„Анти-Путин”? Русия държи десетки сгради в България, има морски курорт и църква

Не бъди безразличен ! Сподели статията с твоите приятели

Докато руснаците доскоро купуваха имоти край морето и в планинските курорти под крайно наглото мото – „курица не птица, Болгария не за граница”, на държавно ниво се оказва, че и Руската федерация е понатрупала респектираща с мащабите си собственост в България. И понеже това са дипломатически имоти, за тях не се плащат и данъци.

Да отбележим обаче, че и българските управници са били изключително щедри към „братушките”, при това не само по времето на соца и Тодор Живков, но и след промените, пише „Уикенд”.

Сред най-грандиозните руски имоти в България е посолският комплекс на бул. „Драган Цанков“. Огромна ограда опасва имота, зад който са скрити 11 сгради. През 1975 г., със задна дата, с Разпореждане № 301 Министерският съвет щедро отстъпва „безсрочно и безвъзмездно” на СССР правото на строеж върху държавен терен от 32 921 кв. м.!

Изграждане на „административно-жилищния комплекс на съветското посолство” се планира още от 1968 г. Явява се обаче пречка – имотът е на Бялото братство, но проблемът е преодолян със замах.

През 1927 г. на това място, тогава извън София, Петър Дънов основава селището „Изгрева”, в което се заселват негови последователи.

Земята е закупен с техни средства. Когато е взето решение за градеж на ново съветско посолство, там живеят около 150 души, а в съседство е гробът на Дънов. Впрочем, за гроба има специално разрешение на Министерския съвет, след писмо на дъновистите лично до Георги Димитров. 

Когато се разчува, че теренът е определен за сгради на руското и японското посолства, последователите на Дънов пишат писмо до ЦК на БКП с молба да бъде съхранен „Изгрева”, като „център на духовно движение с общочовешко значение”, а също и като „собственост на Бялото братство”.

Под писмото има 95 подписа, нечувана дързост в края на 60-те години в комунистическа България. Наблегнато е все пак и на факта, че Дънов е укривал в дома си на ул. „Опълченска” съседа си Георги Димитров.

В крайна сметка японското посолство е отрязано от нова сграда на това място, за да не бъде местен гробът на Дънов, но върху другата част от имотите на Бялото братство е вдигнат руският „жилищно-административен комплекс”.

Там, където днес са 11-те сгради на посолството някога е бил молитвеният дом на дъновистите, тяхната трапезария и поляната за паневритмия. Когато през 1972 г. започва изграждането на дипломатическото представителство, всички постройки на братството са разрушени.

В средата на 70-те години е построен и „Домът на съветската култура и наука” на ул. „Шипка”. Той се простира на над 4 дка земя в центъра на столицата, работи и досега като руски културен институт и в него са се подслонили фирма, която посредничи за визи, а също и скъп ресторант. Друг е въпросът доколко тази търговска дейност отговаря на международните регламенти.

Пак в онези времена на крепка българо-съветска дружба е построена и още една руска сграда. Тя се намира на ул. „Фредерик Жолио Кюри”23 и е търговско представителство. Неговата площ, както отчитат от руската държавна компания, която отговаря за имотите в чужбина, е 4371,25 кв. м.

Руски имот според въпросната московска фирма е и сградата на ул. „Шипка” 20. Този имот навремето е бил собственост на тютюневия търговец Стефан Чапрашиков, който от 1907 до 1914 г. е секретар на княз Фердинанд, а след това дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. Фирмата му „Стефан Чапрашиков и сие” пък изнася тютюни в Германия.

Освен голям бизнесмен, той е и състезател по конен спорт, член на МОК и почетен председател на Българския олимпийски комитет. След 1944 г. завещава на държавата свой имот в Евксиноград и къщата си на ул. „Шипка” № 20, в която е трябвало да се направи музей на спорта.

Вместо музей обаче на това място през 1958 г. е вдигната 4-етажна жилищно –административна сграда, плюс гараж, и там дълги години работи съветското търговско представителство. Днес имотът на Чапрашиков, разположен на една от най-скъпите столични улици, е собственост на Руската федерация.

Компанията, която управлява имотите на Русия в чужбина, посочва също, че нейна собственост са и две сгради на ул. „Ю. Гагарин” – на 5 и на един етаж, построени през 1963 и 1961 г.

Отбелязано е, че те не се ползват и се нуждаят от ремонт. Руски имот е и жилищна сграда на столичната ул. „Райко Алексиев“ № 11. Московска собственост са и две сгради в „Хиподрума”, на  ул. „Урвич”.

Като база за отдих пък е описан имот в  Панчарево – вила и хотел с мансарда и ресторант. Във Варна за руски имот е посочен апартамент в кв. „Чайка”, купен през 1994 г. в сграда от 1971 г.

За капак се оказва, че и Руската църква на бул. „Цар Освободител” е собственост на Федерацията. Когато започва строежът  й през 1882 г, земята под нея принадлежи на тогавашното руско посолство. Осветена е през 1914 г., като тя е била духовен център на руската имиграция в София.

Днес, както е отбелязано в сайта на московското държавно предприятие, което отговаря за собствеността в чужбина, руско притежание са и православните храмове в Ница, Бари, Йоханесбург и редица други забележителни исторически обекти по света. Все пак да отбележим, че тe са съградени с парите на императорското семейство или на други руски аристократи, но днес са в ръцете на наследниците на онези, които са ги ликвидирали навремето.

В България обаче е намазало и правителството на Москва. При това държи ценене и важен имот, който според мнозина е не само почивна база, но и шпионски център. Това е курортният комплекс на устието на река Камчия на Черно море. „Уикенд” подробно е описвал скандалната сделка.

Руснаците започват още от 2003 г. да прилапват земята, върху която го изграждат, с помощта на другарката Станка Шопова, а по-късно и на Сергей Станишев. При това на символични цени – през 2004 г. 120-те декара, върху които израства „Камчия”, са продадени за „изключителната” цена от 5 лева на квадрат.

Заповедта за тази продажба е разписана от тогавашния земеделски министър Мехмед Дикме, който днес е луксозен консултант и обича да дава акъл по телевизията.

Така 120 декара, до гора, море и река, Москва купува за малко над 650 000 лева. Правителството на руската столица, тогава начело с кмета Юрий Лужков, основава фирмата Спортно-оздравителен комплекс „Камчия”, а в  директорския борд са Станка Шопова и няколко руснаци.

Да припомним, че някогашната шефка на Комсомола е закичена от Путин през 2019 г. с прословутия орден „Дружба”. През 2013 г. комплексът е напълно завършен, пристигат туристи, има дори руско училище. Набързо обаче „Камчия” тръгва към фалит.

Приходите падат, а загубите се трупат, понеже по официални обяснения нямало кандидати да почиват на това място. Дали?

В края на 2019 г. за „Камчия” дебатират в Горната камара на парламента в Москва. Тогава руският външен министър Сергей Лавров казва, че въпросът за собствеността на комплекса ще се разгледа на ниво Съвет за сигурност на Руската федерация с участието на президента Владимир Путин.

Мястото трябвало да се превърне в „основна задгранична културно-хуманитарна площадка за прокарване на нашите интереси в Европа”. Лавров направо го определя като идеалния вариант на руската „мека” сила. Нищо чудно, особено като се знае, че в съседство, във Варна има координационен център за натовските кораби.

Надникнали в самата „Камчия” пък разказват, че вътре имало специално помещение, натъпкано със зашеметяваща електроника.

Разбира се, можем само да предполагаме за какво може да служи тази модерна техника.

И като се имат предвид размерите на този руски анклав на нашето Черноморие, нищо чудно Путин да реши да го анексира към Русия или да спретне някоя независима република в него.

Материалът „Анти-Путин”? Русия държи десетки сгради в България, има морски курорт и църква е публикуван за пръв път на Promiana.eu.

Народ