(Ди)Ария по фалшиви ноти: Бойко пак напипа печелившия образ

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Някой бе казал, че само глупакът повтаря грешките си. Или нещо подобно. Как обаче може да се характеризира българското общество, което не само дублира собствените си абсурди, но дори ги мултиплицира? И затова всеки път от много време насам си внушаваме, че „така повече не може“, а после се оказва, че може и още как! Рубиконът е изстрелян в Космоса. Тоест, в безкрайността на невъзможността за осмисляне на реалността.

Полит-джендър без „идентичност“

По ирония на съдбата ставаме свидетели на български патент за полит-джендър без „идентичност“ в изпълнение на родните парламентарни организми. Почти всички от тях напълно са се отказали от изначалната си ДНК и са готови да открият не третия, а 33-ия пол, само и само да останат във властта, ведомостта или да запазят благоволението на „началниците“. Всъщност, това са проявления на един и същ синдром. Назовете го както искате – демагогия, далавера, слугинаж, гьонсурат… Може да се каже и така: без(полова) идейна импотентност и човешка непочтеност.

Симптомите на тази морално-психологическа малформация са предостатъчно и се забелязват без ВАР, микроскоп, перископ или хороскоп. У нас вече няма партии според класическите параметри на това понятие, а изборно-корпоративни проекти, материализиращи определена конюнктура според вътрешен сюжет и външна режисура.

Достатъчно е да върнем лентата само няколко дни назад към ди(арията) по фалшиви ноти, която се изля напоследък върху жълтите павета. Без претенция за изчерпателност, защото хрониката на полит-кретенизма започва да омръзва и на най-любознателните мазохисти от публиката.

…В подкрепа за правителството на Кирил Петков под опашката на Коня или край „Александър Невски“ се събраха „сини“ и „червени“ активисти, най-вероятно от столичен мащаб, а рехавата агитка от „Позитано“ №20 се кълнеше във вярност към Кабинета под звуците на СДС-хитовете на Васко Кръпката и знаменцата на Брюксел, поставил знак за равенство между нацизма и комунизма?!

Има ли смисъл да разширявам фокуса към престараването на „кирчовците“ в полза на бандеровския режим в Киев, износа на българско оръжие за Украйна, милионите харчове за обслужване на „бежанците“ със скъпи джипове и претенции за целогодишен плаж и СПА по Черноморието, призивите за дарение на една заплата в полза на „майдана“, енергийната, инфлационна безотговорност върху гърбината на простосмъртните и т.н., и т.н. Чак до „Северна Македония“ и другите предадени без бой окопи…

И докато виртуалните „червени“ линии за БСП по темата Украйна и Македония са категорични „сини аксиоми“ за жълто-паветната „десница“, като ядро на ДБ и органичен коалиционен контингент на „Продължаваме промяната”, то самото парламентарно съвъкупление между наследниците на Иван Костов и „комунистите“ звучеше, поне до неотдавна, като полит-оксиморон.

Както и да е, но ди(арията) с микс от „сини“ площадни песни и „червени“ служебни рецитации в полза на „стабилността“ под знака на Брюксел и Вашингтон на мен лично онзи ден ми дойде като стомашен проблем след преяждане с череши сутрин на празен стомах…

И още. „Внезапно“ оркестърът на Слави за референдуми, избори и политически плейбек захвърли китарите и фанфарите и засвири нежна, кротка, почти любовна мелодия в краката на ГЕРБ и ДПС, като по този начин отговори с ласкава взаимност на офертата за сваляне на правителството Кирчово.

На кого му пука, че доскоро Шоумена искаше да изчегъртва модела „Бойко и Ко“?! Карай да върви, всичко тече, даже ди(арията) по фалшиви ноти и кавър-версии с давност от три десетилетия, ако си спомним за историята с Фил Кенеди, пардон – Филип Димитров, безшумно потребяващ дивидентите от първоначалното натрупване на „демокрацията“, спусната от Горбачов и Луканов…

Три по-късно обаче се оказахме кибици на „ново двайсе“, когато уж тематичните антиподи на Статуквото – ПП и ДБ, скочиха в една евро-атлантическа лодка-коалиция с ГЕРБ и ДПС по повод „Макрон Македонски“, докато „Позитано“ №20 още веднъж се простреля в крака върху собствената си „червена линия“ спрямо Скопие.

Вярно, малко по-леко в сравнение с автоампутацията без упойка след разкритията за оръжейните доставки за Киев, но като теглим калема, Столетницата май ще събира сетния си дъх за да прескочи 4-те процента?! Когато и да бъде поредният парламентарен вот, защото ипотеката на Кирчо за „бензиностанцията с ракети“ ще я плаща Корнелия. По-точно – това, което ще остане от наследницата на БКП…

Това нашенско чалга-танго вероятно ще продължава още и още, защото вече няма идейни, политически и етически Рубикони, които да не са прескочени като малки гари по трасето на голямата далавера за усвояване на бюджетни и евро-пари. При ГЕРБ и Ко далаверата бе по-яка, защото Властта бе много по-дълга и монополна, но и за половин година неколкостотин приближени на съставките на пишман Коалицията ПП-ИТН-ДБ-БСП добре захлебиха.

В същото време основните играчи около ГЕРБ си запазиха хапката. Или я преглъщат с лека досада от децибелите на фалшивата какофония от „решителни намерения“ срещу корупцията, магистралните грабежи, Темида, хазартната мафия и т.н. За майтап „Промяната“ не успя да стигне дори до бардака в БФС, разследван отвън за „черно тото“, който при добро желание може да бъде попилян за нула време. Ама, няма кой и това е…

От белот към бридж

Званието „Народен артист“, макар и самодеен, по право се пада на Бойко Борисов, чиито сценични превъплъщения от пожарникар, каратист, футболист до премиер, строител и меценат-мирянин нямат край. И в повечето случаи тези роли ала Марлон Брандо и Жерар Депардийо са успешни. От гледна точка на БГ-изпълнителя, но това уточнение едва ли намалява ефекта за обекта и субекта.

А онзи ден Винету направи ни свали от коня с една от най-ловките си каскади. На мига сте се досетили, че става дума за решението на Лидера на ГЕРБ да предостави своето парламентарно стадо за гласуване в полза на Парижкото предложение за Северна Македония.

С този ход Борисов показа, че отдавна е преминал от мазните карти на белота с авери от мачлета и чевермета към висшата материя на чистия бридж в политиката. Защо? Ами, защото бившият министър-председател само с един анонс едновременно блъфира няколко категории балъци. Най-напред презавери статута си пред „началниците“ като първи застъпник на евро-атлантическата кауза. И междувременно намигна на Посолството и сателити, че не някое дебютиращо, лъскаво „юпи“ от Бръшлянената лига, а именно Той е човекът, на когото Западът може да разчита във важни моменти, като включването на Скопие в анти-руската мрежа на Балканите.

Забележете обаче, че така както е изпънат във войнишка стойка на килимчето пред Директивата от Вашингтон и Брюксел, Бойко никога не стига до крайности ала Кирчо в говореното срещу Путин. Вероятно, за да не подразни овчарката, която преди години подари на Стопанина на Кремъл…

Борисов може да си позволи „национално предателство“ според декларацията на доскорошните му „патерици“ от ВМРО по елементарната причина, че отдавна се ползва със сюрреалистична индулгенция. Тоест, на него всичко му е позволено и простено, като „момче от народа“, и по тази причина едва ли ще консумира имиджови щети от навеждането пред Скопие за разлика от Кирил Петков, Христо Иванов или Корнелия Нинова.

И най-важното – за тези двайсетина процента и отгоре от Чиновническата партия, бизнес-клиентелата и теле-фауната, които по правило гласуват за ГЕРБ, няма абсолютно никакво значение какво говори и върши техният кумир от Банкя…

Обхватът на Бойковия блъф-импас-двоен пас обаче далеч надхвърля казуса „Северна Македония“, за който той ще ви каже, че е изпратен в наказателното поле на Скопие. С ловката маневра почитателят на „Реал“ (Мадрид) хвърли в тъч постмодернистите от „Промяната” и ДБ, като ги прикотка в евро-атлантическа коалиция със Статуквото, което те идентифицират с ГЕРБ и ДПС и даже понякога свързват с Путин и Ердоган.

Допълнително обърка и без това шашардисания електорат на „Има такъв народ” и създаде огромни проблеми на Корнелия Нинова и Политбюрото на „Позитано“ №20. Не на последно място цялата психиатрична бъркотия работи за „Възраждане“ и формацията на Стефан Янев, а следващият парламент ще бъде нещо изумително откъм коалиционни опции. Нали ви казах в началото – още може, и то много, от същото и отгоре…

Дюшеш от „валета“, серия от „карета“

Отново имам предвид Бойко Борисов с метафорите от неговите любими игри на карти. Няма как, след като непрекъснато му се падат или той сам си ги организира дюшеш от „валета“ и серия от „карета“.

 Ето и сега – натрупа точки пред „началниците“ като спасител на евро-интеграцията на Западните Балкани, вкара „Промяната“ в кюпа на Статуквото, окончателно обърка представите на електората кой кой е, омеша „за“ и „против“, подсказа на теле-планктона, че без Него нищо не е както трябва и се оттегли в ролята на жрец-мъдрец и народен четец.

А най-тарикатският номер в целия този сценарий е, че Бойко по никакъв начин не желае Властта в момента. Логично – не му трябва нива на Девети между Украйна и „Северна Македония“.

И най-вече – насред Бермудския триъгълник между инфлация, енергийна катастрофа и наближаваща социална зима. Ето защо „народният артист“ изигра своя коронен номер за разбъркване на картите и за побъркване на публиката, така както го направи преди две години по време на масовите протести срещу неговото управление, когато от ръкава извади офертата за ВНС и нова Конституция. И тогава, и сега спечели време, а Времето е най-безценният актив в бизнеса, в политиката, в науката, в спорта. И сега чака топката на гюме, тоест на празна врата…

Голям играч е, това не може да му се отрече.

Коментар на Георги Атанасов за „Уикенд”

Материалът <strong>(Ди)Ария по фалшиви ноти: Бойко пак напипа печелившия образ</strong> е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ