Евроатлантически „мужици“ – Бойко и останалите

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Веднага започвам с обяснение на заглавието, по-точно на понятието „мужик“ (в множествено число мужици), тъй като ми е трудно да наглася визуално опцията „под линия“. Какво да се прави – жилав аналогов рецидивизъм под ехото на пишещи машини и с аромата на печатарско мастило.

Ех, минало незабравимо и невъзвратимо! Но, стига лирика, а по същество – „мужик“ означава руски крепостен селянин, като тази словесна категория нерядко се употребява и като нарицателно за руснаците въобще.

Най-вече в подигравателен контекст, а в една по-широка, метафорична семантика се визират характеристики от рода на невежество, религиозен фанатизъм, примирение и подчинение. Все белези на руската етно-психология, разглеждани надълго и нашироко от гигантите на руската литература…

С голи глави, ама с дълги бради

Та, и аз като някои от нашенските пишман политици тръгнах на литературна разходка покрай колосите Толстой, Чехов, Тургенев, Достоевски, Островски…

Бързо обаче се връщам към съвременната евро-атлантическа губерния, където скъпо облечени, лъскави „крепостни“ с бръснати глави и петдневни четини по модата рецитират и нареждат като средновековни руски мужици с дълги до кръста бради, пожълтели от махорката (нискокачествен тютюн за селски плебеи – б.а.).

Тоест, припяват в транс ала „Отче наш“ на псалмите и анатемите от амвона и се кланят като ортодоксални богомолци пред „Бащицата“. Без значение от епохите и епархиите, синдромът на мътното съзнание и механичното повторение е един и същ.

Ето какви тъжни майтапи ми идват в главата на фона на шизофреничните децибели, бомбардиращи от сутрин до вечер напоследък личната и обществената звукова среда.

И отново малко отклонение за обяснение на „музата“ от „мужик“. Бях си избрал стопроцентово вътрешна тема за тази седмица, когато чух по новините в колата за някаква резолюция, внесена от САЩ и сателити в ООН по повод „руската агресия срещу Украйна“, а веднага след това и за поредната истерия на външната министърка на Великобритания, бълнуваща за още и още санкции срещу Кремъл.

Впрочем, така ми се пада, като не си кротувам на „БГ радио“ или на хитовите балади на Лепа, Цеца или Неда, ами търся нещо ново там, където ми пробутват със садистична последователност винаги едно и също. До припадък!

От зори до късна доба: „100 хиляди руски военни на границата с Украйна!, „всеки момент Москва ще нападне!“, „нови, по-сурови санкции срещу компании и длъжностни лица от РФ!“, „Прибалтика, Полша и Румъния очакват още американски военни и оръжия на своя територия!“, „западни държави подготвят евакуация на дипломати“ и т.н.

Всички марионетки по Сателитната верига проклинат Путин като средновековни бабички, макар че Германия и още неколцина опортюнисти спрямо Генералната директива се дърпат от синджира.

Даже президентът на Украйна Зеленски тези дни се опитва да успокои топката в центъра на терена. Мениджърите обаче едва ли ще му позволят, защото по този начин на кино отива цялата им тактическа концепция, базирана на глобалния стрес в името на максималните печалби за Военно-промишления комплекс на САЩ.

Паралелно с още по-твърдото пакетиране на сателитите от НАТО и ЕС. А на съвременните, ортодоксални, евро-атлантически „мужици“ с тлъсти надници от Брюксел, НПО, „консултантските фирми“ или националните правителства не им трябва допълнителна агитация. Те си знаят и затова си лаят по ноти.

Наследниците на адмирал Канарис

Да ви кажа право, учудвам се откъде в тази скопена, подчинена, унизена Европа все още се намират мислещи, достойни, храбри мъже, дръзващи да се изправят срещу могъщото течение на Конюнктурата под крясъците на папагалите.

Миналата седмица стана дума за командира на ВМС на Германия, вицеадмирал Кай-Ахим Шьонбах, принуден да подаде оставка от евро-мужиците заради мъжкото си поведение. Припомням – морският командир заяви, че Украйна няма да си върне Крим, че Путин заслужава уважение, а Русия има право на зона за сигурност около своите граници. А нима е излъгал?

Подобна позиция няколко дни по-късно обяви и президентът на Хърватия Зоран Миланович. Той не само се закани да изтегли всички военни на страната от частите на НАТО при евентуален конфликт в Украйна, но допълни, че властта в Киев е нелегитимна, тъй като е дошла сред преврат и под знака на нацистки символи и военнопрестъпници от Втората световна война.

Има ли нещо невярно или сте забравили за свастиките на факелните шествия в Киев, Лвов и на други места под хоругвите с лика на нацисткия колаборационист и палач Бандера?

Ами живата човешка клада в Одеса на 2 май 2014-та, на която бяха изпепелени повече от 50 рускоезични, православни мъченици, сред които и двама етнически българи от Бесарабия – Иван Милев и Александър Николов?!…

И още малко за реализма и достойнството като антитеза на евро-мужиците. През последните трескави дни външният министър на Унгария – Петер Сиярто, в прав текст заяви, че Будапеща няма да позволи външен диктат що се отнася до икономическите отношения с Русия, енергийните доставки, атомната централа и т.н., а освен това страната по никакъв начин няма да се ангажира с НАТО при евентуален горещ конфликт в Украйна. За миграцията и джендъра – отделно по премиера Виктор Орбан.

Това обаче не е всичко. През миналия уикенд Фридрих Мерц, председател на ХДС, консервативната партия на Ангела Меркел, се противопостави на изваждането на Русия от глобалната банкова система. И призова за умереност и сдържаност.

Също като мнозинството от бизнес и политическия елит на Германия, настояващ за пускане на „Северен поток-2“ и нормален диалог с Москва. Особено последователни са десните от ХСС в Бавария, наследници на Франц Йозеф Щраус, личния приятел на Тодор Живков, постигнал големи успехи по ловните полета на НРБ. Впрочем, Берлин не допусна въздушен, оръжеен мост от Великобритания към Украйна и реекспорт на оръжие от… ГДР от Прибалтика към Донбас. Примерите от този сюжет са доста.

Какво излиза? Ами това, че почти осем десетилетия след края на Втората световна война в Европа все още се намират наследници на адмирал Вилхелм Канарис. Това е онзи знаменит началник на Абвера, военното разузнаване на Третия райх, който тайно работи срещу нацистката лудост на маниака Адолф Хитлер, комуникира със Съюзниците от Москва, Лондон и Вашингтон и подкрепя неуспешния атентат срещу Фюрера през 1944-та.

В крайна сметка Адмирала е арестуван от Гестапо и обесен по особено жесток начин точно месец преди края на войната. В наши дни друг висш военноморски офицер – вицеадмирал Шьонбах, каза: „Стига безумия!” и си плати цената за морала и мъжеството. Очевидно са прави онези, които казват, че ВМС са аристокрацията на армията. Заедно с ВВС…

Уроците на Борис III

Какво излиза от простата сметка, ама за умни хора? Германия и най-близките й съюзници във Втората световна война – Унгария и марионетната държава на „усташите“ Хърватия, бягат като дявол от тамян от сблъсък с руската Мечка, защото знаят, че тя никога не започва битката, но винаги завършва в чуждата бърлога. А този път ще бъде като за последно!

Освен това и други съюзници на Третия райх преди осем десетилетия – Италия и Испания, също си траят, доколкото е възможно. Държат се умерено, търсят компромис между САЩ и Москва. За разлика от румънците, мераклии за американско атомно оръжие, ама те са „римски цигани“ с балкански корен и това обяснява всичко…

Тук е моментът за едно важно уточнение с препратка към България. И Унгария, и Хърватия, и Румъния, и Италия, и Испания изпращат части на Източния фронт по време на Втората световна война, а обратно получават само хиляди ковчези от Сталинград и Черноморието. Бялата мечка не се шегува и няма пощада, ако я дръпнеш за козината. И сега към нашата мила, малка, бедна, но единствена родина…

При цялата ми генетична, антимонархическа природа съм длъжен да отдам заслуженото на цар Борис III, който въпреки антиеврейския ЗЗД, Тристранния пакт, войната срещу Лондон и Вашингтон, бомбардировките на англо-американците, отрязаните партизански глави и смъртните присъди срещу генерал Владимир Заимов и поета Никола Вапцаров не изпраща нито един български войник на Източния фронт срещу СССР.

Защото Кобургът, като етнически немец и мъдър държавник, остава верен на своя железен принцип – винаги с Германия, никога срещу Русия. Уви, тази традиция отдавна е заличена от съвременните нашенски евро-мужици, по-католици от папата, готови да продадат баща и майка за потупване по рамото и ведомост от новия „Голям брат“.

Умните продават, глупавите припяват

Уви, открай време българската външна политика е сбъркана и именно по тази причина победите на българското оръжие винаги са изтичали в канавката под зелената маса на дипломацията. За разлика от хитростта и далновидността на гърци, турци, сърби и даже румънци. Нерадостната традиция продължава и досега.

Кой ни бие през ръцете да се правим на първи евро-атлантици, след като историческата ни парадигма предполага малко по-различен подход? Немецът Борис III го е проумял с разума си на политик, но днешните евро-мужици – не!?

И затова с повод и без повод  натегачите пред „Големия брат“ истеризират, късат ризи и сърца и изливат нова и нова рецитация в познатата дестинация. И, ако някой от властта случайно реши да отмълчи по тактически съображения – веднага следва анатема под знака на „цивилизационния избор“ на племето без право на глас.

Хайде, сериозно. Защо политици и държавници на най-високо ниво от Германия, Италия, Испания, Австрия, Унгария, Чехия, Хърватия, Финландия имат нормалността да изкажат алтернативна позиция спрямо Директивата на Вашингтон, а София е длъжна винаги да бъде по-ниска от тревата и по-тиха от водата?

Сякаш мислещите хора у нас не си дават сметка, че САЩ разполага с близо 1000 военни бази по света срещу десетина руски и има десет пъти по-голям военен бюджет в сравнение с Кремъл? И как така Москва е агресор, след като ракетите на НАТО са на обсег от 7-8 мин. до „Червения площад“, докато отсреща няма реципрочен отговор в Куба или Венецуела?

Вече повече от 30 години „Варшавският договор“ е мъртъв, както и Източният блок. Да, ама „руската заплаха“ винаги е жива, в оборот, независимо че Крим бе „анексиран“ след референдум за разлика от Косово под бомбите. Да не отивам към Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен…

И за финал – умните политици продават, а глупавите припяват. Това е другата интерпретация на аксиомата: „Уважавай се, за да те уважават!“. Е, няма как да ни уважават, след като ние сме винаги готови за слугинаж и за нищо никога не се пазарим за разлика от гърци, турци, унгарци или чехи. Имаш ли претенции, създаваш ли проблеми, „Големият брат“ търси начин да те възмезди. В противен случай си последна дупка на кавала.

Впрочем, докато бе на власт, Бойко Борисов умело балансираше между „началниците“ и Москва и това трябва да му се признае за актив. От известно време обаче и той се повлече по евро-мужиците и започна да приглася на тяхната папагалска ария.

Само и само да злепостави Румен Радев и правителството пред Вашингтон и Брюксел. Друг въпрос е, че в момента и двете страни на булевард „Дондуков“ се намират в нещо като геополитически ступор. Да не си в тяхната ситуация без право на идентификация заради евро-атлантическата мозъчна трапанация…

Георги Атанасов, специално за „Уикенд”, заглавието е на Promiana.eu

Материалът Евроатлантически „мужици“ – Бойко и останалите е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ