ФИНАЛ: Съдебната кочина остана неизрината

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

В политическата вихрушка изборът на членове на следващия Висш съдебен съвет от съдийската квота не получи полагащото се обществено внимание. ВСС е ключов орган в държавата и делата му са от значение не само за гилдията, но и за цялото общество.

Той организира и кадрува в съдебната власт, определя политиката й и би трябвало да защитава независимостта й – нещо, в което мнозинството на съвета се проваля от дълги години. Затова никак не е без значение кой ще попадне в него.

Съдиите избират шестима от 25-те членове на съвета с пряк и таен вот. Има достъп и за дистанционно електронно гласуване. Право на глас имаха 2197 съдии, от които 1916 бяха заявили, че ще го направят онлайн.

В крайна сметка и в двата тура на изборите гласуваха малко над 1400 съдии. Въпреки удобството на дистанционното гласуване стотици съдии – близо 800! – бойкотираха вота.

Няма разумно обяснение защо такъв голям процент от съдиите, уж умни хора, оставиха някой друг да взема решенията вместо тях.

Кандидатите бяха 15. Но в съвета влязоха Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Явор Колев (председател на Административния съд в Пловдив), Миглена Тянкова (председател на Окръжния съд в Хасково), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на Софийския районен съд) и Младен Димитров (председател на Районния съд във В. Търново).

Същите кандидати, все шефове в системата, събраха най-много гласове и на първия тур. Накратко – все ръководители от системата, избрани в мандата на все още действащия съвет, при това на ниско ниво и всички без един не са от софийските съдилища.

Никой от тях не е свързан и със Съюза на съдиите в България. Тази най-голяма гилдийна организация, която години наред неуморно се бореше със статуквото и затова бе демонизирана от него и постепенно изгуби позиции, защото самите съдии се отръпват от нея, страхувайки се от последици за себе си, ако името им се свързва със съюза.

От месеци се говори, че точно тези шестима магистрати ще бъдат избрани за членове на съвета. Почти невъзможно е да бъде доказано, но мълвата в системата е, че зад този подбор стои председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и остатъците от кръга на Сотир Цацаров.

Ако е така, подборът явно е направен много прецизно – равно разпределение на мъже и жени, хора от цялата страна, все шефове.

Преброяването на бюлетините се излъчваше онлайн. Така се видя, че много от съдиите, гласували с хартия, са отбелязали точно тази шестица. Какъв е шансът магистратите да предпочетат в комплект точно тези претенденти, защото лично ги познават и са убедени в моралните и професионалните им качества?! По-скоро нищожен. А дирижираният вот стана очеваден.

Не трябва да забравяме и че ВСС отказа да съгласува системата за онлайн гласуване с Министерството на електронното управление, въпреки че министърът в оставка Божидар Божанов алармира за възможни злоупотреби.

Съдии на различни нива в системата, с които „Сега“ разговаря, споделиха, че техни колеги, които не са пожелали да гласуват, смятат, че няма смисъл, че всичко е загубено и статуквото ще пробие и през парламентарната квота в съвета.

Освен това е ясно, че следващата седмица прокурорската квота ще се запълни точно с магистратите, определени от главния прокурор Иван Гешев.

Затова и гласуващите съдии масово са избрали да подкрепят статуквото в системата, да изберат спокойствието, че всичко ще продължи постарому. Вероятно новият съвет ще опита да демонстрира, че ще обслужва системата, че ще отпуши атестирането и конкурсите, с които сега действащият съвет тотално не се справи. Но за неща като отстраняването на Гешев например ще бъдат пас, копие на настоящия съвет.

„Голяма част от съдийството се промени. Сега за повечето колеги е важно да ги управлява този, който ще им осигури личния комфорт и социалните благинки. Те искат да работят Възможно най-малко и да получават големите си заплати. Не ги интересува дали началниците им продават делата, дали са в колаборация със силните на политическата и икономическата сцена“, смята един от магистратите, които „Сега“ по-търси за коментар.

Той продължи, че този процес на опитомяване на съдийското съсловие изобщо не е от вчера, а върви от началото на XXI век. И даде пример със Софийския районен съд, който „преди беше бурен и буден, а сега е инертна маса“.

Всичко започва още от Националния институт на правосъдието, през който минават всички новоназначени магистрати. Списъкът на съдиите, които се до¬пускат да преподават, е много строго ревизиран, така че в него да няма някой, който ще мъти главата на младите колеги.

Така послушковците постепенно се отглеждат и стават мнозинство в системата. А съдийската гилдия все повече започва да прилича на прокурорската, в която всяка реформаторска искра се потушава, преди да е станала на пламък.

И така излиза, че всички достижения на демокрацията тук са с обра¬тен знак. Прекият избор на членове на ВСС беше въведен точно за да се избегнат ситуации като тази.

Вместо да се поучат от грешките си при първия пряк избор преди 5 г., който прокара пътя към ВСС не само на безупречни, честни и свестни магистрати, този път прекият вот беше като отражение на времената, когато съдиите посочваха делегати, които да изберат членовете на ВСС.

Публикуваме със съкращения от в. „Сега”, заглавието е на Promiana.eu

Материалът ФИНАЛ: Съдебната кочина остана неизрината е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ