Кабинетът “Попов“ – какво всъщност стана преди 30 години и работи ли формулата сега
През последните дни в коментари на политици и експерти се споменава правителството на Димитър Попов и може ли и днес да се стигне до подобно програмно правителство. Кабинетът „Попов“ е известен като „правителство на националното съгласие“.
Кабинетът на Димитър Попов е избран в последните дни на 1990 година в условията на тежка икономическа, финансова, социална криза и дори продоволствена криза от т.нар. „Луканова зима“.
Избран е за срок от половин година, но действа близо година. След като вторият кабинет „Луканов“ е принуден от тежката криза довела до огромни протести да подаде оставка, партиите във Великото Народно събрание започват преговори и стигат до решението двете най-големи групи – БСП и СДС, и четвъртата – БЗНС , да направят общ кабинет, съобщава БНТ.
Така зад него има огромно мнозинство от над 350 от общо 400 народни представители във Великото Народно събрание. И този кабинет е съставен по формула, отговаряща на парламентарната тежест на коалиралите се партии. Той има премиер, който е безпартиен в лицето на съдията от Върховния съд Димитър Попов. Именно като министър-председател той остава в историята с думите „За бога, братя! Не купувайте!“.
В кабинета има трима вицепремиери – по един от всяка партия – Александър Томов от БСП, Димитър Луджев от СДС и Виктор Вълков от БЗНС. А министрите са по формулата: БСП – 7, СДС – 3, БЗНС – 2 и безпартийни – 6.
„Благодарение на добрата воля на политическите сили съм в състояние да съобщя, че изпълних възложената ми задача“, казва Димитър Попов, министър-председател (22.12.1990 – 8.11.1991 г.)
„Преговорите вървяха през целия месец декември, дори в края на ноември започнаха 1990 година“, каза Александър Томов, вицепремиер в кабинета „Попов“.
„Ситуацията беше такава, че целият тогавашен свят, нашият се разпадна. Държавата беше в дефолт, във фалит“, каза Иван Пушкаров, министър на индустрията, търговията и услугите в кабинета „Попов“.
Преговорите се водят от две контактни групи – едната от БСП, която разполага с абсолютно мнозинство във Великото народно събрание, а втората от СДС, които са и втора политическа сила. Иван Пушкаров и днес е убеден, че безизходицата е била основната причина да се стигне до голямата коалиция:
„И поставихме условието или приемат програмата на СДС – икономическата, и програмата за преминаване към демократично общество, или управляват и продължават докато се изтрепем“.
„Аз мисля, че намерихме решение на всички въпроси. Аз не помня да съм имал спорове, съществени, по голямата политика с Иван Костов, с Димитър Луджев или с Иван Пушкаров“, каза Александър Томов.
Сред решенията, които кабинетът „Попов“ взима, са изваждането на България от икономическата организация на соцлагера, известна като СИВ, както и преминаването от планова към пазарна икономика.
„Какво друго можеха да направят. Спряха плащания по външния дълг. Държавата я заварихме с 50 милиона валутен резерв. Пълен дефицит“, каза Иван Пушкаров.
„Прагматичният подход сплотява хората. Нуждата от ежедневни решения, ние заварихме празни магазини. Бяха прибрали, във връзка с очакванията за пускане на цените, бяха прибрали голяма част от стоката в складовете и очакваха качването на цените“, каза Александър Томов.
Именно освобождаването на цените се превръща в новата арена на политически сблъсък дори между трите най-големи партии, които сформират кабинета „Попов“.
„Либерализира цените. Спаси страната от огромна инфлация, защото при началото на старта на този процес инфлацията стигна 600%, ние я доведохме до 2% за около три месеца“, каза Александър Томов.
„Особено налагане нямаше, въпросът беше в детайлите доколко, кой, кога“, каза още Иван Пушкаров.
В съставянето на кабинета „Попов“ най-трудният въпрос е бил кой да бъде министър на вътрешните работи, решението постът да бъде поверен на безспорния юрист Христо Данов е взето буквално секунди преди гласуването.
Така кабинетът „Попов“ дава възможност Великото Народно събрание да изпълни мандата си и да приеме сега действащата Конституция, а не да се саморазпусне преди изпълнението на тази задача и с това да доведе до още по-дълбока политическа криза.
