатва им правото да издевателстват до насита, докато заличат и последните признаци на приличие в политиката, съветва ги да мълчат – и практически да се мафиотизират.

Неизбежно е едно сравнение с практиката на соца, с който се занимавахме в началото на дописката. Един пример само, но показателен: през 80-те години осъдиха на седем години затвор генерал Пенчев – всесилният заместник-началник на УБО/преторианската гвардия на режима, отгоре на всичко и партизанин от бригада „Чавдар“, витрината на Съпротивата. Пратиха го в затвора заради една готварска печка, подарена му, защото помогнал при уреждането на някакъв квартирен проблем.

И ето го сравнението: системата на соца може и да е била непродуктивна/негодна в някои отношения – и прикриването на тази генерална слабост може да се приеме и за форма на гигантска корупция.

Но отделният човек, дори да е един от избранниците/носителите на Властта, безжалостно е принуждаван да спазва законите. Репресията над него трябва да оправдае и самата система, да я белоса.

А сега – трябва ли да приемем, че „новата“ система е толкова безупречна, та изначално трябва да бъдат амнистирани греховете на днешните първенци?

Не чакайте нищо добро от Народа, докато се лигавите с ПростоКирчо.

Отношението към него – преливащо от примирение и дори от скрит възторг – е най-продуктивното средство за развращаване на обикновените хора. Създавате нови лагери/гета на неосведомени млади хора, разпечатани по образа на Баш Корупционера.

Те ще гласуват за такива като него – докато някой не ги убеди, че не това е свободата. Дотогава те ще се правят, че са свободни и нови – изцяло нови – въпреки, че ще маршируват в угода на абсолютни кретени. След криминалната оферта на Измамника никой повече няма да вярва в изборните резултати – и с основание.

Впрочем, на кой идиот му са нужни избори, пазарени на едро от типове като Кирчо. Кой ще си признае?

***

Някой припомни, че Петър Стоянович бил министър в кабинета на Орешарски – соц кабинет. Вероятно, за да изучи отвътре пороците на соца. Пък и какво от това – преди „Промяната“ подобна гъвкавост се наричаше  „оцеляване“. След това, и досега, се приема като прискимбичване.

Да се прискимбичват, колкото си щат – това си е тяхна работа. Стига да не преписват като кьорави манастирски послушници Историята.

А една правозащитничка оправда Кирчо Корупцията: той не знаел да борави с кодовете за изборните машини, тъй че не би могъл да предложи да ги предостави.

Ей, моме, той заложи – без дори да примигне – честта на президента, който го лансира, както и честта на кабинета, който оглавяваше – направи го с дивата измама с двойното си гражданство – та няма да се търгува с някакви кодове.

Ако го оставят, и държавата ще заложи, ако вече тайно не го е направил. Питайте македонците и Макрон.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”

Материалът Кеворк изплющя шамар: Безсрамие без предел е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ