Босът на Красимир Дачев: Стария Фатик взе орден за каптагона
В началото на 80-те години на миналия век Политбюро на ЦК на БКП възлага на тайните фирми от орбитата на ДС да организират производството и трафика на каптагон – синтетичен наркотик, наричан „горивото на войната”, пише „Уикенд“.
А брилянтната мрежа от контрабандни канали е изплетена от Исмет Тюркмен Шабан – Големия Фатик, който открехнал за големия бизнес сенчестия приватизатор Красимир Дачев, превзел „Свилоза“ с криминална схема, която се оценява на 100 милиона долара.
За „заслугите“ си наричаният още Стария Фатик мафиотски бос е награден с орден лично от Тодор Живков. Името Фатик означава „Човекът, който отваря” – псевдоним, получен именно заради отварянето на контрабандните канали.
Каптагонът представлява комбинация от амфетамин и теофилин. Създаден е през 1961 г. и се приема като по-лека форма на амфетамин. Той действа стимулиращо и се използва за подобряване на психичното състояние на армията или полицията при екстремни ситуации.
С произведения в НРБ медикамент е снабдявана войската на Саддам Хюсеин в Ирак и различни търговци на наркотици в Близкия и Средния изток, както и в Африка. Интересът на комунистическата върхушка към производството и износа е огромен поради рекордните печалби във валута.
Отначало каптагонът се внася официално от оригиналния му производител – западногерманската фирма „Дегуса“ – Хамбург. Човекът, който прави това, се казва Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, Големия Фатик.
Той произхожда от кюрдско-сирийски клан. В НРБ е въртял търговия с оръжие, с наркотици като каптагон и според оперативните данни на МВР оттогава – и с крадени коли, като осъществявал транзита им през Турция и ги доставял чак до арабските страни. Името му се цитира в доклада на вътрешния министър Христо Данов от 1991 г. за структурата и дейността на ДС.
Исмет Шабан идва в България през 70-те години на миналия век, официално като емигрант от Сирия. По това време той има издадена смъртна присъда в Турция за комунистическа дейност, но успява да избяга в София и е обявен за издирване от Интерпол.
За заслугите си през 1988 г. е награден от самия Тодор Живков с орден „Кирил и Методий” – Първа степен. Официално за направено дарение към Фондация „Людмила Живкова”, а неофициално – заради каптагона. В музейната сбирка на МВР се пази позлатеният пистолет, с който ДС награждава Тюркмен-Шабан за особените му заслуги към разработването на контрабандните канали при комунистическия режим. Настанен е в представителна къща в столичния квартал „Бояна“.
През 1981 чрез фирмата на Шабан „Тюркмен“ каптагонът е внесен официално в НРБ от фирмата – производител „Дегуса“ от ФРГ.
От България той се реекспортира за Близкия изток на много по-висока цена. Исмет Тюркмен-Шабан действа с най-висши протекции от комунистическия режим и ДС и се превръща в един от най-доверените й хора по линия на контрабандата, като работи със структурите на ДС чак до 1989 г.
Умира през 1998 г. и е наследен от сина си Фатик Тюркмен Шабан – Малкия Фатик. Той е сочен за една от основните фигури в трафика на амфетамини и автомобили след промените. Роден е през 1963 г. в Истанбул и пристига у нас заедно с баща си.
Малкия Фатик е известен още като Филип Димитров Найденов, тъй като си сменя името в почит към бащата на близкия си приятел и бос на „Мултигруп” Илия Павлов. Малкия Фатик е застрелян през 2003 г. в София и след смъртта му бившият главен секретар Божидар Попов публично заявява, че той е бил агент на няколко управления на ДС и е разполагал с карта на тоталитарната тайна служба.
След първия внос Тюркмен-Шабан обаче започва да играе ролята само на формален получател на стоката. Той се среща с кадровия офицер от ДС Божидар Йорданов, когото познава като служител на „Сокотрейд“ – една от неявните фирми на „Кинтекс“. След срещата Йорданов поема продажбата на каптагона, внесен от „Тюркмен“.
Шабан получава 25 пфенига процент на блистер, а Йорданов – пазарната разлика. Човекът на „Кинтекс“ обаче помага на Шабан да получи кредит от 5 млн. германски марки от „Минералбанк“. С тях се внасят около 1 млн. опаковки каптагон от ФРГ.
Сделката включва превод на 400 000 долара по секретната резервната валутна програма – черната каса на комунистическата върхушка, а по сметката на дружеството „Интерпред“, осигурило гаранцията за кредита – около 150 000 долара. Пратката пристига в София през август 1986 г.
От същата година обаче лекарственият препарат каптагон влиза в забранителния списък на Световната здравна организация и на практика търговията с него се превръща в престъпление. Каптагонът веднага е поет от „Икомев“ – първата от тайни задгранични фирми на ДС, регистрирана още през далечната 1964 г. във Вадуц – столицата на Лихтенщайн, и е под шапката на външнотърговското обединение „Интеркомерс“. Открито е представителство на „Икомев” в София към „Интеркомерс“.
Това става с поверителна заповед на тогавашния министър на външната търговия Христо Христов. Само че участниците в схемата са същите. Представителството е оглавено от Божидар Йорданов, който вече е в „Кинтекс“, а негова дясна ръка е Големия Фатик.
Пак през 1981 г., когато Исмет Шабан започва официалния внос на каптагон, ДСО „Фармахим“ и Химико-фармацевтичният комбинат (ХФК) – София, сключват договор за разработване на технология за производството на наркотичното вещество. Това производство в НРБ обаче нарушава патентните права на официалния производител – западногерманската „Дегуса“.
Веднага се осигурява вносна линия за производство. Това става със съдействието на ДС, а продукцията се реализира чрез „Кинтекс“. Генералният директор на оръжейната фирма Иван Дамянов обяснява, че търговските сделки с каптагон до 1985 г. са се осъществявали чрез Трета дирекция „Скрит транзит“ с директори Стамо Хаджийски и Божидар Йорданов. Дейността се извършва съвместно с „Фармахим“ по препоръка и под контрола на Второ главно управление (ВГУ) на ДС – контраразузнаването на режима.
В схемата участва ливанецът Абдул Хамид Шамаа, получил българско гражданство, известен още като Виктор Мартин Радев. Началникът на отделение „Крупна валутно-контрабандна дейност“ и „Кинтекс“ в едно от управленията в МВР Стефан Лилов посочва, че до 1986 г. е съществувал договор с Шамаа, който е купил поточна линия. Единствено той е имал правото да продава каптагон и по този начин с част от печалбата е изплащал линията. Продажбата се осъществява чрез „Кинтекс“, а след това чрез „Икомев“.
Архивните документи сочат, че производството на каптагон се реализира на три места – в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) – Дървеница, в Илиянци и в ХФК „Станке Димитров“ (днес в Дупница).
„Непосредствено след образуването на представителството на „Икомев“ устно ми беше разпоредено от министър Христов да изнеса от страната останалите количества каптагон, които бяха произведени в страната и бяха на Шамаа. Нито аз, нито моите служители имат общо с изнасянето. Нашето участие е било само с оглед намирането на клиентите и получаването на стоката от „Фармахим“ и предаването на въпросните клиенти”, казва пестеливо Божидар Йорданов. Той пояснява, че транзитът на каптагон е одобрен лично от тогавашния зам.-министър на вътрешните работи и генерал-полковник от ДС Григор Шопов. Той е огледал складовите бази и е изказал одобрение.
Заради огромните печалби от каптагона, фирмите от орбитата на ДС започват битка кой да го изнася и оспорват монопола на „Икомев“. Една от външнотърговските централи, която се опитва да извърши сделки, е „Трансимпекс“.
Нейният генерален директор Янко Чибуков след промените признава пред следствието, че основните участници в операциите с препарата са служители от 19-а кантора „Реекспортни операции“ в организацията. Генералният представител на „Икомев“ Божидар Йорданов прибавя и имената на още две фирми – „Маимекс“ и „Туристпотреб“.
И за трите случая Йорданов сезира министър Христов. През 1988 г. „Ширио“ също се замесва в износа на каптагон, като от нейно име от „Фармахим“ са купени около 40 000 опаковки. Шефът й – оръжейният търговец и агент на ДС Емилиян Гебрев, скандално твърди, че не е знаел за износа, движен от Господин Николов – бивш служител на „Кинтекс“.
Най-големият конкурент на „Икомев“ в контрабандата със забранения лекарствен препарат обаче се оказва един агент на ДС. През 1987 г. „Икомев“ открива, че през бургаската митница се изнася пратка каптагон от Борислав Божилов, известен като Боби Бец. Той работи като международен шофьор в системата на СОМАТ. В началото на 80-те години създава собствена транспортна фирма, с която по някои дестинации успешно конкурира държавния монополист СОМАТ.
Според бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов Боби Бец си купил диплома за висше образование от Финансово-стопанския институт в Свищов, движел се спокойно сред елита на държавата и възможностите му за далавери и корупция в голяма степен се дължали на връзките му в ДС.
Димитър Иванов разкрива, че Боби Бец е нещатен сътрудник на транспортния отдел на ВГУ, „имаше служебни карти на ДС и на КАТ, които размахваше наляво-надясно”. През 1983 г. Божилов е арестуван от служители на Шесто управление и е с мерцедес по-нов модел от тези на членовете на Политбюро. Съден е за корупция.
Пред следствието след 1989 г. Божилов разкрива подробности за търговията с каптагон, които отвеждат до хора от върховете на властта. Бившият министър Христо Христов е споделил с Божилов, че през 1987 г. се е състояло съвещание на генералните директори на фирмите производителки и търговците по повод каптагона. Съвещанието е ръководено от Андрей Луканов. Христов ми каза после, че на това съвещание е било утвърдено становището за продължаване на производството, твърди Боби Бец.
Генералният представител на „Икомев“ Божидар Йорданов също разкрива за генералска среща през 1988 г. при тогавашния външен министър Петър Младенов. На нея освен Йорданов са министърът на външната търговия Христо Христов и трима генерал-майори – Иван Иванов – зам.-началник на ВГУ на ДС, Георги Танев – министър на вътрешните работи и Кирил Величков – шеф на Четвърто управление на ДС.
Повод за спешното събиране са обвиненията в западна преса, които свързват името на Тодор Живков с незаконен трафик на злато. Йорданов изтъква пред Младенов, че златото е напълно законна дейност, но много по-опасен е въпросът, свързан с търговията с каптагон. Младенов и ген. Величков подкрепят това становище. Тогава Христов отговоря, че наистина е ставала търговия, но нека Петко Данчев да отговори защо все още се произвежда каптагон. Данчев по това време е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БК и шеф на Асоциация „Биотехническа и химическа промишленост”.
След Десети ноември Борислав Божилов и Божидар Йорданов се подвизават във Виена. Там те се срещат, като Йорданов е придружен от генералния директор на „Тератон“ Младен Мутафчийски. Божилов им казва, че е уредил да няма дело за каптагона.
Случаят с производството и търговията с наркотика става обект на секретно разследване на Прокуратурата на въоръжените сили. Тя обаче прекратява делото за незаконното производство и износа на забранения препарат. Никой не е изправен пред съда. Мотивът е, че към онзи момент каптагонът се води психотропно, а не наркотично вещество, и на практика не се преследва от Наказателния кодекс.
Материалът Босът на Красимир Дачев: Стария Фатик взе орден за каптагона е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
Народ
