„Глад, студ, затворени заводи“: Ще паднем ли в капана на „Газпром“?

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Глад, студ, затворени заводи. Хаос и разруха. Такава картина чертаят част от работодателите и политиците през последните дни, твърдейки, че през зимата газ няма да има. Подобна теза изрази и президентът Румен Радев при назначаването на новия служебен кабинет.

А в сряда вечер, точно в 19 часа, на извънредна пресконференция служебният премиер Гълъб Донев обяви създаването на кризисен щаб, който да търси решение в „критичната“ ситуация.

Всичко това е доста преувеличено и дори невярно. Първо, газ в региона има и въпросът е да се осигури начин за неговото доставяне.

Второ, България използва сравнително малко природен газ и затова той не е от критична важност за икономиката – 30% от общото потребление се пада само на „Топлофикация София“ (при крайна нужда може да се използва мазут), а само незначителна част от домакинствата разчита директно на газа (може да се мине на ток, който и без това е много по-евтин).

И трето, повечето големи заводи като „Лукойл Нефтохим“, торовите комбинати и стъкларските заводи отдавна се оправят самостоятелно – дали чрез собствен внос (пазарът е отворен и всеки може да купува и доставя откъдето иска), или с алтернативни горива като амоняк.

Страхуват ли ви

Плашенето с газа, в което в последните дни се включиха и куп „анализатори“, политолози и кой ли още не, обаче може да има цел. То осигурява алиби за обръщането към „Газпром“. Един вид – без руския газ няма как да се оправим и ни чака гибел.

А това, че вече четвърти месец без „Газпром“ проблеми с доставките няма, че хранилището в Чирен се пълни, че има договорки за LNG през зимата, умишлено се пропуска и забравя. Дори се отрича от служебния кабинет.

Макар все още да не е казано директно, думите на президента, коментарите на назначеното от него правителство и призивите на редица други публични лица се тълкуват точно като заявка за възстановяването на доставките от „Газпром“.

Още повече че новият енергиен министър Росен Христов е живял и работил осем години в Русия, има бизнес партньорства с руски граждани и почти никакъв опит в самия енергиен сектор. А началник на политическия му кабинет е енергийната съветничка на Радев – Любомира Ганчева, която е бивш зам.-председател на АБВ (партията на Румен Петков) – една от най-проруските партии в България.

Това е и официалното искане на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), която на 1 август призова с отворено писмо да бъдат възобновени спешно доставките по руския договор.

На 3 август в ефира на „Нова телевизия“ председателят на съвета на директорите на „Булгаргаз“ Иван Топчийски открито заяви, че не изключва такава възможност.

На този фон е много вероятно след няколко дни новият кризисен щаб да излезе именно с такова предложение – да се направи всичко възможно за възобновяване на доставките на газ от „Газпром“. Защото обявеното от енергийния министър Христов намерение за търг за втечнен газ е самоизключващо се след думите му, че договорените от кабинета „Петков“ танкери няма къде да се разтоварят.

Подобен сценарий обаче крие много рискове, които трябва добре да бъдат оценени от президента Радев.

Какви са рисковете от връщането на руския газ

Ако сега България започне да плаща на „Газпром“ според указа на Владимир Путин от 31 март (чрез две сметки в Газпромбанк – едната в долари, другата в рубли), реално ще загуби всички козове пред евентуален арбитраж с руската компания за спрените доставки и клаузата take or pay (взимаш или плащаш).

Просто няма да има как държавата да оправдае твърденията си за невъзможността за плащане през изминалите три-четири месеца – все пак това беше официалната ни позиция досега. Грубо това може да струва най-малко 300-400 млн. лв., които ще трябва да се платят на „Газпром“ за невзетия през май, юни, юли и август газ.

Освен това има и друг проблем – връщането на „Газпром“ може да разколебае западните партньори, които сега осигуряват втечнен газ за България. Това означава, че ще има реален риск да останем без алтернатива на руските доставки точно в зимните месеци. А Кремъл вече показа, че може да спира газа и на тези, които си плащат по схемата с превалутирането в рубли. Накратко – не са сигурен доставчик.

Така България сама се вкарва в капана, ако отново стане изцяло зависима от Москва, отрязвайки възможността за алтернативни доставки.

Подобен ход ще има и дългосрочни последици, тъй като по-трудно ще се осигури многогодишен договор за доставка на втечнен газ. Нещо повече – ако се стигне до нов договор с „Газпром“, за какъвто вече се носи слух, че може да работи служебният кабинет, подобна опция напълно изчезва.

Политическата цена също ще е висока – завиването на България към Русия може да спъне отпускането на евросредства по плана за възстановяване и оперативните програми до края на тази година. Но най-вече ще покаже, че на София не може да се разчита.

Също така трябва да се отчита и променящата се политическа обстановка. След изборите в началото на октомври може да има ново прозападно правителство, което ще бъде поставено в капан от служебния кабинет, ако преди това „Газпром“ е върнат в играта. С един нов 10-годишен договор на практика България може да стане за пореден път пленница на Русия.

Спасителят от изток

„Има вероятност да получим доставки от „Газпром“ до края на годината“, казва председателят на съвета на директорите на „Булгаргаз“ Иван Топчийски пред „Нова телевизия“ и допълва, че за това трябва да сме готови да поемем евентуалните количества, защото, ако дойде и втечненият газ, и този от „Газпром“, нямало да може да поемем толкова много.

Или казано по друг начин – по-добре да не търсим алтернативи и да се откажем от танкерите, които САЩ, ЕС, Катар и други може да ни дадат, а да чакаме „Газпром“ да се смили на нас.

Това обаче е повече от абсурдно. В момента целият регион и Европа изпитват остра нужда от газ и всеки танкер може буквално веднага да се препродаде. Въпрос на търговски подход. Частната компания „Овергаз“ например успя да договори, макар и за след година, дългосрочен договор за доставки на втечнен газ.

Истината е, че „Булгаргаз“ не се държи като истински търговец – нито след като стана ясно, че може да има проблем с руските доставки, нито преди това, нито сега. Държавното дружество е по-скоро в ролята на прекупвач, който получава газ по дългосрочни договори (сключени на държавно ниво) и го препродава на българските потребители.

Да се търсят количества по пазарите в Европа и света, да се правят сделки, да се резервират капацитети по преносната мрежа и LNG терминалите е нещо екзотично за „Булгаргаз“. И точно в това е проблемът сега.

Към момента наистина не са договорени около 30% от нужните количества за България до края на зимния период.

По този повод възстановеният стар председател на КЕВР обяви, че още от 31 март, след издаването на указа на Владимир Путин за плащанията в рубли, „Булгаргаз“ е трябвало да започне разговори за подписване на дългосрочен договор за доставки на природен газ. „Пропилени са четири месеца, тъй като и към момента нямаме такъв освен стария за азерския газ“, заяви още той.

Подобен договор можеше да има поне от началото на следващата година – ако беше обявен международен търг за 2 млрд. куб.м (колкото ни трябват освен азерския газ), с достатъчен срок за подаване на оферти, с ясна времева рамка и дълъг хоризонт. Но към момента ситуацията е различна и решенията се взимат ден за ден. Не са запазени и капацитети в терминалите за разтоварване на втечнен газ.

Въпреки това пазарът на природен газ е отворен и при невъзможност „Булгаргаз“ да осигури нужните количества по всяка вероятност ще се намерят други търговци, които да направят това. Разбира се, на съответната цена. Но при всички положения апокалиптичният сценарий България да остане без газ е много малко вероятен.

Има ли риск за газовата връзка с Гърция

Има и един друг голям риск в цялата тази суматоха около служебния завой към Москва, който изглежда, че прави Румен Радев. И това е пускането на газовата връзка с Гърция. За нея има подписан акт 14, но предстои подписването на актовете 15 и 16, за да бъде въведена в експлоатация. Този процес, за разлика от „Турски поток“, може да се проточи с месеци.

Още повече че на 29 юли е подадено за вписване в Търговския регистър заявление за промени в ръководството на компанията, която управлява интерконектора – „Ай Си Джи Би“. Ако по някаква причини този процес се проточи (например жалби и други процедурни хватки), може да се окаже, че няма да има кой да подпише актовете.

А това означава, че от 1 октомври няма как азерският газ да започне да влиза в България в пълните му обеми и на съответната ниска цена според договора.

Сега получаваме две трети от количествата на пазарна цена, тъй като връзката с Гърция още не е готова, а именно тя е записана като трасе в договора.

Публикация на „Капитал“, заглавието е на Promiana.eu

Материалът „Глад, студ, затворени заводи“: Ще паднем ли в капана на „Газпром“? е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ