Как съкровищата на ДС отидоха в „чекмеджетата“

На 13-ия етаж в една от най-тайнствените сгради в столицата на улица „Хайдушка поляна” е имало стая с номер 13. Там в зданието навремето се е намирало Първо главно управление (ПГУ) на ДС – външнополитическото разузнаване, а сега е централа на Държавна агенция „Разузнаване”, пише „Уикенд“.

В стаята с фаталния номер ПГУ е пазело откраднатите от агентурата му в продължение на 20 г. безценни съкровища. Те са свързани с българската история и култура, но след Десети ноември повечето от тях изчезват мистериозно, с изключение на черновата на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, и някои микрофилми.

В деня на промяната в хранилището е имало близо 3000 оригинални документи, 170 000 кадъра от микрофилми, 10 движими паметници, икони, картини, иззети по секретен път от чужди архиви и частни лица. Комисията по досиета намира секретни документи, които показват, че през юни 1972 г. в ПГУ е създадена нова разузнавателна структура – отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” (КИР).

Основен идеолог на отдела е Александър Фол, който по това време е доцент в Софийския университет „Климент Охридски”. Фол има решаваща дума при организирането и насоките на дейността на новата структура. Впоследствие ще стане професор и придобие славата на траколог.

Създаването на КИР съвпада с навлизането на дъщерята на Тодор Живков Людмила в политиката. По това време тя е назначена за зам.-председател на Комитета за изкуство и култура, а малко по-късно ще го оглави. Фол е един от най-близките й сподвижници. Още в началото между отдел 14 и Людмила Живкова е създадена пряка телефонна линия, тип петолъчка, защитена от подслушване.

Основни мишени на КИР стават библиотеки и архивохранилища, изследователски и научни институти, частни колекции зад граница. ПГУ взема на мушка българския манастир „Св. Георги – Зограф“ в монашеската република Света гора на гръцкия полуостров Атон. Той е един от най-големите на Света гора и е на девето място в йерархията на светогорските манастири.

От българската света обител са придобити над 4000 филма с повече от 150 000 кадъра на славянски ръкописи, хрисовули и старопечатни книги. Освен тях са осигурени и над 800 цветни диапозитиви, на които са заснети сгради и миниатюри. Отделно е придобита и информация за над 200 ценни икони. На прицела на отдел О2 „Гърция и Кипър“ и на РИК са черновата на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски и Служебникът на патриарх Евтимий.

Цели 13 години разузнаването подготвя операция с кодовото име „Маратон“. ПГУ получава много точна информация за ситуацията в Зографския манастир през април 1972 г. от свой оперативен работник, закодиран под псевдонима Симеонов.

Той действа под прикритието на дипломат от посолството ни в Атина, и е първият разузнавач, който изпълнява задачи на новосформирания РИК. През 1985 г. Паисиевата история е открадната, но до Служебника на патриарх Евтимий, който векове наред се съхранява в манастира, ДС не успява да достигне.

Точно преди 20 г. – на 2 февруари 1993 г. или 8 години след кражбата, библиотекарят на „Св. Георги – Зограф“ йеромонах Пахомий бие камбаната. Той се усеща, че оригиналът на Паисиевата история е бил подменен. На манастирската пишеща машина написва гневно писмо – най-вероятно до гръцките власти, на което досега никога не е давана гласност. „Уикенд“ успя да го получи от свои източници.

Писмото е подписано от Пахомий и подпечатано с печата на манастира. На някои места шрифтът е неясен, той като вероятно е преснимано от разузнаването на микрофилм.

Монахът твърди, че Паисиевата история е открадната от Петър Митанов, който е член ефория „Зограф“. Митанов е реставратор и няколко пъти е посещавал манастира. Според твърдения на разузнавачи той и доц. Михаил Енев – преподавател в СУ по фотография, са автори на копието. Митанов обаче пръв алармира на пресконференция, че Паисиевата история е изчезнала от манастира.

Дядо Пахомий описва и визитата в манастира на трима души от България – Дико Пехливанов – съветник на посланика, Венцислав Агайн – първи секретар в посолството и Иван Генов – втори консул в Солун. Библиотекарят бърка малкото името на Пехливанов, когото нарича Дико, а той всъщност е Динко.

Тримата донесли специално изработена дебела пластмасова кутия, в която да се сложи неоригиналната преснета Паисиева история и да се запечата под предлог да не се разваля ръкописът. Пахомий нарича всичко това „умна и тихо погнусна престъпна операция“. Той настоява оригиналът да бъде незабавно върнат и заплашва с гнева на Свети Георги, че рано или късно светецът няма да прости на извършителите и те ще заплатят злодеянието в неговата обител.

Подмяната става навръх Никулден – на 18 декември 1985 г. от резидентите в Гърция и разузнавачи от ПГУ Генов и Агайн. На Атон всички празници и служения са по стария календар. Генов моли дядо Пахомий да се качи на горния етаж, за да донесе един документ. Монахът с неохота се качва нагоре и точно в този промеждутък Генов и Агайн сменят изданията.

Те носят дипломатическо куфарче с тайник, в който поставят оригинала на Паисиевата история. В плексигласовата кутия е сложен фалшификатът, отворен на стр. 34, както е бил оригиналът, а капакът й е намазан с бързосъхнещо лепило.  В това време Пехливанов, който е взет за прикритие – той няма нищо общо със службите, разглежда с интерес библиотеката.

„Дядо, да знаеш, че по искане на Христо Маринчев слагаме капака, за да се запази добре ръкописа, да не го пипа всеки, който дойде в манастира“, казва Генов и духовникът нито за миг не се усъмнява. По това време полковникът от ПГУ Христо Маринчев е зам.-шеф на КИР и официално е съветник в  Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове към Министерството на външните работи. Той е разработил плановете по операция „Маратон“ и впоследствие се издига до генерал-майор от ДС.

Маринчев също е трябвало да бъде в групата, но гръцките власти не му дават „диамонитирион“ – виза от Бюрото за поклонници в Урануполи. Тримата остават в манастира четири дни. Когато стигат на пристана, Генов и Агайн виждат, че гръцките служители проверяват всички чанти на пътниците за корабчето.

Тогава Агайн вади от тайника ръкописа и го мушва отзад в панталона си, като го прикрива с връхната си дреха. После от Урануполи безценният ръкопис е пренесен в Солун оттам с дипломатическа поща стига до София. Така завършва тайната операция „Маратон“.

В архива на отдел 14 на ПГУ съществуват множество документи, за ценностите, придобити по оперативен път. Сред по-ценните придобивки е преписка на цар Борис I с византийски император и римски папа, материали за Йоан Кукузел – Ангелогласния, най-значимият средновековен български светец, църковен певец, композитор и реформатор на византийското нотно писмо.

След ценните архиви идва ред и на картините. В документите на КИР е посочено, че отдел 14 придобива от САЩ ценни картини на Владимир Димитров – Майстора от ранния му период. През 1924 г. големият български художник сключва договор с тогавашния пълномощен министър на САЩ в Чехословакия Джон Крейн, който срещу солидна за времето си сума предварително откупува картините, които Майстора рисува през следващите 4 г. 

През 1980 г., когато е отбелязана 100-годишнината от рождението на Майстора, включена в календара на ЮНЕСКО, в София е открита изложба с 60 картини от колекцията на Крейн, които остават у нас. Специалистите смятат, че десетки картини на художника са в неизвестност. Кои точно произведения на Майстора КИР връща от САЩ, така и не става ясно от архивите – те не са конкретно упоменати с имената им, както би следвало да бъде. 

ПГУ придобива творби на световно известния български скулптор Асен Пейков, който живее в Италия и там е една от водещите фигури в изкуството. Създава над 1300 творби. В ателието си в Рим прави потрети на италиански интелектуалци, както и на световно известни личности, сред които и актрисата София Лорен, която му позира през 1953 г. Сред на най-известните му творби е статуята на Леонардо да Винчи на международното летище в Рим.

ДС преснима и фотоархива на енорийския свещеник от сръбски произход Матей Матеич, който е американски професор в университета по славянски език в гр. Кълъмбъс – столицата на щата Охайо. През 1970 г. той успява да извърши първата голяма изследователска експедиция в светогорския манастир „Хилендар” и заснема над 800 славянски маноскрипти – една от най-големите си колекции на славянски документи по това време.

ПГУ му завежда разработка под псевдоним „Майкъл” и се добира до голяма част от фотоархива му, когато през 1980 г. той посещава София. В стаята му в хотел „Балкан“ операцията е ръководена от тогавашния началник на отдел 14 отдел полк. Георги Авджиев и за около три часа и половина са заснети около 5000 кадъра.

Година по-късно КИР се сдобива с пишеща машина на ВМРО и оригинал на грамота на австрийската императрица Мария Тереза за правата на банатските българи, открадната от Румъния.

След Десети ноември наследникът на ПГУ – Националната разузнавателна служба (НРС), твърди, че е предала всички ценности  – артефакти, копия, документи, картини и икони, на отговорните за опазването им културни институции. През годините на запитвания на медии обаче всички те отговарят, че не са получавали нищо от НРС.

Само Държавна агенция архиви посочва, че e получила документи за лидера на ВМРО Ванче Михайлов на 5 октомври 2009 г. Комисията по досиетата не открива и инвентарната книга на хранилището на отдел 14 КИР. В сборника си, посветен на КИР, тя отбелязва, че съдбата на материалите, които не са предадени на институциите, е неизвестна.

Остава неясна и съдбата на картините на Майстора, скулпторите на Асен Пейков, оригиналните документи, иконите и книгите, за които има свидетелства в архивите на ПГУ. Само 60-те картини на Майстора, напоени с боите от четката му и с история, според галеристи днес се оценяват на над 3 млн. евро или впечатляващите 6 млн. лева. Съкровищата просто изчезват в прехода, а вероятно някои от тях радват окото в закрити частни колекции.

Четирима началници заключват „Историята славянобългарска“

„Ръководството на МВР показа Паисиевата история на Тодор Живков, той я видя, вдигна рамене и след това тя отиде в касата на началника на ПГУ”, коментира през 2012 г. бившият кадрови разузнавач и дипломат Красимир Райдовски.

 В последствие реликвата престоява в касата на четирима генерали  – двама началници на ПГУ – Васил Коцев и Владо Тодоров, и двама шефове на НРС – Румен Тошков и Бриго Аспарухов. Последният предава лично реликвата на директора на НИМ проф. Божидар Димитров, който легализира откраднатия оригинал.

Професорът разгласява в пресата, че неизвестен дарител му е подхвърлил пред кабинета в НИМ (по това време музеят е в сградата на Съдебната палата) оригинала на „Историята”, увит в омачкан вестник. Накрая лично тогавашният президент Петър Стоянов отива през март 1998 г. в Атон, а Божидар Димитров предава оригинала в ръцете на игумена на българския манастир „Св. Георги – Зограф” архимандрит Амвросий.

Живко Попов закопава в гроб контрабандно злато

Архивите на КИР разкриват, че служба „Културно наследство“ също е получавала ценности от ПГУ, като например пет картини на художника Никола Кожухаров (1892-1971), учил при Мърквичка и специализирал в Парижката академия за изящни изкуства.

Платната изобразяват семейството на цар Борис III. „Културно наследство“ е създадена със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1977 г. за честванията на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

За ръководители на службата са избрани председателят на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова и външният и вътрешният министър – Петър Младенов и ген. Димитър Стоянов. Пряк неин началник става зам.-външният министър Живко Попов, който е полковник от ПГУ и кандидат член на ЦК на БКП.

Попов се забърква в една от най-големите корупционни афери по времето на комунизма. След смъртта на Людмила, той е арестуван и осъден на затвор, заедно с шефа на КИР полк. Емил Александров. Двамата са получили в разпореждане 9,5 млн. валутни лева, равняващи се тогава на 10  млн. долара, от които над 9,3 млн. лева са прахосани. Попов е разследван от полковника от Второ главно управление на ДС Стефан Лилов.

Контраразузнаването образува и дело за оперативна разработка „Горгона“ срещу съпругата му Юлия Василева. Тя е професор по генетика и според бивши офицери от ПГУ е нещатен сътрудник на научно-техническото разузнаване.

В древногръцката митология Горгони са три сестри крилати жени чудовища със змии вместо коси и с поглед, който превръща всичко живо в камък. Полк. Лилов разкрива, че Живко Попов влиза във връзка с италианската мафия, която краде немаркирано злато от тамошна фабрика, и той го внася контрабандно у нас.

На „Златарска промишленост“ е наредено да маркира златото и оттам една част се продава в „Кореком“, а парите се внасят във фонд „1300 години България”. Друга част от жълтия метал Попов закопава в гроба на бащата на съпругата си.

Полковник моли за шкаф и пердета

14-и отдел пази придобити писмени и веществени паметници на историята и културата в дървени шкафове и каси в стая 13. На този секретен етаж се намира и шифърът на ПГУ.

Създаването на ред в хранилището става едва през 1981 г. след докладна на началника на отдел 14 полк. Георги Авджиев до шефа на ПГУ ген. Васил Коцев. Авджиев открито говори за опасността ценните експонати да бъдат похабени.

Той иска от генерала да разреши закупуването на черни пердета, непропускащи светлина, железен двукрилен шкаф, в който да се съхраняват най-ценните експонати и подходящо преносимо пожарогасително средство като със същата цел към наличната чешма в помещението да бъде зачислен подходящ маркуч.

Материалът Как съкровищата на ДС отидоха в „чекмеджетата“ е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ