Ето ги ремонтите на закона „Менда – Мента – Горанов“, донесли 600 млн. щети за България

Кой и как е лобирал срещу заплащане в полза на хазартните босове в България, едва ли някога ще бъде доказано с окончателно съдебно решение. Новият пакет антикорупционни санкции по глобалния закон на САЩ „Магнитски“ обаче е добър повод да се припомнят малко известни детайли около хазартния скандал на десетилетието, в резултат от който най-богатият човек в България Васил Божков избяга в Дубай в началото на 2020 г., пише „Медиапул“.

В началото на тази година бившият министър на финансите Владислав Горанов, един от най-приближените хора на лидера на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов, влезе в „Магнитски-2“.

Очевидно финансовото министерство на САЩ е намерило достатъчно доказателства за тезата на Божков, че е плащал 20% от печалбата на „Национална лотария“ (над 60 млн. лева, б.ред.) към управляващата „shaika“ ГЕРБ, за да получи данъчно изключение за бизнеса си.

Вече три години прокуратурата отказва да разследва тези твърдения на бившия хазартен бос, защото трябва да стигне до Борисов и Горанов.

Но колкото и да се опитват, лидерът на ГЕРБ и бившият му министър едва ли някога ще изчистят името си и ще убедят обществото, че не са били наясно със случващото се. Същото важи и за цялата партия ГЕРБ, но и за други партии и техни изтъкнати политици, които са имали дейна роля в прекрояване на законодателната рамка в интерес на Божков.

Манипулиране на законодателството

Аргументацията на американското финансово министерство за санкционирането на Горанов е озаглавена „манипулиране на законодателството“.

„Като министър на финансите Горанов е участвал в корупционна схема, в резултат на която български длъжностни лица са получили десетки милиони евро в замяна на благоприятно законодателство, облагодетелстващо кръгове в хазартния бизнес. Съдебно оспорване на оценки за данъчни задължения в следствие на допълнителни промени, наложени от корупционното законодателство, установи, че са нанесени данъчни щети от близо 600 милиона лева (прибл. 300 милиона долара) за петгодишен период, в полза на интересите на български олигарси“, обяви службата OFAC на американското финансово министерство.

Връщането назад във времето около поправките в закона за хазарта вади на светло поне два любопитни детайла. Единият е, че данъчната схема в полза на Божков (и ощетяваща държавата) е била задействана още по времето на кабинета „Орешарски“ и е продължила при две служебни правителства – „Близнашки“ (назначено от президента Росен Плевнелиев) и „Герджиков“ (назначено от президента Румен Радев).

А вторият е, че самият Горанов като министър предприема много нелогичен ход на 23 януари 2020 г. – шест дни преди прокурорския екшън в офисите на Божков. Точно тогава Горанов официално предлага законопроект за по-ниско облагане на хазарта.

Първоначалният импулс идва от Йордан Цонев от ДПС

Всичко започва в края на 2013 г., при управлението на кабинета „Орешарски“, когато председател на бюджетната комисия е Йордан Цонев – Данчо Ментата от ДПС, обичайният заподозрян, когато става дума за облагане на хазарта.

Тогава депутатите отменят данъка върху хазарта и го заменят с държавна такса, която се събира от Държавната комисия по хазарта (ДКХ). Първоначалното предложение на Йордан Цонев претърпява сериозна промяна между първо и второ четене и в резултат са приети текстове на Георги Кадиев (БСП), според които онлайн хазартът трябва да се облага с 20% върху разликата между събраните залози и изплатените печалби, а офлайн залаганията – с 15% върху оборота (което всъщност е доста по-високо облагане).

В процеса на промяна се оказва, че народните представители са забравили да обложат лотарийните игри, които в онзи момент едва прохождат. Така през цялата 2014 г. лотариите не плащат такса.

Това означава, че схемата действа още по време на кабинета на „Орешарски“. Нещо повече – тя е продължила да действа и при две служебни правителства, така че отговорни за нея са общо четирима финансови министри – Петър Чобанов, Румен Порожанов, Владислав Горанов и Кирил Ананиев. Досега обаче Васил Божков обвинява за рекет единствено Бойко Борисов, Владислав Горанов и техните приближени.

Епизодът с поправката „Кадиев“

В края на 2014 г., когато на власт вече е кабинетът „Борисов 2“, Георги Кадиев внася предложение, за да поправи пропуска си за необлагането на лотариите в продължение на цяла година. Именно това е моментът на развръзката, в който Божков твърди, че се е разиграла случката с рекета, макар че към онзи момент „Националната лотария“ тепърва прохожда.

Според текста на Кадиев, внесен на 29 октомври 2014 г., всички игри – тото, лото, лотарии и др., без покер турнирите, трябва да се облагат с 15% такса върху залозите. В предложението се прави ясно разграничение между моментните лотарии и покер турнирите, така че да е абсолютно ясно, че първите се облагат с по-високата такса (15% върху залозите).

Божков твърди, че непосредствено след това получил телефонно обаждане от тогавашния премиер Бойко Борисов за среща, на която се договорили проблемът да се оправи без много шум.

Стенограмите на парламента показват, че след убеждаване от тогавашния председател на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) на 13 ноември 2014 година законопроектът на Кадиев е приет с 15 „за“, без въздържали се и „против“.

Това означава, че членовете на комисията от всички парламентарни групи по това време са подкрепили високото и ясно разписано облагане.

Нещата напълно се променят при гласуването в зала на първо четене, проведено на 19 ноември. Гласуват само 79 народни представители. От тях 20 са „за“, 23 – „против“, а 36 се въздържат. От ГЕРБ гласуват 31 депутати, от които 24 са „против“ или „въздържали се“.

„В бюджетната комисия имаше пълна подкрепа от всички политически партии и фактът, че в момента няма подкрепа, за мен е достатъчно показателен. Това означава, че или не разбирате какво гласуваме, а аз бях, мисля си, разбран, или в случая има грубо лобиране – корпоративно. Благодаря Ви“, казва още тогава вносителят Кадиев.

След прегласуването няма особена промяна в нагласите на депутатите. Законопроектът е окончателно отхвърлен с 32 гласа „за“, 21 „против“ и 30 „въздържали се“. При прегласуването гласуват 29 депутати от ГЕРБ, от които 15 са „за“, а 14 са „въздържали се“. Най-голям принос за отхвърлянето на проекта имат депутатите на ДПС, ГЕРБ и АБВ.

Развръзката

Същия ден, в който се отхвърля предложението на Кадев, Менда Стоянова внася нов законопроект, който впоследствие е приет. Практически тя добавя единствено забравените лотарийните игри и бингото към съществуващия тогава текст, като запазва неяснотата около „хазартните игри, за които се събират такси и комисиони“.

Ето какво гласи законът след намесата на ГЕРБ:

„За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри – традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие – в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони“.

Така и след изричното записване на лотарията в закона, Божков продължава да плаща по-ниска такса, както за „Еврофутбол“ още по времето на „Орешарски“, но вече и върху лотарийните игри. Причината за това е двусмисленият текст, който позволява на Божков да твърди както за талончетата, така и за „Еврофутбол“, че се събират комисионни, а не залози, и така бизнесът му попадал в хипотезата за по-ниска държавна такса.

В сигнала си до прокуратурата от 2020 г. Божков твърди, че веднага след приемането на поправката на Менда Стоянова му се обадил Борисов и му казал, че уговорката е изпълнена и трябва да се срещне с Владислав Горанов. Божков посочва още, че на последвалата среща Горанов го уведомил, че е длъжен да дава 20% от печалбата на дружествата си на тогавашния министър-председател.

Съдебна фаза

Въпреки че и след поправката „Менда“ текстът в закона за хазарта звучи двусмислено, до момента няма съдебно решение, което да е оправдало юридически внасянето на занижена такса от страна на лотариите, дори при този „неясен текст“.

Макар че държавата окончателно загуби най-голямото данъчно дело срещу Божков – за 329 млн. лв., данъчният спор така и не бе решен по същество, защото се оказа, че актът за държавното вземане е издаден от некомпетентен държавен орган.

На предходната инстанция преди ВАС съдия Антоанета Аргирова се произнесе, че Законът за хазарта (след поправката „Менда“) в частта му за таксите наистина е неясен. Според нея обаче, ако една норма не е ясна поради лоша редакция, това не може да е оправдание за неприлагането ѝ. Тя допълва, че неяснотата се преодолява с тълкуване, което е задължение и на изпълнителната власт.

Съдия Аргирова написа, че хазартният оператор е бил длъжен да приложи 15% ставка върху залозите и не е могъл да си избере по-ниско облагане, както твърди жалбоподателят „Еврофутбол“. На последна инстанция – във ВАС, обаче претенциите на държавата за милионите бяха отхвърлени.

Поправката „Горанов“

Покрай поправката „Менда“ се забравя един краткотраен и нелогичен епизод, в който Горанов лично предлага законодателна промяна в полза на хазартния бранш и само 24 часа след това я оттегля. Това става на 23 януари 2020 г. – в мътния период между внесения седмица по-рано законопроект на Валери Симеонов за закриване на частните лотарии и 6 дни преди показния прокурорски екшън в офисите на Божков.

Тогава изненадващо на сайта на финансовото министерство се появява нов „Законопроект за Национална агенция за хазарта“, с който, освен създаването на нова агенция, се предлага сериозно намаляване на държавната такса върху лотариите, тотото и спортните залози – приблизително до нивото на реално платените удръжки от фирмите на Божков.

Към онзи момент предложението е фрапиращо, защото тъкмо започва да се разгаря скандалът с разкритите неплатени стотици милиони данъци и такси от страна на лотариите. Предния ден Агенцията за държавна финансова инспекция е дала пресконференция, според която съмненията за загубите се потвърждават.

Само 24 часа след като предложението на Горанов е качено на сайта на МФ, то е свалено с обяснението, че заради „общественото внимание“ и „различните интерпретации“ на темата се предлага запазване на тогавашното облагане – 15 на сто върху направените залози.

Оттам нататък историята е известна. От уважаван олигарх, канен на срещи с премиера, Васил Божков стана мишена на прокуратурата и бе преквалифициран в „един от най-опасните българи след 89-та година“ (по думите на Иван Гешев).

Към момента, когато това се случи, Божков вече предвидливо бе избягал от България и намерил сигурно убежище в Дубай. Прокуратурата му повдигна 19 обвинения, включително че е ръководил организирана престъпна група. Частните лотарии бяха закрити, лотарийните игри станаха държавен монопол, лотоманията изчезна, докато няколко години по-късно се възроди под нова форма – като епидемия от онлайн залози и игрални зали. Срещу основните действащи лица в хазартната сага няма нито един внесен обвинителен акт.

Самият Божков бе особено активен в разобличенията си към Горанов и Борисов през 2020 г.. Тогава той илюстрира с приказен комикс схемата, по която е плащал 20% от печалбата на „Национална лотария“ към управляващата „shaika“, за да получи данъчно изключение за бизнеса си.

Освен това през цялото време твърдеше, че е поддържал личен контакт с Владислав Горанов и скрийншот от разменени есемеси с него. Божков обвини Горанов в злоупотреба с власт.

И тогавашното правителство, и главният прокурор твърдяха, че единствено Държавната комисия по хазарта носи вина за шашмите на Божков спрямо хазната, но не и финансовият министър Горанов или народни представители.

Материалът Ето ги ремонтите на закона „Менда – Мента – Горанов“, донесли 600 млн. щети за България е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ