Как товарищ Борисов обслужи тръбата на Путин
Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели
За своето почти 12-годишно управление на България бившият премиер Бойко Борисов имаше само едно официално посещение в Москва – през май 2018 г. Именно тогава обаче беше подписана т.нар. Пътна карта с „Газпром“ за промяна на газовите потоци и изграждането на трасе през България, като продължение на „Турски поток“, което да заобиколи Украйна.
Макар всичко това да беше представено като основа на газовия хъб „Балкан“ и гаранция за енергийната независимост на България, от днешна гледна точка е по-скоро ключов момент в подготовката на руския президент Владимир Путин първо да отслаби икономически Украйна, като ограничи транзита на газ през нейна територия, и след това да я постави под свой контрол – дали чрез марионетно правителство или, както се случва сега, чрез директен военен удар.
След една година в експлоатация вече се видя, че значението на „Турски поток“ през България е преди всичко геополитическо и без особена икономическа или стратегическа полза. Страната похарчи за него близо 3 млрд. лв., които няма да може да си възстанови в следващите 15 години, дори всичко да върви по план, не може да ползва газа, който тече по тръбата, и въобще не може да я използва за каквито и да било цели, тъй като „Газпром“ е блокирал почти целия ѝ капацитет до 2039 г.
По този повод преди дни от Антикорупционния фонд обявиха, че остават огромни съмнения „както за скрити геополитически цели, така и за директно корупционно влияние в тези проекти“ и поискаха осветяването им като евентуален източник на стратегическо корупционно влияние.
Когато се наливаха основите
Амбицията на Москва за руски газопровод, който да заобиколи Украйна и да доставя газ директно до европейските пазари, е поне на четвърт век. Но въпреки завъртелите си през всичките тези години правителства с участието на БСП, едва последният кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов изпълни руската цел.
Ето и фактите:
– През 1995-1996 г. България отказа да продаде газопреносната си мрежа на дружеството „Топенерджи“ – смесена компания между „Газпром“ (с 50%), държавната „Булгаргаз“ (с 25%) и фирми от някогашната „Мултигруп“. Тогава „Газпромбанк“ беше отпуснала кредит за разширението на българската транзитна мрежа към Турция и Гърция, но в крайна сметка планът пропадна заради отказа на премиера Жан Виденов да даде контрола върху газопреносната мрежа на „Газпром“. В резултат повишеното търсене на газ в Турция след 2000 г. не беше посрещнато с увеличение на транзита през България, а със строеж на газопровода „Син поток“ през Черно море.
– След първата руско-украинска газова криза от 2006 г. „Газпром“ започна да лансира „Южен поток“ като трасе за заобикаляне на Украйна. Така в началото на 2008 г., при правителството на тройната коалиция, България и Русия подписват междуправителствено споразумение за изграждането на газопровода с капацитет 31.6 млрд. куб.м годишно (два пъти повече от сегашния „Турски поток“ през страната).
Съвместното дружество за „Южен поток България“ с акционери БЕХ и „Газпром“ (с по 50% от капитала) бе учредено през ноември 2010 г., при първото правителство на ГЕРБ, по време на посещението на руския премиер Владимир Путин в София, когато Борисов му подари куче.
– Официалното начало на строителството на „Южен поток“ бе дадено на 31 октомври 2013 г., а през юни 2014 г. бе спряно от премиера Пламен Орешарски с мотива „до приключване на проверката на Европейската комисия“, според която проектът нарушаваше енергийните правила на Брюксел. В края на 2014 г. обаче Путин окончателно сложи точка на „Южен поток“ и обяви като приоритет „Турски поток“ – с една тръба за Турция и още една за Европа.
Товарищ Борисов
Точно тук идва ролята на Бойко Борисов, който в средата на 2016 г. лансира идеята за газовия хъб „Балкан“, за да насочи „Турски поток“ към България. После дойде срещата му с Путин в Москва през май 2018 г. и обявяването на т.нар. процедура за резервиране на капацитет, която трябваше да докаже, че към проекта има търговски интерес.
Но вместо за целия газопровод бе направен търг за входно-изходните му точки на турската и сръбската граница. Така формално европейските правила не изглеждаха нарушени (никой оператор не държи над 50% от капацитета на тръбата), но зад фасадата всичко е както при „Южен поток“ – „Газпром“ резервира 90% от входния и 80% от изходния капацитет.
С което се постигна и целта на Кремъл – да се затвори България като транзитна територия за алтернативни доставки, включително към Украйна, и да се осигури директен достъп на руския газ до Сърбия и Унгария.
Европейската комисия си затвори очите за това развитие, за последиците от което имаше официални коментари единствено от САЩ.
Подобна подмяна имаше и с избора на фирми за самото строителство. След проведена обществена поръчка на първо място излезе саудитския консорциум „Аркад“, но държавата се опита грубо да отстрани компанията в полза на втория – свързан с „Газпром“ италианско-германски консорциум. Това обаче предизвика междудържавен скандал и проектът беше даден на „Аркад“, но както и Борисов сам призна – след договорка с руските партньори.
Резултатът от това бе, че близки до „Газпром“ фирми буквално превзеха саудитския консорциум. Също така проектът беше финансиран с руски средства, дадени като кредит на „Булгартрансгаз“, тръбите бяха доставени от руския завод ТМК, а над 2000 строителни работници бяха командировани тук от Русия и Беларус.
Правителството на Бойко Борисов пренебрегна всички трудовоправни нарушения по изграждането на проекта, включващи смъртни случаи на работници, впрегна армията да помага за транспортирането на строителна техника, нареди да се издадат всички необходими разрешителни и екологични оценки в невиждано кратки срокове, позволи замърсяване на питейните води на Плевен, както и унищожаване на речни корита и земеделски площи.
Така дългият около 450 км газопровод бе построен за само една година и в началото на 2021 г. газът от Турция към Сърбия през България потече. Само че Борисов така и не откри гигантското съоръжение, макар да ходеше редовно на проверки, включително с хеликоптер, по време на строителството. Причината бяха задаващите се парламентарни избори и острата критика от страна на САЩ срещу проекта, който прокарва руските интереси и увеличава зависимостта на България от Москва.
Ползи само за Русия
За изминалата година стана пределно ясно, че продължението на „Турски поток“ през България има преки ползи само за Русия – осигурява коридор на руския газ към Сърбия и Унгария и поставя в зависимост българската енергетика.
От финансова гледна точка транзитните такси, които „Газпром“ ще плаща, едва ще покрият инвестиционните разходи в следващите 15 години. А дотогава няма никаква сигурност, че проектът въобще ще се използва предвид военните конфликти и новите политики за енергийна независимост на ЕС.
Борисов упорито защитаваше газопровода с мотива, че с него България ще запази позициите си на газоразпределителен център. Това е лъжа, тъй като страната не може да преразпределя руския транзит и заедно с това няма как да ползва тръбата за пренос на алтернативен газ – входът формално е зает 80% от турска страна, но е вързан към руския газопровод, така че ако някой друг иска да вкарва газ в България оттам, пак трябва да е с позволението на руснаците. Към Сърбия пък капацитетът е зает 90%, но за да се използват останалите 10%, Белград трябва да е съгласен.
За българските потребители пък продължението на „Турски поток“ няма никакво значение – той няма разклонение към националната мрежа (а и да имаше „Газпром“ обяви ясно, че не дава транзитния газ да се ползва за други цели), нужните на България количества природен газ (пак руски) така или иначе стигат до страната през Турция и през друг вход.
Съвсем различно е положението с газовата връзка до Гърция, която може да осигури реална диверсификация на доставките на газ за България. Тя е много по-малката като дължина и стойност от „Турски поток“ и формално още от юли 2009 г. е обявена за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Но и до днес не е завършена.
За което основен принос има пак Бойко Борисов, който в ролята си на премиер през изминалото десетилетие можеше отдавна да е изградил газопровода и да диверсифицира доставките на природен газ за България, като ограничи влиянието на Русия.
Реално изграждането на връзката започна на 22 май 2019 г. – месеци преди „Турски поток“, като се очакваше да бъде готова в края на 2020 г. Сега срокът е изместен за втората половина на 2022 г., поради което България не може да разчита на пълните доставки на азерския газ и в сегашната кризисна ситуация остава изцяло в ръцете на „Газпром“.
Оттук нататък
Към момента единственият полезен ход на правителството е да ускори максимално завършването на газовата връзка и да преосмисли внимателно стратегията си за бъдещ договор с „Газпром“ – сегашният изтича на 31 декември.
Не по-малко важно е обаче да се осветят и всички действия на предишното управление, които са поставили България в сегашната зависима позиция. Макар да има куп публични документи – финансови отчети, протоколи от обществени поръчки, данни за преноса, резултати от търговете за капацитет и т.н. – много от детайлите все още са скрити.
През тях може да се види дали има директна политическа намеса с цел незаконно ускоряване на едни и забавяне на други проекти, както се случи с „Турски поток“ и гръцката връзка. Трябва да се изнесат и всички факти за избора на изпълнител на „Турски поток“ и последващото му превземане от близки до „Газпром“ фирми.
Със сигурност трябва да се публикува и т.нар. пътната карта (меморандума за развитие на газопреносната мрежа), подписан между „Газпром“ и министъра на енергетиката от кабинета на ГЕРБ Теменужка Петкова през 2017 г. Този документ изненадващо изчезна от архивите на държавните институции, след като ГЕРБ падна от власт.
Анализ на „Капитал“, заглавието е на Promiana.eu
Материалът Как товарищ Борисов обслужи тръбата на Путин е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
Народ
