Експерт бие тревога за голям проблем в еврозоната
Икономиката на еврозоната се влоши през октомври, тъй като високата инфлация и страховете от засилваща се енергийна криза влияят на потребителското търсене и добавят аргументи, че валутният съюз ще изпадне в рецесия през зимата, съобщи Ройтерс.
Производствената активност в еврозоната през октомври се е свила с най-бързия си темп от края на 2020 година. Месец по-рано германските промишлени поръчки отчетоха намаление с повече от очакваното, тъй като търсенето на експортни стоки потъна, проправяйки пътя към рецесията пред най-голямата икономика в Европа, предава БТА.
Окончателните данни за еврозоната, на индекса на мениджърите по доставките РMI, на рейтингова агенция S&P Global, показаха спад до 23-месечен минимум от 47,3 през октомври спрямо отбелязаните 48,1 през септември.
Прогнозите бяха за малко по-слабо представяне, като индексът се очакваше да достигне 47,1, по 100 степенната скала, при която стойностите под 50 показват свиване на активността на мениджърите.
„Окончателните данни за индекса PMI в еврозоната за октомври рисуват ясна картина на спадаща активност и главоломно висока инфлация“, каза Джак Алън-Рейнолдс от консултантска компания Capital Economics.
По думите му „въпреки че все още индикаторът не се е свил с 0,5 на сто, което очакваме да се случи през четвъртото тримесечие (спрямо третото тримесечие), новите поръчки и индексът на мениджърите по доставките предполагат, че по-лошото предстои“.
Във Франция, втората по големина икономика в Евросъюза, по-ранни данни показаха, че промишленото производство е намаляло през септември, въпреки че нейният индекс РMI показва, че растежът на сектора на услугите се е забавил по-малко от първоначално прогнозираното през октомври.
Активността в сектора на услугите в Испания се е свила за втори пореден месец през октомври, подтисната от високата инфлация, отчете индексът на мениджърите по доставките.
Инфлация далеч над целта
Инфлацията в 19-те страни, използващи еврото като национална валута, е нараснала повече от очакваното през октомври, достигайки 10,7 на сто, което е повече от пет пъти над целевите равнища на Европейската централна банка. ЕЦБ вероятно ще продължи с още повишения на лихвените проценти, което ще увеличи тежестта за задлъжнелите домакинства и фирми.
ЕЦБ бе последната от големите централни банки, която започна да повишава основната си лихва – чак през юли. До края на годината лихвите по депозитите и лихвата по операциите по рефинансиране се прогнозира да достигнат съответно 2 и 2,5 на сто. На последното си заседание на 27 октомври, банката вдигна лихвения процент по депозитите до 1,5 на сто, а лихвата по операциите по рефинансиране до 2 на сто.
Високите оперативни разходи в еврозоната, дължащи се на разходите за енергия, заплати и транспорт, накараха компаниите в сектора на услугите отново рязко да повишат цените си.
Индексът на цените на услугите им бе на равнище от 62,7, петата най-висока стойност в 24-годишната история на проучването за еврозоната.
Както разходите за производителите, така и изходящите цени (себестойността) на продуктите им остават изключително високи, според Алън-Рейнолдс. „Резултатът е, че Европа изглежда е изправена пред болезнена зима на слаба активност и силна инфлация“, добави той.