Историкът Милена Върбанова пред Promiana.eu: Българи и италианци имаме общ прародител! Европа пише на нашата писменост
Една скала, в която дори неопитното око разпознава грандиозната статуя на седнала жена, сразена от страшна горест, се извисява в планината Сипил, близо до Смирна (Измир) и древната Магнезия, до която се намира съвременният град Маниса, в Егейския район на Мала Азия, в днешна Турция.
Изваянието, което несъмнено е дело на творчески ръце, а не на природата, е силно ерозирало и явно е било създадено още преди Потопа.
Но кой потоп – доказано е, че по тези места те са били поне два. Планината Сипил, в чието име откривам названието на прорицателките сибили, е част от веригата Боздаглар – Планини на боговете – преводът на български е излишен – която в древността се е наричала Тмол – превеждам името като „тъмен“ или като „проход“, „тунел“.
Според Йоан Лидийски именно в тези планини, а не на остров Крит, се е родил Зевс. Това са земите на древна Фригия, включена по-сетне в могъщата държава Лидия със столица Сарди, която в прастари времена е носела красноречивото име Тарна – т.е.Търна.
А защо градът под Сипил се е наричал Магнезия? Явно заради богатството от метали, скрити в земната глъб. И днес в този район се добива електрум – естествена сплав от злато и сребро. В реката Серт ( видоизменено от Сард, според мен ), чието древно име е Пактол, което тълкувам като Баг-дол – Божи дол, се намира самороден електрум.
Лидийците са назовавали планината Тмол „сърцето на Лидия“, а „допотопната“ скулптура е изобразявала Ниоба, съпруга на царя на Тива, Анфион, вкаменена от мъка подир убийството на рожбите си от стрелите на Аполон и Артемида.
Според Павзаний изваянието е дело на ловеца Бротей, брат на Ниоба – и двамата ведно с братята си Пелоп и Даскил, са деца на Тантал, цар на Фригия. Аполодор утвърждава, че на това място Зевс е хвърлил планината Сипил върху главата на Тантал, а според Плиний Стари, тук, в най-древни времена, се е намирал град Танталида. Павзаний свидетелства, че лично е видял на Сипил гробницата на Тантал.
Грехът на фригийския цар наистина бил ужасен – според преданието той убил собствения си син Пелоп и поднесъл ястие от месото му на боговете, за да се увери дали са всевиждащи и всезнаещи. Ето защо бил обречен от тях на вечни мъки в преизподнята – „танталови мъки“.
А Пелоп бил възкресен, защото боговете не докоснали противоестественото “ блюдо“ и само плешката на младежа била изядена от разсеяната Деметра – тази анатомична част била заменена с парче от слонова кост.
Тя се виждала като ярко бяло петно на “ лопатката“ на Пелопс и се предала като отличителен белег на неговите потомци. Впоследствие Пелоп станал цар на полуострова, наречен на неговото име Пелопонес.
Но Аполодор свидетелства в Книга II, гл.1, абзац 1 на своята „Митологическа библиотека“, за още един епизод, свързан с Ниоба, който е от огромно значение за разбирането на произхода на „пеласгите“:
„От Зевс и Ниоба, първата смъртна жена, с която се съчетал Зевс, се родил син Аргос, а също, както съобщава Акусилай, и Пеласг, по името на който жителите на Пелопонес били наречени пеласги. Хезиод пък пък съобщава, че Пеласг бил автохтон: но към Пеласг ни предстои отново да се върнем.“
Познавачът на „древногръцката“ митология веднага ще забележи в горните редове едно явно несъответствие.
Как така Ниоба е дъщеря на Тантал, царуващ над Фригия, в Мала Азия, омъжена е за Анфион, цар на Тива в Беотия, днес в Централна Гърция, в непосредствена близост до Пелопонес, а статуята й, изваяна от „нейния брат“ Бротей, отново се намира във Фригия – на планината Сипил? Та нали тя се е вкаменила непосредствено след избиването на чадата си ( вероятно от чума, защото „стрелите на Аполон и сестра му символизират тъкмо това зло )?
Обяснението на древните автори е, че след гибелта на децата си, Ниоба се е „върнала обратно във Фригия“. Но ако прочетете статията докрая, ще разберете, че става дума за един и същи митологически епизод, разказан в два варианта – балкански и малоазийски – от Аполодор.
Свързва ги обаче общата територия, над която се е простирала властта на прадревния народ, наричан „фриги“.Този народ, познат от Мала Азия, е владял и Беотия, чието име може да се тълкува като Белотия – „Земя на белите“- както и цял Пелопонес.
Херодот нарича фригите „бриги“, а Страбон в Книга VII, гл.3 на своята „География“ твърди следното: „…от тези мизийци ( на Балканите ) произхождат мизийците, които живеят сега между лидийците, фригийците и троянците. Самите фригийци, това са бригийци, някаква тракийска народност…“
За идентичността на фригите ( бриги ) с мизите косвено говори фактът, че Хекуба, съпругата на Приам е дъщеря на фригийския цар, а снаха й Андромаха е щерка на владетеля на Тива Плакийска, Мизия, но Омир никъде не споменава, че те са представителки на различни народи и говорят различен език. Смисълът на името на фригийския цар Гордий е ясно за всеки българин, а името на наследника му Мидас означава …“мизиец“ ( мидиец ).
Но какво всъщност ще рече названието „фриги“? Питали ли сте се защо синът на царя на Беотия, Атамант, се казва тъкмо Фрикс ?
След малко ще се върнем на тълкуването на този етноним.
В Книга III, глава 8, абзац 1 на своята творба Аполодор отново подема прекъснатото повествование за Пеласг:
„Сега да се върнем към Пеласг, за когото Акусилай говори, че бил син на Зевс и Ниоба, както съобщихме по-горе, Хезиод пък го нарича автохтон.
От него и дъщерята на Океан Мелибея ( или както казват други, от нимфата Килена ), се родил син Ликаон, който бидейки цар на Аркадия, породил от различни жени петдесет синове – Меланей, Теспрот, Хелик, Никтим, Певкетий, Кавкон, Мекистей, Хоплей, Макарей, Македн, Хор, Полих, Аконт, Евемон, Анкиор, Архебат, Картерон, Егеон, Палант, Евмон, Канет, Протой, Лин, Коретонт, Менал, Телебой, Фисий, Фас, Фтий, Ликий, Галифер, Генетор, Буколион, Соклей, Финей, Евмет, Харпаней, Портей, Платон, Хемон, Кинет, Леонт, Харпалик, Херей, Титаний, Мантиней, Стимфал, Орхомен…. „
„Тези синове – продължава Аполодор – превъзхождали всички хора по своята нечестивост…“
Зевс пожелал да ги изпита, превърнал се в обикновен трудов човек, потропал на вратата им, дирейки подслон и те му поднесли отвратително ястие, в което смесили жертвено месо с плътта на убит от тях юноша.В яростта си, богът катурнал трапезата ( днес там се намира Трапезунд ) и поразил Ликаон и синовете му със своята гръмотевица. Жив останал само най-младият, Никтим, който се възцарил над Аркадия.
Първото, което поразява в този разказ, е сходството с историята на Тантал и Пелопс.
Второто са изключително красноречивите имена на синовете на Ликаон – те явно не са подредени нито по някакъв азбучен ред ( от каквото и да било фонетично писмо ), нито според възрастта им – Никтим, „най-младият“ е цитиран сред първите ( според Диодор обаче Никтим е най-старият ).
Очевидно става дума за епоними на древни народи, сред които има и имена на отделни, извънредно важни личности – например Хор и Лин, свързани и двамата с Египет. Под името Певкетий разпознавам Орфей. Вероятно народите са изброени според областите, в които са живели. Ето на кои епоними и етноними обръщам внимание на първо време:
– Ликий – епоним на ликийците
– Фтий – епоним на жителите на Фтия, откъдето, според Омир, произхожда Ахил.
– Македн – епоним на македоните (специално отбелязвам, че става дума за древните македони, а не за населението на съвременна Македония, която от Ранното Средновековие е населена с българи).
– Кавкон – епоним на кавконите. Интересно сведение за тях намираме у Страбон, „География“, Кн.7, гл. 7, 63: „…кавконите в Пелопонес, аркадската му част, не могли да търпят да ги управлява домът на Лепрей – Лепрей бил лош човек ( лепра – проказа, М.В.) – и затова отплавали оттам за Ликия.“
– Орхомен – епоним на жителите на Орхомен.
– Телебой – епоним на народа телебои ( „далечнобиещите се“ )
– Галифер – тълкувам го като „този, от когото произхождат галите“- „фер“- правещ, създаващ.
– Соклей – явно епоним на народ, наричал себе си „соколи“.
– Хоплей – вероятно епоним на древен народ, от чийто тип въоръжение по-късно е произлязло названието „хоплити“.
Друг измежду петдесетте синове на Ликаон, неупоменат от Аполодор, но фигуриращ в „Нещата в Аркадия“ в творбата на Павзаний „Описание на Елада“, е Кромос, по чието име е наречен град Кроми. Очевидно това е името Крум, съвсем леко изменено.
Останалите имена също са много интересни, но засега няма да се занимавам с дешифровката им.
Забележете, че става дума за много древна епоха. „Тъстът“ на Пеласг, Океан, е титан. Самият Пеласг е син на Зевс и „първата смъртна жена“ Ниоба, сиреч принадлежи към първата следатлантска подраса. Нещо повече – след поразяването на всички ( без един ) ликаонови синове, по свидетелството на Аполодор ( пак там, абзац 2 ) настава Потопът:
„След като царската власт отишла у Никтим, се случил този потоп, който се отнася към времето на Девкалион. Някои говорят, че причина за този потоп, било безчестието на синовете на Ликаон.“
Може би т.нар. „Девкалионовият потоп“ е прословутият локален потоп, превърнал някогашното огромно сладководно езеро в днешното Черно море. Той е различен и безспорно по-късен от Всемирния потоп. С него е свързан подвигът на Херакъл, стеснил протока между Европа и Азия и превърнал го в сегашния Гибралтар.
Ако в повествованието на Аполодор ставаше дума за Всемирния потоп, то потомството на Ликаон и Пеласг нямаше да съществува. Очевидно Аполодор смесва двете събития, което е разбираемо, тъй като черпи от различни източници. За това, че потомците на Ликаон не са загинали, свидетелства и епизодът, свързан с тях, у Павзаний, „Описание на Елада“ -„Нещата в Аркадия“.
Възсъздаването на човешкия род се отнася към времената подир Всемирния потоп, иначе в разказа на Аполодор би имало големи противоречия. А в името Аркадия, според мен, се съзира древното слово „арка“, с което в латинските езици е наричан Ноевият ковчег.
Явно и Пеласг, и майка му Ниоба са живели преди „локалния потоп“ – съответно преди него е изваяна и статуята на Ниоба в планината Сипил, от брат й Бротей. Без съмнение, у Аполодор Пеласг е събирателна фигура, защото „пеласги“ е имало и в много други краища на Европа, Средиземноморието, пък и на света. „Пеласг“ – събирателен образ на пеласгите – едва ли е създал само един син.
Разбираемо е, че разказът на Аполодор има за цел да разкрие конкретно заселването на Балканите, Мала Азия и принадлежащите им архипелази – и следва само една клонка от рода на „Пеласг“.
Но най-интересното, което ни дава Аполодор, независимо от „идеологическите“ му определения за нечестивостта на потомците на Пеласг, е възможността за няколко основни връзки, които можем да направим. И те са следните:
Ликаон, цар на Аркадия, е баща на Ликий – епоним на ликийците, народът, създал мощната държава Ликия в най-южния полуостров на Мала Азия.
От Ликаон, както добре знаем, произхожда и родът на цар Итал, владетел на енотрите ( правещите вино ), които заселват средните и южни части на Италийския полуостров и големите острови. Италианските историци го наричат и цар на сикулите ( секули ). Но етнонима сикули откриваме в множество изключително древни имена и названия.
Дешифрирам името на Даскил, брат на Ниоба и Пелопс, не като „даскал“, а като Да-скил – от народа сикули, секули, секели. Омир споменава, че бащата на Одисей, Лаерт, имал стара секелска робиня, която се грижела за него. Разказвайки в своята „Историческа Библиотека“ заселването на Цикладските острови, Диодор Сицилийски споменава двама тракийски вождове с имена Секел и Хекетор (Хектор, М.В.).
Името на тракийския цар Скил, за когото пише г-жа Дора Петкова, реставратор, в статията си „Кой е погребан под Далакова могила край с.Тополчане, Сливенско“, според мен, ще рече същото. И още нещо удивително, за което съм писала и по-рано – названието на прочутите Скейски порти на Троя, означава ни повече, ни по-малко “ Порти на секеите (секелите, секулите )“.
Ще отбележа, че в известния ръкопис на Ахмед Ибн- Фадлан волжките българи са наречени „сакалиби“.
Ликийците, многократно упоменати от Омир в „Илиада“, са най-верните съюзници на троянците (тевкри) и действително става дума за един народ.
Но какво всъщност ще рече техният етноним? Думата „лик“ произхожда от „вълк“ – като началният звук „в“ изчезва, а с инверсията на звуците „ъ“ и „л“ ( „влък“, „влик“), постепенно, за улеснение, произношението на думата се преобразува в „лук“ и „лик“.
Ето свидетелството на Павзаний в „Описание на Елада“- “ Нещата в Аркадия“, че името на родоначалника Ликаон, син на Пеласг, означава „вълк“:
„2. Ликаон, синът на Пеласг, измислил следните неща, били по-умни от тези на баща му. Той основал града Ликосура на планината Ликей, дал на Зевс прозвището Ликейски и основал Ликейските игри. Твърдя, че Панатенеите не са основани преди Ликейските…
3 … Но Ликаон донесъл човешко бебе при олтара на Зевс Ликейски и го принесъл в жертва, като излял кръвта му върху олтара и според легендата, веднага сред жертвоприношението, той бил превърнат от човек във вълк.“
Така са произлезли древните имена Лука, Лукан, Лукиан, Лик, Лико, Лика – Liccio и Liccia в Италия. Етнонимът на италийския народ лукани означава „вълци“. Но още по-удивително е, че и етнонимът фриги също води произхода си от „вълк“ и „вълци“. По различни поводи в мои статии съм писала, че „вълк“ на санскритски език е vrka.
В гръцкия език звучните съгласни често се предават като беззвучни – „п“ вместо “ б“, „ф“ вместо оригиналното „в“ и пр. Така вместо „вълци“ или „врки“- „врги“, се получава “ фрки“ – “ фрги“ и в последна сметка – „фриги“. Разглеждам идентичността на понятията „фрги“ и“врки“ и произхода им от „летящ, фъркат дракон“ в текста си, посветен на героя Фрикс („Феноменът на завърналите се от древността име“).
През 13 в. пр. Христа, според историците, започва възходът на държавата Лидия, чието най-древно име е Меония.
Има мнения, че самият Омир е меон – старите автори го назовават Омир Меониец. Могъщото царство Лидия постепенно обединява множество тракийски народи и техните територии – Троада, Фригия, Витиния, Мизия, Пафлагония ( от името Павел, по-малък?), Кария, Ликия – с прилежащите им острови, включително Кипър.
В него са побрани поне две трети от Мала Азия. То просъществува до 546 пр. Хр., когато след разгрома на Крез от персийския цар Кир, е присъединено със статут на сатрапия към Персийската държава. В продължение на шест столетия Лидия е синоним на цивилизованост и на невиждано богатство.
Според Херодот тя е прародината на етруските – расените, като според новите изследвания, те са наречени „тирени“ по името на град Тира в Лидия, а не на Тир във Финикия. По-късно в Етрурия на Апенините с мир са приети и волските, лидийски съотечественици на етруските.
Да направим сравнението – названието на народа ликийци от Ликия, означава „вълци“. „Вълци“ означава и етнонимът на дошлите от Лидия ( когато в нея вече е включена Ликия ) волски. Вълкът е свещеният символ на етруските.
Има ли толкова голяма разлика между названията Ликия и Лидия и народите, включени в техните територии? Оказва се, че не.
Тевкри ( троянци, дардани ), фриги, а от даден момент нататък и хети ( гети) са основната мая в тези държави, шарени и мултинационални само на пръв поглед. Съвременната историческа книжнина съзнателно е забъркала цялата тази лепкава каша, която като грозна мазилка, покриваща прекрасен шедьовър, е затулила истината от очите на света.
За пълното сходство в обичаите, култовете, ритуалите, както и за кръвнородствената връзка между траки, троянци, критяни, фриги, лидийци и абанти, от които произлизат прословутите курети, известни с плитката отзад на главата си – “ характерната българска мъжка прическа“ – убедително свидетелства Страбон в своята „География“, Кн.10, глава 3.
Абанти са най- древните жители на о. Евбея, Абант се казва троянецът, за който Омир споменава, че е убит от Диомед, Йобат е име на на ликийски цар, според мен идентично с Абант.
Ето ви и още имена на ликийски царе: Kozikas – Козик?, Kubernis – Кубер?, Gergis – Гергис. Цяла Мала Азия, както и Балканите, както и самата територия на „древна Елада“ в прастари времена е заселена с групи от кръвнородствени народи, които са имали не една, а цели три писмености – йероглифно, клинописно и фонетично писмо.
Това е абсолютно ясно от наличието на т.нар. „лувийско писмо“ в Лидия, чието название се прикрива като „лувиш“ , дума, означаваща „крава“ на „лувийски“. На какъв по-точно език „крава“ звучи като „лувиш“ ? И какво ще рече “ лувийски език ? Има ли такъв език или ще се наложи „разчелите“ тази лъжа, да скъсат дипломите си?
Евфемизмът „лувиш“ би могъл да означава само едно понятие и то е „вълк“ – от френската дума „louve“ – вълчица. Тази дума ни обяснява и произхода на словото „лов“ – “ гонитба на вълци“. „Лувийският език“ е мистификация, която трябва да бъде разобличена също както брадясалата лъжа „минойска цивилизация“ или „егейска цивилизация“.
В контекста на това разкритие и на статията ми “ Името България и етнонимът българи“, в която извеждам нашето народностно име от словото „вълк“, можем да заключим, че названията фриги = ликийци = лидийци , са разновидности на ИМЕТО БЪЛГАРИН и всички те означават ВЪЛК.
Писмеността на етруските и тази на волските, са варианти на българската писменост. ЛИКАОН е родоначалник на БЪЛГАРИТЕ И ИТАЛИАНЦИТЕ. Същият Ликаон е баща на ХОР, ЛИН и ОРФЕЙ (Певкетий). Същият е баща на МАКЕДН, от когото произлизат македонците, същият е баща на Фтий, от когото произхожда народът на Ахил.
Ето това трябва да бъде нашият отговор на наглите обвинения, че българският народ е безписмен! Безписмен ли? Та той е дал писмеността на всички европейски нации!
И днес най-големият град в земите в земите на древна Ликия е Мугла. Как звучи това име за българския слух?
Нека в заключение се върнем отново към бащата на Ликаон, Пеласг ( както ни приканва и Аполодор), защото той стои в началото на началата. Освен че означава „бял“, в което вече всички се убедиха и което се потвърждава допълнително от „бялото петно“, дало прозвището на Пелоп, името Пеласг крие още една тайна.
В Книга I, гл. 9, абзац 8 на „Митологическа библиотека“, Аполодор обяснява името на Пелий, който заедно с близнака си Нелей, бил подвърлен от майка си Тиро, щерка на Салмоней, царя на Елида, защото, бидейки още мома, родила от бог Посейдон.
Младенецът бил ударен с копито от галопираща кобила. Останало му “ клеймо“ и затова бил наречен Пелий. Основавайки се на това тълкуване на Пелий, аз превеждам името Пеласг като БЕЛЯЗАН – БЕЛЯЗГ – БЕЛАСГ – ОБРЕЧЕН ДА БЪДЕ МОСТЪТ МЕЖДУ ДВЕ ЕПОХИ И ДВЕ ЗЕМНИ РАСИ.
Някога в българските училища и университети преподавателите учеха питомците си, че БЕЛЕГ е една от десетте останали от „прабългарския език“ думи. Е, не е една от десетте, а от десетките хиляди – и, да, тя наистина произхожда от словото “ БЯЛ“!
Статия на историка Милена Върбанова специално за Promiana.eu
Материалът Историкът Милена Върбанова пред Promiana.eu: Българи и италианци имаме общ прародител! Европа пише на нашата писменост е публикуван за пръв път на Promiana.eu.
