ЕТО ЗАЩО СМЕ БЕДНИ: ДС подари България на 200 свои агенти (ИМЕНАТА)

ДС буквално е подарила България на 200 свои агенти, от които една дузина са били богоизбрани офицери от тайните служи. Този шокиращ факт разкри Комисията по досиетата при проверките на приватизацията по отрасли. Данните са предоставени за първи път на „Уикенд” и излизат ексклузивно в последния брой на вестника.

Общият брой на проверените лица по области досега е 245, а комисията извършва проверка на 766 приватизационни договора. Моментната картина разкрива, че в покупката на всяко четвърто приватизирано е участвал човек от ДС.

Агентурният апарат е придобил апетитни хапки във всеки областен град – консервни комбинати, месо- и млекоцентрали, включително клонове на „Родопа”, туризъм, туристическа реклама и хотели, машиностроене, електроника и промишлено строителство, сортови семена, килимарство, автотранспорт и сервизи. Секретните сътрудници на ДС са се набутали даже и в такситата – може би не само заради печелившия бранш, но и поради носталгията по соца, когото ДС използваше таксиджиите за информатори, особено за следене на чужденци.

Първият милион от тази приватизация правят знакови имена от прехода, като бизнесменът Борислав Дионисиев, медийният бос и собственик на „Дарик радио” Радосвет Радев и пловдивския брокер и банкер Христо Александров – Ицо Салфетката. Първите двама вече са покойници, мир на праха им. Триото активно участва навремето в създаването на затворените елитарни бизнес структури на частния капитал като Конфедерацията на едрите индустриалци, по-известна като Г-13, и клуб „Възраждане”.

Борислав Дионисиев е в управата на „Гебо-92”, която закупува предприятието „ПТИС” – поддържане и сервиз, което по това време се занимава с ремонт на изчислителна техника. „Гебо-92” пък имаше договор с Българския спортен тотализатор и години наред обработваше тиражите на тотоигрите.

Според архивите на Комисията по досиетата, през 1980 г. е осъществен оперативен контакт с Дионисиев от Второ главно управление (ВГУ) на ДС – контраразузнаването на режима. През следващата година той е вербуван като агент Христов на ВГУ по американска линия.

Псевдонимът му е идентичен с бащиното име. Документи в личното му дело разкриват, че той многократно е пътувал в чужбина, поддържал е контролирани връзки с представители на американското посолство, включително с първия секретар Робър Берън и Джон Байърли от „Политико-икономическата секция“ на посолството на САЩ, който след години ще се върне в България като посланик.

Дионисиев се жени три пъти. Първата му съпруга е юристката Здравка Калайджиева, която след Десети ноември беше български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

От една справка от ноември 1987 г. в архива на ДС се разбира, че през лятото на същата година Борислав Дионисиев „е сключил граждански брак със съветската гражданка Олга Владимировна Щербицка, родена на 28 септември 1953 г. в СССР. Същата е дъщеря на др. Владимир Щербицки – член на Политбюро на ЦК на КПСС“. Дионисиев последно беше женен за близначката на Гергана Паси – Михаела.

Медийният бос Радосвет Радев за първи път беше осветен от Комисията по досиетата през 2009 г. при проверката на собствениците на електронните медии.

Агентурното му минало е огласено в качеството му на изпълнителен директор в „Дарик радио” АД и собственик в „РИНГ-С.В.” АД. От запазените в архивите на ДС документи Комисията по досиетата установява, че Радев е вербуван от Шесто управление на Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия през 1988 г. като агент под псевдонима Карак.

Вербовчик му е от един от най-добрите офицери в ДС Александър Савов, който след демократичните промени беше шеф на РПУ-Смолян и е баща на певеца, радио и тв водещия Дамян Савов, по-известен като DJ Дамян. При обявяването му през 2009 г. Радев лаконично коментира, че това е било неуспешен опит за вербовка. Кълне се, че не е написал нито един донос.

Преди 10 ноември 1989 г. Радев, който завършва право, работи като журналист – водещ в програма „Христо Ботев” на Българското радио. Тогава е вербуван за Шесто управление на ДС –  отделът, който следи интелигенцията и по-конкретно отделението, което отговаря за средствата за масово осведомяване, сред които е и Българското радио.

С вятъра на демократичните промени радиожурналистът изведнъж сменя амплоато си – впуска се в бизнеса. Както пише в един от по-подробни потрети за бизнес начинанията на Радев във в. „Банкеръ”, още в първите мътни години на прехода името му протича в множество фирми, но с фирмата „Артрейд” осъществява през 1991 г. износ на цветни метали.

Но не „Дарик радио”, с което Радосвет Радев се отъждествява, е неговото голямо бизнес достижение, а участието на едноименното дружество в цели три приватизационни фонда.

Сред тях е и най-големият в страната приватизационен фонд „Доверие”, учреден по време на кабинета на БСП с Жан Виденов, когато бившите комунисти стартираха масовата „социална” приватизация, родила не един или двама олигарси. В. „Стандарт” писа през 2013 г., че няколко години по-рано Радев си е купил хотел във Виена, но не за друго, а защото по собствените му думи „единственият аргумент за това нещо не са били инвестициите, а мястото за получаване на образование на децата ми”.

Христо Александров – шефът на фалиралата през 1997 г. „Агробизнесбанк” и един от т. нар. пловдивски брокери е първият осъден банкер в България след масовите фалити на трезори по време на кабинета „Виденов“.

59-годишният бивш банкер е разкрит от Комисията по досиетата като агент Тошо на Областно управление на МВР-ДС в Пловдив по линия на Шесто управление на ДС от 1987 г. Александров е описван като умел комбинатор и е наричан „пловдивския Остап Бендер”. Преди промените работи като келнер в бара на РУМ „Тракия”.

А още на 21 години се прехвърля в най-реномираното заведение в Стария Пловдив по онова време – ресторант „Ритора”. Оттам му идва и прякорът му Ицо Салфетката. В отрасловата приватизация е осветен с покупката на 100% от капитала на „Тракия Агро“ АД.

През далечните 1993-1994 г. в първоначалния процес на приватизация по време на управлението на кабинета на проф. Любен Беров първи се облажват 60 сътрудници на тоталитарните комунистически служби при проверката на 102 предприятия, продадени им от отрасловите министерства.

С други думи, всеки втори агент е с подарък. Комисия по досиетата откри, че някои от новоизлюпените купувачи са и кредитни милионери, а заемите са им отпускани от фалиралите през управлението на Жан Виденов банки, в чиято управа са били водещите им офицери.

При Виденов картината не се променя – 56 агенти участват в 117 приватизационни договора. В края на 2022 г. Комисията по досиетата започна нова глобална проверка на лицата, свързани с отрасловата приватизация и тя продължава през 2023 г. Поради големия брой проверявани, независимият държавен орган, натоварен с разкриването на агентите на Държавна сигурност и РУМНО, обявява сътрудниците на части по азбучен ред.

Глобалната проверка обхваща приватизирани държавни предприятия по 412 броя договори, както и дружества, еднолични фирми, еднолични търговци и физически лица (купувачи), придобили акции или дялове в тях – по отраслови министерства за 1997 г. Обект на проверката са общо 5491 лица. Комисията е успяла вече да провери 1277 лица, а последната й порция включва нови 24 агенти, облажили се от отрасловата приватизация.

Малката приватизация става с благословията на бившите премиери на две знакови правителства в началото на прехода – на проф. Любен Беров и на Жан Виденов. Покойният професор е бил сътрудник на комунистическите тоталитарни служби. Това разтърсващо разкритие направи председателят на закритата през 2002 г. от НДСВ, БСП и ДПС Комисия по досиетата.

 Проф. Любен Беров е агент на Второ главно управление на ДС. Комисията по досиетата разкри още, че Жан Виденов също е агент на ДС. Той се е подвизавал като съдържател на явочна (конспиративна) квартира по линия на ДС в Окръжното управление на МВР в Пловдив. Действал е под псевдоним Дунав.

Нещо повече, Методи Андреев е прочел и досието на гуруто на прехода Андрей Луканов. Бившият премиер, който навремето раздава куфарчетата с червени пари и трансформира политическата власт на БКП/БСП в икономическа, се оказва секретен сътрудник на комунистическото военно разузнаване РУМНО. Тъй като премиерите Луканов и Беров са покойници, по закон тяхната принадлежност към тоталитарните тайни служби не е огласявана.

Луканов беше убит на 2 октомври 1996 г., година преди приемането на първия закон за досиетата, а Беров почина на 7 декември 2006 г., ден след приемането на действащия в момента закон за досиетата. „Това показва, че в началото на прехода другарите от Държавна сигурност предпочетоха да правят пари вместо политика, защото те знаеха, че рано или късно парите ще им създадат една тайна власт, която отново ще ги вкара във властта на държавата, това което наблюдаваме днес”, убеден е Андреев.

Правителството на Жан Виденов държи първенството по присъствие на агенти на бившата ДС. В кабинета на Виденов агенти са били ключови фигури, отговарящи за приватизацията – вицепремиерът и министър на икономическото развитие Румен Гечев, който е секретен сътрудник в Отдел Х – „Свръхсекретен“ на Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване на режима) и е бил шпионин дори в САЩ с псевдонима Економов, министрите на земеделието и на промишлеността – Васил Чичибаба и Любомир Дачев.

Виденов е имал в кабинета си петима зам.-министри от ДС, съветвали са го нещатни сътрудници на Първо главно управление на ДС в лицето на Владимир Жеглов и Иван Ангелов, а боновата приватизация е била в ръцете на друг сътрудник на ПГУ – Калин Митрев, шеф на Центъра за масова приватизация.

От 10 ноември досега на тази приватизационна афера са помагали 106 вицепремиери, министри и заместник министри, агенти на ДС и РУМНО, показват предоставени от комисията по досиетата данни на „Уикенд“.

Днес поне 89 служители на тоталитарните тайни служи работят в министерствата и дори имат допуск до класифицирана информация – с други думи знаят тайните на държавата и дори на НАТО. Това е пряко потвърждение на теорията на бившия генерален секретар на ЦК на КПСС и шеф на КГБ Юрий Андропов, който изрича крилата фраза, че конфронтацията на системите трябва да се превърне в конвергенция на елитите.

Ето защо постоянно се правят опити за закриване на Комисията по досиетата, която е трън в очите на агентите на ДС и РУМНО, за да се забрави миналото им.

По-недалновидните от тях прахосаха набързо подаръците, но по-далновидните изградиха бизнес империи, някои от които продадоха на чужденци, и сега си живеят царски. Разбира се, с труда на всички българи и с нашите пари.

Материалът ЕТО ЗАЩО СМЕ БЕДНИ: ДС подари България на 200 свои агенти (ИМЕНАТА) е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ