Експерт обясни каква е процедурата при ротацията на премиерите
Според джентълменското споразумение между партиите, подкрепящи управлението, ротацията на премиерите трябва да стане през месец март.
Ротацията, новата формула на управлението, се роди след като изборите през април възпроизведоха картината от последните две години. Политическите сили отново изпаднаха в невъзможността да излъчат устойчиво правителство.
След дълги преговори и обрати, в крайна сметка ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ намериха изход от патовата ситуация.
Определиха няколко приоритетни цели, около които да обединят сили.
Нарекоха го джентълменско споразумение, което не беше скрепено с никакъв документ. Разбраха се за двама председатели на парламента – Росен Желязков и Никола Минчев и за двама премиери Николай Денков и Мария Габриел, които да се редуват на ротационен принцип.
Правителството беше излъчено с втория мандат на ПП-ДБ. Начело на парламента застана кандидата на ГЕРБ- СДС, а на изпълнителната власт на ПП-ДБ. Обаче за приемане на една от важните цели – конституционните промени нямаха нужния брой гласове.
След разговори откриха нужната подкрепа в ДПС, които заявиха, че не искат постове и участие в управленската формула. Официално коалиция не беше обявена, затова в обръщения влязоха определяния като некоалиция, сглобка, управляваща конструкция.
Според джентълменското споразумение, първото завъртане на властта трябва стане на 9 месеца, т.е. през март. Никола Минчев да смени Росен Желязков, а Мария Габриел – Николай Денков.
„Ротацията не може да засяга само ръководителя на правителството, тъй като, за да стане тази ротация, акад. Денков трябва да подаде оставка. А с подаване на оставка на министър-председателя, излиза в оставка цялото правителство.
Това е причината, за да започне процедурата по чл. 99 от Конституцията, в която президентът осъществява консултации с парламентарно представените политически сили, връчва мандат на лице, посочено от най-голямата политическа сила, то предлага или се отказва от мандата.
Следва втори опит от лице, посочено от втората парламентарна група и накрая на някоя от следващите, ако се стигне до трети опит за формиране на правителство“, заяви ръководителят на катедра „Конституционноправни науки“ в Софийски университет проф. Пламен Киров пред БНТ.
„Преценка на държавния глава е колко дълго да е, може да проведе консултациите в кратък срок до седмица, но може и да разтегли процедурата до няколко седмици. Когато парламентарните групи заявят, че имат готовност за подкрепа за правителство, това вече трябва да мотивира президентът да връчи по-бързо мандата на кандидата, посочен от ГЕРБ“, каза преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
В некоалицията обаче трябва да се разберат – новият премиер с първия или втория мандат ще бъде излъчен.
„Доколкото сглобката се прави в рамките на първия и на втория опит, най-вероятно може с първия опит, тъй като най-голямата парламентарна група е тази на ГЕРБ, да стане тази ротация. Но пък ако много държат ПП-ДБ, може да стане и с втората“, обясни проф. Пламен Киров.
Тук се появява и още един въпрос, който трябва партньорите в управлението предварително да решат. Това е и времето, в което, ако ГЕРБ настояват за смяна на някои от министрите, трябва да се договорят за това с ПП-ДБ. Това може да се окаже и тема, която да породи и сериозно напрежение.
„Тъй като самият кандидат за министър-председател посочва листата на министрите и не знам доколко г-жа Габриел, ако тя бъде номинирана за премиер след ротацията, ще посочи същите лица, които в момента са министри в настоящия кабинет. Тя може да предложи и някакви промени, може и изцяло нов кабинет да предложи като личности, но това предстои да видим“, каза още проф. Пламен Киров.
Някои обаче допускат, че ротацията може и да се отложи.
„Според мен е възможно ротацията да бъде отложена. Аргументите могат да бъдат няколко. На първо място, поради това, че Министерски съвет се справя сравнително успешно, очаквано към приоритетите, които бяха поставени.
Да кажем, ето те се справят добре, нека да им дадем още един шанс и да разделим мандата на две, т.е , да продължат не 9 месеца, а 24 месеца, например. И това няма да има никакъв проблем, защото е въпрос на политическа договорка. Възможно е да се стигне до смяна на министър-председателите и след европейските избори или през есента“, каза доц. Наталия Киселова.
